Над 43% от българите над 15 години са с наднормено тегло, 24% са със затлъстяване, като 10% от децата между 7 и 14 г. също страдат от затлъстяване. Според статистиките по-голяма честота на проблема се наблюдава при мъжете (39-40%), спрямо жените (29-30%).

Противно на повечето очаквания, живеещите в селата със затлъстяване са малко повече (34%), спрямо обитателите на градовете (30%).

Всекидневната консумация на този продукт предпазва от затлъстяване

Това е темата, която ще обсъдим с ендокринолога д-р Красимир Хаджилазов. Той работи в Клиниката по ендокринология на Втора градска болница в София.

Придобива специалности по вътрешни болести в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести към Медицинския университет в столицата и ендокринология във ВМА-София.

- Д-р Хаджилазов, защо трябва да алармираме за проблема наднормено тегло и затлъстяване? 

- Защото наднорменото тегло и затлъстяването са основа за отключването и развитието на редица социалнозначими заболявания на нашето съвремие: захарен диабет втори тип, артериална хипертония, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, сънна апнея, нарушения в инфертилитета, понижение на нивата на андрогените и либидото, метаболитен синдром.

Затова общата формулировка на затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, причинено от взаимодействието на генетични, метаболитни, социални, психологически, културални, поведенчески фактори, което води до изразен дисбаланс между приема на храна и разхода на енергия.

- А кои от тези фактори, които изброихте, влияят в най-голяма степен за такъв дисбаланс?

- Да започнем с генетичните фактори, които са причина за увеличаване на телесното тегло в около 2-5%. В тази насока са идентифицирани над 30 гена.

Едни от тях се изразяват в мутации на даден ген и съответно задължително водят до изразено затлъстяване още в ранна детска възраст. Други генетични фактори са залегнали в специфични синдроми - Бардет-Бийъл, Прадер-Уили и други, където затлъстяването е част от клиничната изява на съответния синдром.

Много повече обаче са случаите на затлъстяване, при които не са установени (поне засега) конкретни генни аномалии, но пък затлъстяване се наблюдава във всички родственици на съответните фамилии. Подобна констатация се наблюдава и  при определени етнически групи и националности. 

При всички гореизброени причини за затлъстяване прилагането на различни диетични похвати не довеждат до голям ефект.

Покачването на телесното тегло може да се индуцира и вторично в резултат на причини, настъпили в различни периоди от живота: например мозъчни травми, възпалителни процеси или тумори, засягащи центровете съответно на глада и апетита; заболявания, като синдром на Кушинг, поликистозна болест на яйчниците, депресивни разстройства, хипотиреоидизъм и др.

Допълнително в тази насока могат да въздействат страничните ефекти от приема на редица медикаменти: глюкокортикоиди, антидепресанти, орални контрацептиви, антидиабетни и др. 

В крайна сметка, статистиките показват недвусмислено и прогресивно нарастваща тенденция за увеличаване на телесното тегло при всички възрастови групи, независимо от пола, придружаващите заболявания и генетичните заложби.

Но най-голямо значение в тази насока се отдава на причини, свързани именно с начина на живот, особено в напредналите в икономическо и индустриално отношение страни.

Има се предвид повишеният прием на храни и напитки с високо калорийно съдържание, висока енергийна плътност, висок гликемичен индекс, хидрогенирани мазнини и въобще, храни с голямо съдържание на мазнини - особено наситени.

Едновременно с това, на фона на намалена физическа активност, стресово ежедневие, нередовно хранене, безсъние, чести пътувания със смяна на часови зони и съответно нарушаване режима на сън и хранене, всички тези фактори се оказват решаващи за разгръщане на пандемията от затлъстяване в целия свят.

И не на последно място, ще посоча недостатъчната информираност и съответно познания за вида и начина на приготвяне на храните, както дори и предпочитаното от редица майки изкуствено хранене на кърмачетата. 

- Моля ви да обясните как се дефинират диагнозите наднормено тегло и затлъстяване?   

- Дефинират се спрямо основните антропометрични критерии: ИМТ (индекс на телесна маса) и обиколка на талията.

Индексът на телесната маса е отношение на телесното тегло (в кг) и ръста (м)2. Той корелира с общото количество мастна тъкан в организма и съответно с честотата на заболеваемостта и смъртността, но не оценява разпределението на мастната тъкан.

Според този индекс за нормално се приема тегло, когато той е между 18,5 и 24,9 кг/м2. При стойности (25-30) се тълкува като наднормено тегло, а над 30 кг/м2 - като затлъстяване.

С оглед на горните съображения и установената патогенетична връзка с количеството абдоминална (коремна) мастна тъкан с развитието на редица метаболитни нарушения, се препоръчва измерването на талията в сантиметри.  За норма се приема при мъже тя да е под 94 см, при жени под 80 см. 

Това е особено наложително при хора, които са с нормален ИТМ, но с увеличена талия.  Доказана е изключително важната роля на абдоминалната (кафява) мастна тъкан като източник на редица биологичноактивни субстанции за развитие впоследствие на компонентите на метаболитния синдром. 

- Бихте ли пояснили характерното от гледна точка на затлъстяването в различните възрастови групи?

- Много е важно  да се отбележи, че в детска възраст и през пубертета увеличаването на количеството на мастната тъкан се дължи на увеличаване на броя на мастните клетки между 3-5 пъти, т.нар. “хипертрофично затлъстяване”, и то по цялото тяло.

Неприятното при него е, че дори да се приложат впоследствие различни диетични режими, те биха намалили обема, но не и броя на тези мастни клетки.

Ненапразно при такива хора след диети за отслабване се получава “увисване на етажи”, “паласки” на големи и неестетични мастни депа с нагъване/подгъване на кожата предимно по корема и гръдния кош. 

Д-р Красимир Хаджилазов

След пубертета и в зряла възраст увеличаването на броя на мастните клетки значително намалява. Тук увеличаването на обема на мастната тъкан се получава в резултат на увеличаване на обема на мастните клетки, т.е. “хиперпластично затлъстяване”.

Установено е, че то не е толкова генерализирано, а полово детерминирано (при мъжете най-вече по корема, по-малко по гръдния кош и още по-малко по таза и крайниците), т.нар. андроидно, абдоминално разпределение на мастната тъкан.

Такъв тип затлъстяване води до увеличаване заболеваемостта от диабет тип 2, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, дислипидемия, жлъчно-каменна болест, някои форми на рак на дебелото черво и прочее. 

При женския пол прекомерният дисбаланс между прием и разход на калории води до увеличаване обема на мастната тъкан предимно по ханша и бедрата, т.нар. “гиноидно затлъстяване”.

Тук мастните клетки не достигат толкова големи размери като при мъжете, освен това те са с по-малко намалена инсулинова чувствителност 

Но въпреки това рискът от развитие на гореспоменатите заболявания също е по-голям в сравнение с жените с нормално телесно тегло. В периода на менопаузата настъпва почти изравняване със ситуацията при мъжете. Продължавам с характерното при хора в старческа възраст.

Наднорменото тегло и затлъстяването като честота също са високи, като тук вече увеличението на мастната тъкан може да достигне 35-40%. На този фон обаче често намалява не мастната маса предимно за сметка на скелетно мускулната маса.

Това води до затрудняване в ходенето и ограничаване като цяло на физическата активност и възможност за извършването й. 

Искам да отбележа, че през последните години се дискутира и още една група хора, наречени “здрави затлъстели”. Това са хора със затлъстяване, но без налични отклонения в метаболитните показатели, липидния статус, кръвно захарните нива, сърдечносъдовите маркери.

Споровете относно тази група са свързани с това доколко е временно състоянието, като преход след време за развитие на болестност от типа на гореописаните.

Всъщност при тях е увеличена мастната тъкан - както подкожната, така и около органите сърце, бели дробове, черва, около черния дроб и други органи. Което най-малкото затруднява и обемно, и функционално тяхната дейност.

Нарушава се и пълноценната физическа активност, което нарушава и качеството им на живот. За съжаление, световните статистики и анализи показват не само запазване, но и прогресиране в тенденциите за увеличаване на телесното тегло по всички разгледани по-горе типове.

- Какви могат да бъдат превенцията и лечението на този сериозен социалнозначим проблем? 

- В тази насока практически винаги на първо място се поставя диетичният режим, по-точно казано - строго индивидуализиран диетичен режим за съответния човек.

Т.е., съобразен с конкретната причина за затлъстяване, но и с възрастта, както и с евентуално придружаващи заболявания и прием съответно на медикаменти.

На тази основа трябва да се изготви съответен план за дадения случай, включващ конкретни цели - колко трябва и може да се намали телесното тегло и за какъв период от време.

На този фон се прецизира могат ли да се заменят медикаментите за лечение на придружаващите заболявания, но със странични ефекти по отношение на теглото и метаболизма като цяло с подобни, но без тези ефекти.

Трябва да се вземе предвид и ежедневието на пациента - дали работи по цял ден седнал, наличие на хроничен стрес, типът личност също: т.е., дали е склонен към депресия, слаба или липсваща мотивация за отслабване, липса на реална самооценка за външния си вид и тегло, и прочее.

В общ смисъл най-често под диетичен режим се има предвид намаляване на количеството на приетата енергия с храни и напитки спрямо изразходваната, т.е., създаване на отрицателен енергиен баланс.

Черно злато предотвратява затлъстяването

- Може ли по-конкретно да обясните?

- Казано по-простичко, ако човек в своето ежедневие се нуждае от 2000 ккал, то той трябва да приема по-малко - например 1600 ккал на ден. Редукцията на тегло средно с 3-4 кг месечно (400-500 г седмично) според повечето съвременни теории и практики показва дълготрайни ползи и задържане във времето.

По-детайлно обаче диетичното хранене се изразява не само като калории, а и от какви източници ще се набавят, както и в какъв вид и евентуална термична обработка ще се консумират продуктите.

Значение има и комбинацията между хранителните продукти и напитки, последователността на приема им, дори и това колко бързо се храни човек.

Ненапразно в “Правилото 5-те К-та” е залегнало и времето между храненията, както и спрямо прилагани медикаменти, имащи отношение към метаболитните процеси в организма. Като цяло е препоръчителен прием на зеленчуци на всяко хранене.

Въглехидратните храни, в т.ч. сладкиши, торти, пасти, баници и пр., да се намалят умерено като количество. 

Тестените изделия да са от пълнозърнести тъмни брашна, защото така се намалява гликемичният индекс, т.е., скоростта на покачване на кръвната захар. Да не се използват фабрично приготвени, особено съдържащите хидрогенирани мазнини.

Да се предпочитат белите меса с ниско съдържание на мазнини, колбасите да се сведат до минимум. Да се увеличи приемът на варива - леща, боб, грах, нахут, елда и подобни, да се избягват подсладени безалкохолни и алкохолни напитки.

Плодове - само в умерени количества. Сладки продукти да се консумират преди предстояща физическа работа и спорт. Да не се вечеря късно и да не се приемат калории нощем.

- Д-р Хаджилазов, а какво е вашето мнение за различните диети - нисковъглехидратни, нискомаслени, високомаслени, високопротеинови, средиземноморска и прочее разновидности? Има ли ефект от тях?

- По отношение редукцията на теглото, всички те, като цяло, оказват по-малки или по-големи ефекти.

Важно е обаче строго прецизиране какви хора ще бъдат включени в съответния режим и за колко време. Защото всяка от тези диети си има своя специфика и отражение и върху други органи и системи в организма. При някои диетични режими се покачват кето телата, при други - пикочната киселина, при трети - креатининът и т.н. Което при определени пациенти е дори опасно за здравето им.

В последните години редица клинични лаборатории по света и у нас се опитват да създадат, а някои вече предлагат варианти на тестове, чрез които всеки човек да определи кои точно хранителни продукти може да метаболизира неговия организъм.

И кои не е удачно да консумира, както и какво да избягва. Всъщност, досега не е установен достоверен метод, чрез който всичко това да се реализира недвусмислено, както например са тестовете за хранителни алергии.

Ролята на спорта

“Принципите на каквато и да е форма на диетично хранене биха били винаги по-успешни, когато намаляването на консумацията на храни и напитки е съчетано и с подходяща физическа активност, т.е., съобразена с възможностите и особено с възрастта и евентуалните придружаващи заболявания.

Така се стимулират и метаболитните процеси като цяло в организма; самочувствието; работоспособността; намалява се инсулиновата резистентност; стимулират се и бъбречните функции и прочее. Дори само разходки по 20-30 минути на ден оказват благоприятен ефект. Значителна полза за по-младите хора би имало, ако ходят пеша или с колело на работа. 

По-силовите физически натоварвания са уместни за здрави млади хора, или т.нар. “здрави затлъстели”. Но пак е удачно да са индивидуално дозирани по вид и продължителност. А преходите в планината, съчетани с чист въздух, са идеалният вариант за хората и в зряла, и в по-напреднала възраст.

Като цяло постигната редукция на теглото с около 5-8-10% в рамките на 5-6 месеца води доказано до значими ползи за цялостния здравен статус”, коментира специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА