Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване на ставите. Най-често има наследствено предразположение, а фактор на околната среда отключва проявата му. Причината за болестта са антитела срещу собствените стави, които увреждат ставните структури и влошават функцията им. За това все по-често срещано заболяване говорим с ревматолога д-р Ирина Момчева.
Визитка♦ Д-р Ирина Момчева е специалист по вътрешни болести и ревматология. Тя е началник на Отделението по ревматология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение Бургас. През април 2024-та е защитила научнообразователната степен "Доктор" с дисертационен труд на тема „Изследване участието на хуморалните фактори на вродения имунитет в патогенезата на активираната остеоартроза“. Д-р Момчева е асистент по ревматология и в Медицинския факултет на Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров". |
- Д-р Момчева, зачестяват ли случаите на ревматоиден артрит?
- Честотата на болестта след пандемията от COVID-19 нарасна, както и честотата на други автоимунни болести. По-големият брой пациенти безспорно се дължи и на много по-добрата диагностика и достъп до ревматологична помощ в наши дни. Немалка роля играе и информираността на населението, както и навременното търсене на лекарска помощ, което допринася за ранно и адекватно лечение.
- Какво причинява заболяването?
- Причината за болестта са антитела срещу собствените стави, които увреждат ставните структури и влошават функцията им.
- Имат ли значение фактори на околната среда?
- Факторите на околната среда имат значение, доколкото се явяват отключващи заболяването. Най-често това са вирусните и инфекциозни заболявания.
- Кои инфекции са най-честите причинители? Може ли грип или зъбна инфекция да доведе до ревматоиден артрит?
- Някои вируси могат да инфектират съединителната тъкан и ставите, причинявайки възпалителни реакции. Това може да доведе до болка, оток и възпаление на ставите, които са характерни за ревматични заболявания като ревматоиден артрит или системен лупус еритематозус. Това се отнася включително и за грипния вирус. Чести усложнения са например вирусните артрити, които протичат със същите симптоми – болки и отоци в ставите, но отшумяват с лечението на инфекциозното заболяване. В някои случаи при генетично предразположение грипният вирус може да стимулира имунната система да атакува собствените си тъкани и да отключи ревматоидния артрит.
- Може ли да се говори за наследственост?
- Да, наследствеността играе роля. Наличието на член от семейството със заболяването увеличава вероятността от развитието му. Проучванията са показали, че хората със специфични генетични маркери имат по-голям риск да развият артрит, отколкото хората без тях. Но не всички хора с тези гени развиват ревматоиден артрит, а така също не всички, страдащи от болестта, имат тези гени.
- Жените или мъжете преобладават сред заболелите и защо?
- Жените боледуват по-често. Но точната причина все още не е установена.
- Твърди се, че 16-годишно момиче - прототипът на картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“ е имала ревматоиден артрит. На каква възраст са първите прояви на болестта?
- Всяка възраст може да е потенциална за начало на болестта, включително и ранното детство. Но най-често първите признаци се появяват около 50-годишна възраст.
- Кои са първите признаци?
- Най-често това са болки в покой. Обикновено в ставите на ръцете. Усеща се и скованост в ставите на ръцете след продължителна почивка.
Д-р Ирина Момчева
- Може ли да се обърка с други заболявания?
-Да, възможно е. При възрастни хора може да се сбърка с някои от формите на остеоартроза, което не е артрит и лечението е различно. Друга честа диагностична грешка е с псориатичния артрит, особено когато проявите на кожен псориазис са незначителни.
- Кои са съвременните методи за точна диагностика?
- Съществува набор от лабораторни изследвания, които ни помагат да установим диагнозата. Използва се и рентгеново изследване. Допреди години се изследваше ревматоиден фактор, но това вече е архаизъм. Днес има много съвременни изследвания на антитела, които лабораториите предлагат като панели за диагностика.
- Лечимо заболяване ли е, или човек си го носи до живот?
- Ранното лечение е ключът към предотвратяване на структурната увреда на ставите и загуба на функция, респективно инвалидизация. Целта на лечението е тази. Излекуване не се постига, но се постига ремисия, т.е. болният си носи болестта, но на фона на терапията тя няма прояви.
- Какво е лечението?
- Лечението е поддържащо, както при всяка хронична болест, често пожизнено. На всеки етап на болестта лечението се адаптира от лекуващия ревматолог – според степента на възпаление, стадия на болестта, придружаващите заболявания и така се индивидуализира. Най-често терапията продължава цял живот. Но има случаи, макар и редки, в които човек постига ремисия и можем да спрем лечението.
- Какъв трябва да е хранителният и двигателен режим на човек с ревматоиден артрит?
- Като всяка хронична болест, изявата й може да се модифицира чрез хранително-двигателен режим и начин на живот. Това са факторите на околната среда, които модулират изявата на нашите гени. Чрез въздействие върху имунен отговор, ниво на възпаление, стави, мускули, психика, митохондриална биогенеза, дължина на теломери, съдове, метаболизъм, сън, емоции и на много други нива. Физическата активност профилактира, забавя и намалява степента на изява на всички хронични болести.
- Има ли препоръчителни и забранени храни и кои са те?
- Няма такива храни. Пациентите трябва да се придържат към общите правила за здравословно хранене.
- Има ли препоръчителни и забранени спортове?
- При ревматоиден артрит се препоръчва умерена физическа активност. Високоинтензивните натоварвания – например вдигане на големи тежести, фитнес тренировки с интензивно натоварване, спринтово бягане, изкачване на стръмни терени, биха могли да имат неблагоприятен ефект. При избор на тренировъчни програми трябва да се има предвид изходното ниво на физическа годност, стадия на болестта и индивидуалните предпочитания на всеки индивид. Няма универсална програма за физическа активност, но всяко усилие, различно от нулевото носи безпорна полза за здравето на нашия опорно-двигателен апарат. Залежаването и обездвижването не е препоръчително!
- Предотвратимо заболяване ли е?
- Ревматоидният артрит не може да се предотврати. Ако той е генетично обусловен, ще се прояви.
- Може ли да се говори за превенция и профилактика на ревматоидния артрит?
- Превенция не съществува, но ранната диагностика на това заболяване, спазването на препоръките за здравословен живот и стриктното следене при специалист ревматолог могат да гарантират добър и качествен живот на човека с ревматоиден артрит.
Мария ИВАНОВА
