Д-р Атанас Стоянов е специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина в Бургас. Завършил е МУ - гр. Варна през 1989 г. Има придобита специалност по акушерство и гинекология в МУ- София. Работи в Транспортен диагностично-консултативен център - ТДКЦ в морския град. Повод за това интервю са въпроси, зададени от наши читатели както на тема ендометриален полип, така и по други проблеми от женската полова система.
- Д-р Стоянов, най-често нашите читателки питат може ли ендометриалният полип да се изроди в злокачествено образувание?
- Най-често това образувание е доброкачествено, но не се изключва и възможността за дегенеративни злокачествени промени в неговите клетки, зони или пък изцяло да е със злокачествена структура.
- А с какви симптоми се проявява?
- Полипът не причинява болка в гениталната област. Той основно се характеризира с промени в менструалния цикъл, като с годините менструалното кървене се засилва, става по-обилно и продължително, и често се съпровожда с кръвни съсиреци. Рядко могат да се случат кръвотечения извън месечния цикъл, които обаче, се причиняват от физически натоварвания, запек, полови контакти, при покачване на кръвното налягане.
Често наблюдаван симптом при това състояние е появата на вторична желязодефицитна анемия. Тя възниква заради кръвозагуба по време на менструация от обилно и болезнено кървене в продължение на седем и повече дни. Тук е мястото да отбележа, че ендометриалният полип е основната причина за първичен или вторичен стерилитет.
Причината за полипозата често е неясна. Няма как да се предположи, но трябва да се има предвид например, неблагополучие по време на раждане. В смисъл, задържане на плацента или плацентарни части, които не са напълно отстранени от последващ кюретаж. Същото важи и при жени след аборт – ако не е почистена напълно маточната кухина, не е изключено да се развие полипоза.
- Кои са основните диагностични методи?
- Основен метод за диагностициране е ултразвуковото изследване. Чрез него се прави обстоен оглед на ендометриума и се преценяват контурите и структурата. Друг важен диагностичен метод, който в същото време е и лечебен, това е хистероскопията. Тя дава възможност за подробно проучване състоянието на маточната кухина
Този оглед може да се комбинира и с хистологично изследване след щипкова биопсия и директно отстраняване на полипа чрез т.нар. електроексцизия. Пациентките впоследствие подлежат периодично на наблюдения, тъй като полипите имат склонност към рецидивиране. Т.е., редовни гинекологични прегледи, придружени с трансвагинална ехография.
- Д-р Стоянов, попаднах на ваша статия, в която обяснявате цитирам: „добрите и лошите страни на естрогена”. Какво трябва да знаем за този много важен хормон?
- Естрогенът е основният и най-важен хормон за жените, тъй като е отговорен за тяхното полово развитие и за цялата репродуктивна система. Може би не знаете, но количеството от този хормон у бременната жена може да повлияе на развитието на плода в утробата.
Така например, при високи нива естрогенът може да феминизира мъжкия ембрион, от което да последват промени в бъдещото развитие и външния вид на плода. В резултат на рязкото покачване на естрогенното образуване през пубертета, момичето придобива своите индивидуални вторични полови белези. Истината е, че естрогенът има важна роля за целия организъм на жената. Освен върху маточната лигавица и млечните жлези, нивото на естроген оказва влияние и на други органи. Например, кожата (космите, мастните жлези, съединителната тъкан, т.е., колагенът) също са много чувствителни на естрогенно въздействие или липса на такова.
Д-р Атанас Стоянов
Много съществена е ролята на естрогена и върху костната система. Костните клетки също имат рецептори за естрогена. Той най-активно участва в костната обмяна (изграждане и разграждане на костта). Естрогените влияят и върху обмяната на въглехидратите, кръвосъсирването и обмяната на мазнините. И не на последно място – те оказват влияние и върху цялата пикочно-полова област (влагалищна лигавица, пикочен мехур и тяхното функциониране).
- Как ще опишете и добрите, и лошите страни на естрогена?
- По-късно започващ пубертет при момичетата – след 14-годишна възраст предполага забавяне в тяхното развитие и е свързано с по-ниски нива на естрогени. За сметка на това, нивата на мъжките хормони остават небалансирани и са възможни физиологични отклонения по кожата и нейните придатъци – поява на акне, окосмяване, себорея. Промените в цикличното отделяне на естроген от яйчниците пък са свързани с менструални нарушения.
След 40-45-годишна възраст при небалансирани естрогенни нива, естрогените остават относително високи и въздействат върху матката. Тогава е възможно образуване и нарастване на миомни възли и нарастване на ендометриомите. Небалансираните нива на естрогена се отразяват и върху маточна лигавица – ендометриумът. Той е удебелен, т.нар. хиперплазия, когато е в цялата лигавица. Или пък се образуват ендометриални полипи.
Пак относително високите естрогенни нива се отразяват и на млечните жлези. Основно след 40-45-годишна възраст са характерни доброкачествени промени в тъканите – фибрози, фиброкистозни образувания и единични фиброаденоми. В по-късна възраст – след 50-60 години могат да се образуват и злокачествени промени в млечните жлези, като най-често отново са виновни небалансираните високи естрогенни нива, които подпомагат тези процеси на неоплазия.
- Какъв е вашият коментар относно хормонозаместителната терапия?
- Когато се налага да се вземат препарати с естрогенно съдържание, самостоятелно или в комбинация, основно в критическата възраст, препаратите от т.нар. хормонозаместителна терапия трябва да се подбират в зависимост от ползите и рисковете им. Това се отнася и за съвременната хормонална контрацепция.
- До каква степен влияят на кожата и костната система естрогените?
- Естрогенът влияе върху тургора, еластичността и устойчивостта на кожата.
При ниско ниво на естроген кожата става суха, тънка и нееластична, появяват се бръчки. При навлизане в климакса има загуба на колаген от 1 до 3% годишно. Тогава физиологично и естрогените почти липсват в организма. А по-високите нива на андрогените (мъжките хормони) са причина за окосмяване или алопеция, нехарактерни за жената.
В пубертета и в климакса това са физиологични промени. В активна фертилна възраст е симптом на хормонална аномалия. Както споменах по-горе, костите и естрогените са свързани поради наличието на много естрогенни рецептори, участващи в изграждането или разграждането на костта. В по-късните години на климакса например – след 60-70-годишна възраст, преобладават процесите на костно разграждане, с последици остеопения и остеопороза. Недостатъчните нива на естроген или липсата му, са причина за това костите на възрастните хора да се чупят по-лесно и по-трудно да зарастват.
Пак основно през климакса при недостатъчни нива на естроген настъпва изтъняване, атрофия на вагиналната лигавица с последващи лесни възпаления, отпускане на стените и т.нар. изсипвания. Вулвата също търпи атрофия – сухота, парене, сърбеж, болка. Пикочният мехур също е чувствителен към ниските нива на естроген, особено в климактериума, когато те водят до чести възпаления, цистити, лесно изпускане на урина, трудно задържане и напикаване.
Инконтиненцията при възрастните отново е обусловена от продължителната през годините липса на естроген. Да не пропусна да спомена, че естрогените влияят и върху кръвосъсирването, като го повишават. Участват и се свързват с процеса на разширените вени по краката, както и с хемороидите, основно по време на бременност. Отражението на естрогените върху обмяната на мастните вещества също е важно, но при нормални нива е без особености.
Яна БОЯДЖИЕВА
