Д-р Александър Любенов, д.м., е един от водещите специалисти в областта на акушерството и гинекологията в България – част от екипа на високотехнологичната болница „Сърце и Мозък“ в Плевен. Поради огромния интерес от страна на пациентите, д-р Любенов продължава да преглежда и в МБАЛ „Сърце и Мозък“, гр. Бургас. Той има дългогодишен опит в минималноинвазивната (лапароскопия и хистероскопия) и роботизираната гинекологична хирургия.
Притежава професионална квалификация и правоспособност по „Диагностична лапароскопия в гинекологията”, „Оперативна лапароскопия в гинекологията”, „Диагностична и офис-хистероскопия”, „Оперативна хистероскопия”, „Колпоскопия“, „Ехография в акушерството и гинекологията“.
Разговаряме с д-р Александър Любенов за роботизираната хирургия, която се прилага в тази област на медицината.
- Д-р Любенов, как ранното откриване на заболявания на половата система увеличава шансовете за по-добро лечение?
- Отговорът е доста банален – при ранното откриване на заболяването всичко е по-лесно. Шансовете за пълноценно лечение, възстановяването и връщането на пациента към обичайното му ежедневие са значително по-добри. Освен това е възможен и избор по отношение на подхода както от страна на пациента, така и на лекаря.
Ще дам за пример миомната болест, като една от най-честите причини за търсене на гинекологична помощ. Ранното й откриване разширява опциите на лекаря за лечебни тактики, които коректно и честно трябва да се представят на пациентката. И тук не говорим само за това, че по-леките случаи са обект на минималноинвазивната хирургия (хистероскопия и лапароскопия), а и за факта, че е възможен консервативен подход с медикаменти или дори най-обикновено проследяване, когато миомите са безсимтомни.
Не трябва да се забравя и фактът, че лечението на ранните стадии на заболяванията съхранява репродуктивните способности. За съжаление, нерядко срещаме „изпуснати“ случаи, както ние казваме (особено при злокачествени заболявания), при които единственото решение е хирургия, включително такава, при която се налага отстраняване на детеродните органи. Не бива да се забравят и полово предаваните болести, чието ненавременно диагностициране и лечение води до стерилитет.
- През какъв период от време трябва да се провеждат профилактичните прегледи при различните възрастови групи, за да се открие навреме проблемът и съответно лечението да е по-успешно?
- Аз винаги шеговито казвам на моите пациентки, че половата система е социална система. Ние общуваме с нея и адекватната грижа, включително и медицинската, подобрява самочувствието и психическата нагласа. Както се казваше навремето: „Здрав дух в здраво тяло“ – това, според мен, е не само въпрос на самоуважение, но и на уважение към другите.
За периода от първата менструация до менопаузата, когато женският организъм търпи най-драматични промени, свързани с менструалната функция и репродукцията, се смята, че интервалите на прегледите не трябва да са по-дълги от година, година и половина. Като през този период задължително се набляга на онкопрофилактиката. За жените в менопауза – препоръчвам да посещават гинекологичен кабинет поне през две, три години.
- Кои са най-често среащаните в практиката ви заболявания на женската полова система и в коя възрастова група се наблюдават?
- Всеки гинеколог се сблъсква ежедневно с три кардинални симптома – болка, кървене и „бяло течение“. Причините за тях са най-разнообразни и в различна степен застъпени в различните възрастови групи. В пубертета най-чести са менструалните нарушения и полово предаваните инфекции. При полово зрелите жени голям дял заемат доброкачествените тумори на матката и яйчниците.
Не можем да пропуснем и стерилитета, както и рака на маточната шийка, при който възрастовата граница в последните години е значително приближена към по-младата възраст. Най-критичен за жените е периодът на климактериума (между 40 и 50 години), когато разнообразието на оплакванията е най-голям и включва: менструални дисфункции, миома на матката, кисти на яйчниците, полипи, рак на маточното тяло – заболявания, които най-често налагат оперативно лечение. В късните години след менопаузата, най-характерни са статичните заболявания (т.нар. свличания на половите органи) и злокачествени заболявания на матката и яйчниците.
- Усложни ли пандемията от ковид лечението на злокачествените заболявания, както и провеждането на ранна профилактика?
- Пандемията от Ковид-19 беше предизвикателство за всички нас, най-вече като общество и в социално-икономически аспект. Здравният ресурс беше подложен на огромен натиск, особено в организационен план, поради кадровия и материален дефицит. През първите месеци на пандемията, това породи известно напрежение сред медицинския персонал и пациентите. За щастие, бяха взети навременни мерки и се разреши плановият достъп на пациенти с определени заболявания, сред които и онкологичните.
Въпреки че имаше затруднения, най-вече с анестезиологичните екипи, част от които бяха ангажирани в ковид-отделения, не спряхме да работим и с двойно повече усилия успяхме да положим нужните грижи за нашите онкоболни пациенти.
По отношение на профилактиката и ранното откриване на онкологични заболявания, пандемията все пак изигра своята роля. Истерията и шумът около новия вирус взеха връх в общественото пространство, това паникьоса хората и доведе до намаляване на посещенията в лекарските кабинети. В последните месеци все повече срещам пациентки, които идват за онкопрофилактика за първи път от 2-3 години насам. Очаквам в следващите месеци да нарасне осезаемо процентът на онкологичните заболявания, което за съжаление, вече се и случва.
- Кои са най-новите методи, с помощта на които съвременната медицина постига по-добро и ефективно лечение?
– Нито един метод не е по-добър от своевременната профилактика, която е доказано работещ подход, дори и в ерата на иновациите. Техническият прогрес значително подобри ефективността при лечението на онкологичните заболявания.
И тук не говорим само за високотехнологичните операционни зали, оборудвани за работа с прецизни минималноинвазивни техники, но и за въвеждането на дигитални технологии и платформи, телемедицината, възможностите за туморно геномно секвениране, кардиоонкологията, модерното лъчелечение и радиохирургия. Бих казал, че най-новият метод е разбирането, че модерната онкология е превенция, мултидисциплинарен подход и персонализирано лечение.
Д-р Александър Любенов
- Има ли проблеми по отношение финансирането на клиничните пътеки от Здравната каса, както и при въвеждането на нови методики в областта на акушерството и гинекологията?
- Здравната каса реимбурсира клинични пътеки, а не методики. Клиничните пътеки, поне в областта на акушерството и гинекологията, са прекалено шаблонни и единствената връзка с навлизането на новите методики е добавянето на съответния код за тях, без това да е адекватно остойностено.
Необходими са кардинални реформи, защото това демотивира не само болничните администрации да закупуват скъпоструваща техника, но и медицинския персонал по отношение на обучението и налагането на иновации. Крайно време е, подобно на роботизираната хирургия, и другите минималноинвазивни методики да бъдат остойностени или изнесени в отделни клинични пътеки.
- Какво представлява роботизираната система „Da Vinci“ и по каква се различава от лапароскопската хирургия?
- Системата е създадена в резултат на развитието на телероботиката, механиката и лапароскопската хирургия като модерно приложение на комбинацията от тези дялове на науката.
Разликата с традиционните лапароскопски операции е, че между пациента и хирурга стои роботът „Da Vinci“, който от своя страна контролира инструментите и до известна степен, хода на операцията. Той предпазва пациентката от случайни грешки, трепвания на ръката и допълнително усъвършенства движенията на хирурга.
Роботът „Da Vinci” има включени множество функции за безопасност, предназначени да сведат до минимум възможностите за човешка грешка, в сравнение с традиционните подходи. Това предпазва от настъпването на усложнения и дава по-голяма сигурност за пациента. Специално създаденият за робота инструментариум се държи и контролира от него, но ходът на операцията и точните действия са решение на хирурга.
Последният клас на робота Да Винчи Хi дава възможност за две операции едновременно
- Роботизираната система „Da Vinci” ограничава ли ролята на хирурга или поставя нови предизвикателства пред него?
- Работата с роботизираната система е истинско предизвикателство за хирурга. Умелото манипулиране на робота е резултат от специално обучение на хирурга, който постепенно развива способността еновременно да работи с повече инструменти, отколкото би могъл при другите хирургични техники.
За първи път в историята на хирургията се появява система, която подлага на подобно изпитание целия интелектуален ресурс на оператора. Макар все още да нямаме основание да говорим за изкуствен интелект в пълния му смисъл, цялата система на сигурност, безопасност и контрол, които са неприкосновени за робота, поставят хирурга в една „враждебна“ среда, която той трябва да преодолее.
Това звучи доста абстрактно, но истината е, че всеки роботизиран хирург трябва първо да разбере философията на този вид хирургия, да подчини този втори „интелект“ на темперамента си, да го направи свой съюзник и едва тогава всичко е възможно. Този процес е различен за всеки хирург, за някои дори невъзможен.
- Какви са предимствата на робота „Da Vinci“ и при кои заболявания прилагането му е най-ефективно?
- Роботизираната хирургия е минималноинвазивно оперативно лечение, известно още като робот-асистирана лапароскопска хирургия. Всички оперативни интервенции, които са възможни с конвеционалната лапароскопия, може да се извършат и с роботизираната система.
Силата на „Da Vinci“ хирургията обаче, е в ранните стадии на раковите заболявания. Тя дава възможност за работа с подобрена точност, с по-фини и по-гъвкави инструменти, отколкото тези на класическата лапароскопска хирургия, като пълното въртене на 360 градуса, което човешката китка не притежава, подобрената визия с триизмерно увеличено изображение, предварителното планиране на операцията, достъпът до труднодостъпни или микроскопични точки, при които преди не беше възможна намеса от страна на хирурзите. Интервенциите са максимално щадящи за околните тъкани, повишават нивото на успеваемост и намаляват риска от усложнения.
С роботизираната система „Da Vinci“ се постига минималноинвазивна техника с най-ниските нива на травматичност и постоперативни болки. Възстановяването е бързо и пациентките могат да се върнат към обичайното си ежедневие във възможно най-кратки срокове.
Благодарение на по-краткия възстановителен следоперативен период, жените, които се нуждаят от химиотерапия или лъчетерапия, могат да започнат това лечение по-рано. Освен това системата дава възможност за изпълнение на хирургични процедури от разстояние, което всъщност е трамплин за развитието на хирургичната техника, т.нар. телемедицина или телехирургия.
Системата „Da Vinci“ е кръстена на Леонардо да Винчи
Първата роботизирана хирургия е извършена през 80-те години на миналия век с устройство, наречено PUMA 560. През 2000 г. da Vinci Surgery System постави нова основа, като стана първата роботизирана хирургична система, одобрена от FDA. Тази хирургична система е кръстена на Леонардо да Винчи. В края на петнадесети век Леонардо да Винчи е известен с много неща, включително като художник, скулптор, архитект, музикант, изобретател и писател. Неговите най-популярни произведения на изкуството включват картините „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза”.
Освен с прочутите си произведения, Да Винчи е почетен за своята технологична изобретателност. Той е концептуализирал идеята за хеликоптер, танк, концентрирана слънчева енергия, калкулатор и робот, който е наричал „механичен рицар“.
Според производителя на системата „Da Vinci“, тя е кръстена на Леонардо да Винчи заради изобретяването му на „механичен рицар“ и способността му да използва безупречно анатомична точност и триизмерни детайли, за да оживи работата си.
Милена ВАСИЛЕВА
