Д-р Николай Янев е специалист пулмолог с клиничен опит в областта на обструктивните (астма и ХОББ) и възпалителни заболявания на белите дробове. Владее инструментална диагностика - бронхоскопия, ехография на торакс, функционално изследване на дишането и диагностика на пациенти с нарушения на дишането по време на сън (сънна апнея).
Д-р Николай Янев е доктор по медицина с над 40 научни публикации като автор и съавтор в областта на белодробните болести както в България, така и в чужбина. Докторска степен и специалност по пневмология и фтизиатрия придобива в Медицинския университет- гр. Плевен, през 2016 г.
Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по белодробни болести, Европейското респираторно дружество и на Европейското дружество по бронхология и интервенционална пулмология. Д-р Николай Янев е главен асистент към Медицински университет-София, и практикува в “Бронхологично отделение” към Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести “Света София”.
Разговаряме с Д-р Николай Янев за диагностиката и лечението на един от най-масовите и трудно лечими карциноми - този на белия дроб.
Ракът на белия дроб може да бъде открит чрез обикновен кръвен тест
- Д-р Янев, защо скринингът и ранната профилактика на белодробния карцином са в голяма степен определящи за по-нататъшното му лечение?
- Карциномът на белия дроб е водещият рак убиец в Европа и предизвиква повече смъртни случаи от карцинома на дебелото черво, гърдата и простатата, взети заедно. Ракът на белия дроб в болшинството случаи се установява въз основа на симптоми, като болестта се диагностицира в късен стадий и поради тази причина лечението е с много по-ниска ефективност. Скринингът може да установи рака в много по-ранен стадий, което прави начините на лечението му по-ефикасни, като дори може да се постигне пълно излекуване.
- Наблюдават ли се положителни стъпки в посока ранна профилактика на този вид карцином в България?
- За съжаление, това, което на този етап ми е известно, са само отделни неправителствени инициативи, но като цяло, няма съставена ясна национална програма, насочена към профилактиката. Като пример за неправителствена инициатива е месецът за борбата с рака на белия дроб, който е през ноември. В момента има разработен пилотен скрининг за ранна диагностика на белия дроб, известен с името „Заедно срещу рака на белия дроб”.
От научна гледна точка, в нашата катедра по белодробни болести, съвместно с Медицински университет-София, разработваме нови методи, насочени към подобряване на диагностиката на рака на белия дроб.
- Неспецифичните симптоми при белодробния карцином ли са причина са късното му откриване?
- Причината не е в неспифичните симптоми. В случаите, когато пациентът се представи с отпадналост, загуба на апетит, тегло, уморяемост, кашлица, кръвохрачене и гръдна болка, обикновено вече е настъпил по-напреднал стадий на заболяването. Обичайно ранният стадий протича безсимптомно и точно това е причината да търсим скринингов метод, с който да можем преди изявата на клиничните симптоми да заподозрем наличието на белодробен рак.
- За кои рискови групи е предназначен скрининговият метод?
- Основен скринингов метод е нискодозовата компютърна томография и за нея има ясни протоколи в кои групи се провежда. Досегашните данни показват, че скринингът действа най-ефективно, когато е насочен към хора на възраст между 50-74 г., които са настоящи или бивши пушачи. Също така е установено, че жените имат по-добър отговор на лечението на рака на белия дроб в ранен стадий.
Следователно, ползите от скрининга при тях са много по-големи. Тези специфични групи хора не изчерпват всички случаи на рак на белия дроб, като има и други рискови фактори, съответно и уязвими групи. Пример за други такива фактори са замърсяването на въздуха, излагането на въздействието на вредни газове, в това число радонов газ, както и други токсични вещества за белия дроб, като азбест.
Д-р Николай Янев
Съществува и друг проблем, свързан с профилактиката, а именно, за да се проведе, човек трябва да отдели време, да отиде до болница, където да си направи скенер, тоест изисква се организация. Това нещо е отчетено от някои държави, като Обединеното кралство. Там е направена пилотна схема, при която се предлага проверка на белодробното здраве в мобилни здравни звена.
Те представляват един голям автобус, който е снабден със съответната апаратура за изследване, като тези автобуси паркират до места, където има големи струпвания на хора, като супермаркетите например. По-този начин пациентите имат възможност да проверяват своя статус, без предварително записване за изследване, което води до повишен интерес от страна на хората.
- Изследването с нискодозова компютърна томография покрива ли се от НЗОК?
- В България не се покрива от Здравната каса. Известно е в момента, че само две държави имат пълна реимбурсация на нискодозовата компютърна томография – САЩ и Китай. А в някои страни, като Нидерландия и Обединеното кралство, скринингът се предлага само в някои региони, но не и в цялата държава.
- Има ли налице генетична предразположеност, когато говорим за белодробен карцином?
- Да, има известна фамилна обремененост, но трябва да е налице струпване на рискова и генетична предиспозиция, за да може да се стигне до развитие на заболяването. Тоест, ако на даден човек някой от родителите е починал от тумор или е известно, че има рак на белия дроб, при него рискът за развитие на заболяването е по-висок. Ако този пациент има тази фамилна анамнеза и отделно е пушач, рискът се увеличава в пъти.
- Кои са иновациите в методите за лечение на белодробен карцином?
- Последните години новостите в лечението са в две насоки - имунотерапия и таргетна терапия. Таргетната терапия е огромно постижение, което категорично удължава преживяемостта двойно повече, в сравнение с практикуваните досега стандартни методи на лечение.
А имунотерапията повишава петгодишната преживяемост на пациентите в напреднал стадий на заболяването от 3 на 15%, като, разбира се, говорим за болни, подходящи за този вид лечение. Не всички видове белодробен рак се повлияват от нея. Необходимо е наличие на определени биомаркери в туморната тъкан, за да бъде ефикасна. Затова във всички случаи ролята на биопсията е от изключително значение.
Ракът на белия дроб чертае симптоми по лицето
Над 90% от биопсиите се извършват чрез бронхоскопския метод. Като пример средногодишно в нашето отделение по бронхология преминават около 1200 пациента, като при повече от половината от тях целта е диагностика на белодробен тумор. В тази насока разработихме проект съвместно с Медицински университет-София, за нов метод за откриване на такава таргетна мутация чрез течна биопсия от белия дроб. Това помага за провеждане на съвременното лечение, наречено таргетна терапия.
- Бихте ли разказали повече за този метод?
- Това, което постигнахме, е една рационализация, която касае диагностиката на мутации на аденокарцинома. Чрез провеждане на бронхоалвеоларен лаваж по време на бронхоскопия, се изолират фрагменти туморна ДНК, от които установяваме EGFR мутационен статус на даден пациент. Оказва се, че в сравнение със златния стандарт – течна биопсия от кръв, нашата успеваемост е над 90%, срещу 25-30% от периферна кръв.
- С какво допринасят генетичните тестове за това доколко туморът е податлив на лечение?
- Самото генетично изследване не се случва непосредствено след провеждане на скенер. След като се направи скенер на бял дроб и има съмнения за туморна формация, следващата стъпка в търсенето на подходящо лечение е определянето вида на тумора. Първо се определя дали той е доброкачествен или злокачествен. Ако се докаже, че туморът е злокачествен, следва той да бъде типизиран, т.е. какъв вид е.
И всеки един вид има определени „слабости”, които помагат да се проведе по-съвременно лечение, съответно чрез имунологичната и таргетна терапия. Но не може да се стигне от скенера направо в съвременното лечение, без да се определи точно какъв е хистологичният вид. Затова е необходимо да се проведе биопсия след прецизен подбор на най-подходящия за конкретния пациент бронхоскопски метод.
Деляна УЗУНОВА
