Д-р Наталия Темелкова е ендокринолог в Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания към УМБАЛ “Александровска”.
- Д-р Темелкова, как действа хормоналната терапия и не уврежда ли организма?
- Много хора се страхуват, че когато даваме хормони на щитовидната жлеза, тя ще стане мързелива. Не – в жлезата вече е настъпил проблем и тя не успява да отдели достатъчно количество хормони. Така че, когато й даваме хормони, ние й помагаме.
Понеже жените много се боят от заместващото лечение с хормони, ще обясня, че при лечение хормонът постъпва директно в кръвообращението чрез стомашно-чревния тракт. Физиологично хормонът се отделя от щитовидната жлеза и оттам попада в кръвообращението. Тоест, когато има проблем с щитовидната жлеза, хормонзаместителната терапия по своя механизъм е много близка до физиологията.
Освен това от тиреоидните хормони не се пълнее, а те водят до метаболитно равновесие. Когато нормализираме функцията на щитовидната жлеза, често пациентите отслабват, защото излишната задържана течност се освобождава. Може да се пълнее, само когато апетитът силно се увеличава и човек се храни безконтролно, но това се случва изключително рядко.
- Какви заболявания на щитовидната жлеза съществуват?
- Най-масовите са свързани с функционални нарушения на жлезата – с намалена функция (хипотиреоидизъм) и повишена функция (хипертиреоидизъм). Когато хормоните са в норма, това не означава, че няма проблем с щитовидната жлеза. Защото е възможно в нея да са настъпили структурни промени.
Така наречената гуша представлява цялостно увеличение на щитовидната жлеза. Но е възможно също жлезата да атрофира и да стане много малка. В нея може да се формират различни по големина и структура възли – доброкачествени и злокачествени, както и проблеми в кръвоснабдяването, без да има други изменения.
Причина за възникване на заболявания на щитовидната жлеза може да е йодният дефицит. Автоимунни процеси са в основата на голяма част от тиреоидните заболявания. Много медикаменти чрез богатото си йодно съдържание могат да индуцират патологични промени. Възпалителни – бактериални или вирусни причинители също могат да доведат до заболявания на щитовидната жлеза.
- Каква е основната диагностика на щитовидната жлеза?
- Това са основните хормонални изследвания – на свободен трийодтиронин - Т3, на свободен тироксин - Т4, и на тиреостимулиращ хормон ТSH. Невинаги е необходимо да се изследват и трите хормона, въпреки че в лабораториите има такъв пакет. В повечето случаи е достатъчно изследването на ТSH. Във всички лаборатории нормата стига до 4,2 µUI/mL. Но при човек над 70 години ТSH може да е в норма при 5 или 6 µUI/mL.
Как да разпознаем проблемите с щитовидната жлеза
Този човек трябва да се проследява, а не на всяка цена да започнем лечение. При хора над 90 години ТSH 6 – 7 µUI/mL е абсолютно приемлив резултат. Така че, когато се анализират хормоналните нива, е важно да се взема предвид и възрастта на пациента. Освен това нормите за ТSH при бременни са 2,5 µUI/mL в първия триместър, до 3 µUI/mL във втория и в третия триместър.
Изследването може да се повлияе от стрес, от прием на други медикаменти и от други заболявания. Затова не трябва да се паникьосваме от един абнормен резултат, а да се премисли разумно на какво може да се дължи.
Калцитонинът е друг хормон, който се произвежда от С-клетките на щитовидната жлеза, но рядко се използва за диагностично средство. Изследването на няколко групи антитела – МАТ, ТАТ и ТSH-рецепторни антитела са ключови в диагностиката на основните щитовидни заболявания. Тиреоглобулинът (Tg) е белтък, който в много лаборатории се описва заедно с калцитонина като туморен маркер, но това не е съвсем вярно.
За злокачествено заболяване на щитовидната жлеза туморни маркери няма. Тиреоглобулинът има диагностично значение като туморен маркер, само ако щитовидната жлеза на човека е отстранена. Така че такива изследвания трябва да се интерпретират много внимателно.
Ехографията на щитовидната жлеза е безвреден, бърз и изключително прецизен метод, когато се прави от компетентен специалист. Може да даде детайлна информация за структурата на щитовидната жлеза. Метод за определяне кои възли са топли или студени (дали функционират или не) е сцинтиграфията на щитовидната жлеза, която намира напоследък рядко приложение.
Спект на шийната област е интересен метод, при който се комбинират сцинтиграфски изследвания със скенер и може да се определи ясно разположението на всяка формация в жлезата. Скенерът и ядреномагнитният резонанс също имат място в диагностиката.
Лесноприложим, безопасен и информативен метод е тънкоиглената аспирационна биопсия, при която с много тънка игличка се извличат клетки от съмнителни възли или структури на щитовидната жлеза, а след това се оценяват под микроскоп.
- До какво може да доведе изявеният хипотиреоидизъм при бременни?
- Последствията са преждевременно раждане, спонтанен аборт, прееклампсия, гестационен диабет, ниско тегло на новороденото и когнитивни проблеми на детето.
- Какви са симптомите на понижена и на повишена функция на щитовидната жлеза?
- При повишена функция (хормоните са високи, а TSH е нисък) основните симптоми са сърцебиене, нервност, обилно потене, лесна умора, треперене на ръцете (ситен тремор), непоносимост към топлина (на пациента все му е топло), по-чести изхождания, аритмия, косопад, редукция на тегло, но при запазен апетит. При по-тежка картина на Базедова болест изпъкват очите.
Понижената функция е свързана с ниско производство на хормони, в отговор на което TSH става висок, за да накара щитовидната жлеза да произвежда повече хормони. Симптомите са суха кожа, умора, сънливост, отоци, забавен говор, затруднена концентрация, понякога дрезгав глас, мускулни болки, наддаване на тегло с няколко килограма, но това не може да са 20 – 30 кг и повече.
Затова не е оправдано да търсим обяснение за тежко затлъстяване в болест на щитовидната жлеза с надеждата да коригираме хормоните и човекът отново да си върне нормалното тегло. Така че само умерено повишаване на теглото може да се дължи на забавяне на обмяната на веществата, свързано с хипотиреоидизъм.
Трябва да се знае, че всички тези симптоми може да се дължат и на други заболявания. Затова е нужно да се търсят и други възможни причини за симптомите.
8 неща в дома ви, които увреждат щитовидната жлеза
Що се отнася до хроничния лимфоцитарен тиреоидит на Хашимото – той няма специфични симптоми и това е проблем. Той е най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза. В началото може да има едно преходно покачване на хормоните, след което настъпва траен хипотиреоидизъм.
Възможно е пациент със значително количество антитела да не промени хормоналния си статус през целия си живот. Тогава остава само за наблюдение. Лечението при намалена функция е с левотироксин, като TSH трябва да се изследва на 3 до 6 месеца. А ако се прави корекция на дозата, контролно TSH се изследва след 6 до 8 седмици.
- Какви са леченията при различните заболявания на щитовидната жлеза?
- При хиперфункция се използват лекарства, които намаляват производството на хормони, а при хипофункция се прави заместване на хормоните, които жлезата не може да произведе. При възпалилните заболявания използваме противовъзпалителни средства, рядко кортикостероиди и още по-рядко антибиотици. За възлите за съжаление няма лекарствено, нито билково лечение.
Цялата народна медицина базира лечението си на внасяне на йод в организма.Само че йод-дефицитните състояния, които изискват внос на йод, са изключително малко и не можем да очакваме, че ще излекуваме възли с прием на орехчета и всичко останало. За възлите радикалното решение е операция, ако се налага. Има и по-нови методи с ограничено приложение, каквато е лазерната аблация. За злокачествените процеси лечението е оперативно.
Мара КАЛЧЕВА
