Д-р Десислава Безинска-Шеинкова: Хазартната зависимост е най-трудна за лечение

Д-р Десислава Безинска-Шеинкова е с бакалавърска степен по психология и магистърска -  по психология на управлението. Доктор е по психология на труда и професионална психодиагностика към ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград. Автор е на книгата “Отровни стихове, легенди за една... Нимфея”.  Обучена и сертифицирана е в направление позитивна психотерапия, хипноза и хипнотерапия.

Пълноправен член е на Дружеството на психолозите в България (ДПБ) и координатор на дружеството за Югозападна България, сертифицирана от университета в Северна Каролина с лектор Барбара Фредриксън в “Позитивна психология”. Член е на Българската асоциация по хипноза (БАХ), а от 2019 г. - сертифициран Шуслеров терапевт. Практикува в София и Благоевград.

Каузата й е откриване на център за лечение на хазартна зависимост - невидимата пандемия, която покосява над 400 000 млади хора в България.

- Д-р Безинска, определяте хазартната зависимост като гост в душата ни. Какъв символ влагате в понятието “гост”?

- За съжаление, хазартната зависимост наистина е неканен гост в душата ни. Явява се там, където в нея има празнина, там където душата страда, страдала е и е останала болка, която не е излекувана. И най-достъпното за съжаление, се оказва запълването на тази рана с нещо лесно достижимо. При някои хора това са наркотиците, при други - алкохолът.

Но там, където болката в душата е най-често свързана с родителите, обикновено гостът, който се настанява, за да запълни тази болка, това е хазартът. И точно оттам идва моето определение - гост в душата. Хазартът идва и казва: аз ще съм тук и ще ти бъда приятел, ще запълня онази празнина, която ти цял живот носиш в себе си, обещавайки много неща, а всъщност съсипвайки напълно живота на човека.

Доц. д-р Калоян Стойчев, д.м.: Причините за зависимостите са генетични

- Има ли специфична характеристика психиката на хора, които изпадат под зависимостта на хазарта?

- Специално за хазартната зависимост има няколко отличителни характеристики. Едната група са хора, които в ранна детска възраст имат скъсана връзка най-вече с бащата, не толкова с майката. Тоест, бащата е отсъствал по някаква причина, не е могъл да обръща внимание на детето си, работил е прекалено много или родителите са били разделени.

Друга характеристика е например, купуването на вниманието с вещи. Това също е едно от често срещаните неща, които оставят белег в душата на детето. То решава, че парите не означават нищо, а скъпото е вниманието - тогава защо са ни пари, дай да ги харчим, за да си купуваме внимание. Също, една много сериозна група от хазартно зависимите са хора, които са нереализирани спортисти. 

Имат мечта да станат например, футболисти, лекоатлети и някой им е казал, че от него нищо няма да стане. Детето се отказва от мечтата си, мислейки, че те може би наистина са прави но, на един по-късен етап това започва сериозно да дълбае в душата и най-лесното за замяна, близко до игра, това е хазартът.

Д-р Десислава Безинска-Шеинкова

- Продължителен ли е процесът на създаване на зависимост или и с едно залагане човек може да се пристрасти?

- Самата зависимост се развива с времето. Тя не става мигновено, но веднага може да разберем дали човек е податлив или не

В момента, в който има емоция, когато човек сяда да играе, независимо какъв хазарт, рискът да развие зависимост е много голям.

- Защо хазартната зависимост се оказва най-трудна за лечение?

- Всъщност, всички останали зависимости включват някакъв вид вещество. Например, вземаме на някакъв наркотик, който навлиза в тялото и то се пристрастява към него. Съответно, трябва да се извади веществото. Така е при алкохола, при цигарите...

При хазартната зависимост вещество липсва, при нея човек започва да става зависим от себе си. Всъщност, това, към което човек се пристрастява при хазарта, не е самата игра, защото докато играе, той не може да ви каже дори дали е спечелил или загубил. В този момент има изключително голямо отделяне на хормони, като адреналин и допамин. Това е т.нар. “подсилена примка”.

Организмът привиква към такива по-високи дози на хормоните. И в един момент човек започва да става зависим към собствените си хормони - няма как да ги махнем от тялото му. Затова винаги след игра идва период на депресия - жлезите вече не могат да ги произвеждат в такива големи количества. Тялото изпитва глад, както при наркотика. Така, че най-трудна е за лечение, защото човек трябва да се пребори не само със собствената си психика, но и с физиологичните процеси в тялото си, които по някакъв начин трябва да се върнат към нормалното.

- Хазартно зависимите изпитват ли чувство за вина и доколко тежко е то?

- Изпитват изключително тежко чувство за вина, защото те самите определят, че когато играят, все едно някой друг влиза в тях и играе. Това до голяма степен е така, защото се включва едно друго състояние на съзнанието. И след това, когато импулсът и желанието за игра преминат, а човек осъзнае какво е направил, тогава идва неговата същност и истинското му аз и го наляга чувство за вина.

А едно от предизвикателствата при тази зависимост е да предпазим хората от самоубийство - тя е единствената, при която има най-голям процент успешни опити. Човек е разяждан от толкова силно чувство за вина и то продължително време, че в един момент решава, че това е единственият изход.

- Кои са най-успешните методи, които прилагате в практиката си при хора с хазартна зависимост?

- По принцип, аз съм изготвила една програма, която се старая да следвам. Започва с опознаване на самата зависимост. Човек трябва да има представа, че се изправя срещу самия себе си. И едно от най-успешните неща, които, колкото и странно да звучи, но изключително много помага, е вземането на куче. Оказва се, че грижата за това животно, не за друг любимец, помага на много хора буквално от раз да се откажат от хазарта.

- А хипноза прилагате ли?

- Да, хипнозата също е част от процеса. Разбира се, не при всеки може да се приложи, тъй като някои хора не са отворени към нея. Но в един или друг момент, дори някои от хипнотичните практики - водена визуализация например, са изключително полезни за сваляне на напрежението. Защото при зависимите от хазарта се трупа голямо напрежение по отношение на това какво прави или какво е направил в миналото си. И всяка такава практика, която работи със съзнанието и подсъзнанието, като хипнозата, помага за сваляне на психичното напрежение и е от изключителна полза в процеса на възстановяване.

Теодора Георгиева: Зависимостта към храната е вик за внимание

- Оставаме с впечатлението, че в примката на хазартната зависимост попадат по-често мъже, отколкото жени. Така ли е?

- Не точно. Всъщност, много често жените са хазартно зависими. Просто мъжете търсят по-често помощ. За мое огромно съжаление, защото съм работила и с жени, те почти винаги прекъсват процеса за справяне със зависимостта, защото смятат, че както винаги досега са се справяли сами с всичко, ще успеят и сега да го направят. Не мога да се похваля с жена, с която да сме извели процеса докрай, с едно изключение. Основният проблем е, че жените не търсят помощ. Оказва се, че мъжете са по-способни да си признаят, че имат слабост, че искат помощ. Докато жените, правейки се на много силни, в един момент потъват още повече в собствената си болка.

- Казахте, че в много случаи на хазартна зависимост се стига наистина до самоубийство. Имате ли представа колко българи са стигнали до този избор?

- Статистика има в световен мащаб - около 17% от хазартно зависимите са стигали до самоубийство. Това е плашещо като цифра, защото при останалите зависимости процентите са много по-ниски - 1-2%. Затова и моята цел е да създам център конкретно за работа с хазартната зависимост в България - тя е много по-различна от останалите.

Предприемам леки стъпки в тази посока, защото, за съжаление, в България дори и от министерствата няма съответната подкрепа. Направих си проучване тази година, без да е много задълбочено и обстойно, колко са в действителност хазартно зависимите у нас. И преди три години, споделили с близки и познати за хазартната си зависимост, бяха около 200 000.

Но тенденциите са към днешна дата да са стигнали до 400 000, в по-тежка фаза. А от тях много малък процент търсят помощ. И лично според мен, пътят да се справим с тези стряскащи цифри е масовото говорене по темата за зависимостите, за това, че към тях трябва да се пристъпи с внимание и да се помогне на човека. 

Милена ВАСИЛЕВА