Преди малко повече от десетилетие операциите на гърлото, като цяло, както и на гласните струни в частност се смятаха за трудни за изпълнение, рискови и с дълъг период на възстановяване. Но лазерната революция промени хирургическата карта на УНГ медицината.
Лазерът зае своето почетно място в тази област, оставяйки тромавите и сложни операции в миналото. За възможностите на новата лазерна апаратура със синя светлина WOLF TruBlue 445nm на A.R.C и ползите й за пациентите с УНГ заболявания, разговаряме с д-р Атанас Гюлев, началник Отделение по Ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ Пълмед в Пловдив.
Визитка♦ Д-р Атанас Гюлев е специалист УНГ болести в Пловдив с над 15 години опит. Специализиран е в областта на детската отология, като специфичен интерес за него представлява микрохирургията на ухото, особено при проблемни случаи. Той е трето поколение специалист в лечението на ушно-носно-гърлените болести, продължавайки семейната традиция, унаследена от баща му и дядо му. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 2004 г. Има придобита специалност Оториноларингология. От 2004 до 2014 г. работи в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, а към момента е началник на Отделението по Ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ Пълмед в Пловдив. Член е на Асоциацията по лицевите аномалии и Българския лекарски съюз. Участва в национални конгреси и семинари по специалността. Д-р Атанас Гюлев е преминал обучение за работа със син лазер в Лондон през 2024 г., а по-късно и в Хамбург при проф. Маркус Хес, водеща фигура в Европейското ларингологично дружество. |
- Д-р Гюлев, днес не можем да си представим съвременната медицина без лазерите. Отскоро в болницата разполагате с единствената в страната апаратура със синя светлина. Какви са предимствата й?
- Медицинските лазери несъмнено поставиха нова ера в лечението на много заболявания в медицината. Те позволиха прецизни и щадящи операции, които с обикновен инструментариум биха били невъзможни или поне не толкова успешни.
Отделението по УНГ към Университетската болница „Пълмед“ вече разполага с лазера TruBlue. Синята светлина, с която оперира (445nm), има по-дълбоко проникване от стандартния C02 лазер, но и по-плитко от други лазери като зеления и диодните, тоест притежава балансирани характеристики, които позволяват манипулация както върху повърхностни, така и върху по-дълбоки патологии, без да уврежда подлежащите тъкани и органи.
Друга разлика с предходни лазерни системи е перфектната абсорбция от хемоглобин, който присъства в състава на кръвта.
Това придава на синия лазер някои специфични и желани ефекти, а именно фотоангиолизата, иначе казано възможността за неинвазивна вътресъдова коагулация. Чрез този способ се лекуват успешно хемангиоми и разширени кръвоносни съдове, източници на кървене.
Настроен на ниски мощности, синята светлина има ефекта на фотодезинфекция. Тя е подходяща за редица патологии, причинени от натрупване на биофилм по кожата и лигавиците – такива са много от хроничните заболявания на носа, ушите и гърлото.
Не на последно място ще спомена и за възможността със синия лазер да се работи както чрез контакт, така и безконтактно - характеристика от голямо значение при операции върху злокачествени заболявания или тежки специфични възпаления, при които случаи е водещ принципа за ограничение за разпространяване на туморни клетки и бактерии върху здрава тъкан.
- Къде намира най-широко приложение синият лазер?
- Синият лазер намира приложение при повечето стандартни интервенции в областта на ушите, носа и гърлото. С него успешно се премахват носни и гърлени сливици, подходящ е при операции на носа и синусите, прилага се при микроскопски интервенции на ухото. Синята светлина се поглъща добре и от кожата, което го прави подходящ за хирургични манипулации в областта на главата и шията. Ограничения на приложението му на практика няма, но индивидуалният подход и изборът на хирургичен метод остават право на хирурга.
- За туморите на гласните струни се говори по-рядко в сравнение с останалите и като пациенти знаем по-малко за тях. Защо се определят като много коварни?
- За да не бъдем двусмислени, ще уточня, че думата тумор, преведена от латински означава подутина.
По този начин вече може да разграничим възможността за поява на доброкачествени и злокачествени тумори. Първите са самоограничаващи се патологии, които в повечето случаи предизвикват промяна в гласа, дискомфорт и дразнене при говор и преглъщане.
При ненавременно посещение на специалист, разбира се, тези привидно безобидни образувания могат бързо да нараснат по размери и да обхванат по-голяма част от гласовия апарат, така че да предизвикат сериозни смущения в говора, гълтането и дори дишането на пациента.
Такива тумори са папиломите, фибромите, кистите, полипите на гласните връзки и други. Злокачествените тумори на гласните връзки, и на другите части от гласообразуващия орган – ларинкса, са тези, които изискват ранна диагностика и лечение.
Причината да се говори рядко за този тип новообразувания е двояка – първата е, че в голяма част от случаите пациентът пристига в напреднал стадий на разпространение на тумора което дава малък диагностично-терапевтичен прозорец на лекуващия лекар.
Тоест, пациентът прескача първите етапи на развитие на заболяването, при които минимално-инвазивни намеси, съчетани или не с лъчеление, дават сигурност в добрия изход.
Така за хирурга и пациента остават избора между мащабна, увреждаща органа, но съхраняваща живота намеса, или подлагане на интензивни курсове радиолечение съчетани с химиотерапия, които да осигурят по-дълга преживяемост.
Втората причина е свързана с догмата около водещия фактор за поява на злокачествените образувания на ларинкса, а именно тютюнопушенето. В този случай пациентите осъзнават вредата от навика, но подценяват вероятността от развитие на злокачествено заболяване.
Отговорът защо карцинома на ларинкса е толкова коварен и подценяван се крие в бавното и "не притеснително" в очите на пациента разгръщане на симптомите.
С нисък интензитет на оплакванията пациентите често не намират смисъл в търсене на лекарска помощ, или в лошия случай, не биват насочвани към специалист, а се търсят обяснения в други органи и системи – забавяне, което нерядко определя изхода за пациента.
- С какви характерни симптоми се проявяват туморите на гласните връзки?
- Оплакванията, с които първоначално се изявяват туморите на гласните връзки, са лека, постепенно засилваща се дрезгавина на гласа, плитка суха кашлица, чувството за чуждо тяло в гърлото.
С течение на времето бавно, но сигурно, туморният процес се разпространява не само по гласните връзки, но и по другите части на ларинкса, докато не започнат грубите изяви, като пълната загуба на глас, смущения в преглъщането, задавяне и неизменно задух.
Пред тази разгърната картина лекуващия специалист има по-малък избор от средства на помощ на пациента. Съветвам всички четящи това интервю да не подценяват и най-незначителните оплаквания и да се обръщат към специалист по УНГ.
- Какво може да отключи онкологично заболяване на гласните струни?
- Факторите които могат да доведат до поява на злокачествено образувание на гласните връзки могат да се разделят на ендогенни и екзогенни.
Високите нива на тестостерон са един от водещите ендогенни (вътрешни) фактори за развитие на подобни заболявания. Това е една от причините рака на ларинкса да е по-чест при мъже.
От екзогенните фактори с най-голямо влияние са тютюнопушенето и дъвченето на тютюн - статистически причинител на повече от половината на случаите на карциноми на гласните връзки.
Други фактори са честата или прекомерна употреба на алкохол, лоша диета, работа с вредни и токсични вещества от неорганичен/органичен произход, и не на последно място фамилна предиспозиция.
- Полипите и папиломите могат ли да преминат в злокачествена форма и в кои случаи?
- Полипите и папиломите спадат към общата група на преканцерозите. Това са доброкачествени изменения, които еволюционно могат да прераснат в инвазивни карциноми.
Полипите, нодулите, фибромите спадат към подгрупата на факултативните преканцерози, докато папиломите – към тази на облигантните преканцерози. Разликата е най-общо в склонността им да придобиват злокачествен характер.
Факултативните преканцерози имат тази способност, но генерално запазват доброкачествен вид, докато облигантните малигнизират по-често.
Тези изменения от доброкачествени към злокачествени форми понякога са случайни, спонтанни, в други случаи са свързани с вредното влияние на външни фактори, вредни навици, а в други зависят от индивидуалния и уникален за всеки човек имунитет и способността му да се бори със зараждането на новообразувания в тялото.
Д-р Атанас Гюлев
- С какви съвременни методи разполагате за лечението им?
- Доброкачествените образувания на гласните връзки са обект на фонохирургията – деликатна хирургия под микроскопски контрол, която цели не само премахване на тумора, но и запазване на гласа на пациента.
При операция на злокачествени новообразувания обаче, водещият принцип е бързо доказване и радикално премахване на тумора. Тук функционалността отстъпва място пред нуждата от спиране на туморния растеж. Разбира се, подходът зависи от стадия на разпространение на заболяването.
При големи тумори може да се премине първо през комбинация от радиолечение и химиотерапия, които да ограничат и смалят злокачественото новообразувание, което да облекчи оперативното му отстраняване. Към досегашния традиционен инструментариум за подобен тип хирургия сега включихме и синия лазер, който е несравним при интервенции върху гласните връзки.
- В кой етап от терапията може да се приложи синият лазер, за постигане на максимален ефект от лечението? Какви са ползите за пациентите от приложението му?
- Лечението на едно заболяване, независимо от неговия характер, причина и таргетен орган, има най-добър ефект в началото, когато увредата е малка, състоянието на пациента е добро и шансовете за неблагоприятен развой – нищожни.
Това важи и за приложението на синия лазер. Предимството на лазерната система пред студен инструментариум или други модалности (каутер, коблатор и др.) е в щадящия околните тъкани лъч, който има свойството не само да реже като скалпел, но и да коагулира съдовете на момента, което предотвратява кървене, намалява следоперативния дискомфорт и възможните усложнения.
- При карциномите на гласните струни може ли да говорим за пълно излекуване или, както при останалите онкологични заболявания, за постигане на продължителна ремисия?
- Карциномът на гласните връзки е напълно лечим със сегашните методи на диагностика и лечение. Най-голям шанс за пълно излекуване имат пациентите в ранен стадий на развитие на тумора.
Рецидиви на заболяването могат да се наблюдават при хора, оперирани в напреднал стадий и пациенти които с времето са спрели да спазват препоръките за промяна на здравословните си навици и ограничаване на вредни такива. Част от пропуските идват още от етапа превенция и профилактика на здравето. Липсва силна прожекция върху тези заболявания в медиите, съответно и сред обществото.
- Новата технология е в помощ и на пациентите със сънна апнея. Какво представлява лечението и с каква цел се прилага при това заболяване?
- Сънната апнея е симптомокомплекс със спектър от простото хъркане до най-тежката форма на обезитет с хиповентилация.
Пациентите със сънна апнея са обект както на оториноларингологията, така и на други направления в медицината, като кардиологията, пулмологията, неврологията, лицево-челюстната хирургия и др.
Част от лечението на тези състояния са облекчаване на дишането чрез увеличаване на проходимостта на въздухоносните пътища от входа на носа, през гърлото, до гласните връзки.
Това се постига посредством различни хирургични интервенции, като премахване на носната и гърлените сливици, пластика на небцето и увулата, манипулации за намаляване обема на носните раковини.
Ефектът от една или комбинация от подобни намеси силно подобрява симптомите на сънна апнея – облекчаване на дишането води до облекчаване на сърдечната функция, до облекчение в съня и мозъчната функция и така на каскаден принцип води до подобряване на общия статус на организма.
Хора без гласни струни говорят чрез лепенка за гърло
Учени от Калифорнийския университет наскоро създадоха самозахранващ се пластир за гърло, който използва машинно обучение, за да превърне мускулните движения в реч, като помага на хората без гласни струни да говорят. Пластирът тежи 7,2 грама и трансформира мускулните движения в езика.
Джун Чен, асистент по биоинженерство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, стига до идеята за неинвазивното устройство, след като почувствал, че гласът му спада и е уморен от лекциите, продължаващи часове наред.
Той търси начин как да помогне на човек да говори, без да използва гласните си струни. И с помощта на колегите си от Калифорнийския университет разработва иновативен пластир, който се залепва на гърлото и използва технология за изкуствен интелект, за да декодира мускулните движения в реч
Лекото устройство е устойчиво на пот и не се нуждае от батерия, за да работи – използва мускулните движения и да генерира електрическа енергия за собственото си захранване.
В проучване, публикувано в научното списание Nature, проф. Джун Чен и неговият екип обясняват как работи лепенката им за гърло. Малкото устройство е съставено от пет тънки слоя, включително материали, които реагират на фините движения на мускулите на гърлото.
Докато човек прави движенията, необходими за произнасяне на фраза, материалите реагират, като произвеждат електрически сигнали, които след това могат да бъдат преобразувани в реч с помощта на специфична технология.
Външните слоеве на пластира са изработени от мек, гъвкав силиконов материал, докато централният е направен от силиций и микромагнити и генерира магнитно поле, което се променя в зависимост от движенията на мускулите.
Другите два средни слоя са направени от намотки от медна жица, които преобразуват промените в магнитното поле в електрически импулси
В експеримент, подробно описан в изследването, Чен и колегите му подават електрически импулси в алгоритъм за машинно обучение, който след това ги превръща в изговорени фрази.
За да обучат алгоритъма, участниците в проучването са изричали по пет кратки фрази 100 пъти, докато носят пластира, така че алгоритъмът да може да се научи да свързва всяка фраза със специфично мускулно движение.
Проучването установява, че алгоритъмът превежда електрическите импулси на пластира в реч с около 95% точност, както когато фразите са изговаряни на глас, така и когато са изговаряни „тихо“. Това показва, че алгоритъмът може надеждно да интерпретира вълните и да ги превръща в реч, но професор Чен посочва, че изследването има и някои ограничения.
Тестването е приложено на ограничен брой доброволци, произнасящи по пет фрази и никой от тях не е имал говорни нарушения
Освен това, дори и пластирът да се окаже ефективен при последващо разширено проучване, предстои да се решат проблемите с логистиката за производството му в по-голям мащаб.
Пластирът за гърлото се счита за много обещаващо изобретение, като се има предвид, че около 30% от хората ще имат поне едно нарушение на гласа през живота си, а съществуващите алтернативи, сред които е електроларингоскопията, са инвазивни или скъпи.
Милена ВАСИЛЕВА
