Д-р Цветелина Лазарова: Носът страда най-често при алергии към полени

През последните години има увеличаване на всички алергични заболявания и в частност на алергичния ринит

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-tsvetelina-lazarova-nost-strada-nay-chesto-pri-alergii-km-poleni Zdrave.to
Д-р Цветелина Лазарова: Носът страда  най-често при алергии към полени

Д-р Цветелина Лазарова е завеждащ на Отделението “Респираторна алергия и атопия” в Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ “Александровска”.  

Д-р Лазарова е завършила Медицински университет - София през 1989 г. Работила е като интернист в Ботевград и алерголог в УМБАЛ “Света Анна“, София. От 2006 г. работи в Клиниката по алергология в УМБАЛ “Александровска“, където от 2016 г. е началник на Отделение по респираторна алергия и атопия. Научните é интереси са в областта на хроничната уртикария, диагностика и лечение на респираторната алергия и атопия. 

Цъфнали дръвчета, отрупани градинки и паркове с цветя - всичко, създаващо настроение, но не и за тези, които свързват пролетните месеци със сезонните алергии. Какви са причините за алергиите през пролетта, защо съвременният човек е по-предразположен към тях и имат ли лечение?

- Д-р Лазарова, колкото и да е красива пролетта, за някои хора тя е мъчение, защото са алергични. Кои са най-честите алергени, характерни за пролетно-летния сезон, и как се поставя диагнозата?

- Най-честите алергени през пролетта са тревните и дървесни полени. Полените са размножителните зърна на ветроопрашващите се растения. За нашите географски ширини с най-голямо значение са брезовият полен, тревните, житните полени и тези на някои плевели, като пелин и амброзия. Пикът на брезовия полен е март, април, на тревните и житни полени обикновено е май-юни, а плевелите са най-агресивни през късното лято и есента. Появата на полените се влияе от настъпването на сезона, температурните и други сезонни промени, напр. скоростта на вятъра, степентта на валежите. 

Всеки втори тийнейджър страда от алергичен ринит!

Всяка година специалисти подготвят т.нар. поленови календари. В тях е отбелязан цъфтежът на различните  видове дървета, треви и плевели, и степента на полинация – ниски, средни, умерени и много високи поленови емисии. За пациентите така поднесената информация е удобна и практична. Алергичната реакция към полени при предразположени хора се получава, когато концентрацията им във въздуха достигне определен праг.

Диагностиката на алергичните заболявания, причинени от поленови алергени, е лесна – необходимо е при подходяща анамнеза да се проведат кожни проби с поленови алергени, които показват чувствителността на организма към съответния алерген – доста лесен и бърз метод, или като алтернатива да се направят кръвни изследвания на специфични антитела или компонентна диагностика.  

Диагнозата се поставя от алерголог, тъй като той може да извърши необходимите изследвания или правилно да интерпретира резултатите от кръвните изследвания. Прави впечатление в последно време, че пациентите сами си назначават кръвни изследвания в лабораториите и след това отиват при лекар. Това не е правилно, води до ненужни изследвания и/или до пропуснати такива.

Независимо от високите технологии, които сега се прилагат в медицината, все още последователността при поставяне на диагнозата и обсъждането на диференциално–диагностичния план е непременно в този ред: 1. Анамнеза, 2. Статус, 3. Параклинични изследвания.

- Какво е характерно като симптоматика за сезонните алергии?

- Основните симптоми са повишена водниста секреция от носа, пристъпно многократно кихане, сърбеж в носа, често пъти и в очите със сълзотечение, небцето и гърлото, ушите, запушване на носа, понякога загуба на обоняние, кашлица, обуславяща се от стичане на секрет към гърлото.

При децата може да има изразена напречна гънка в долната трета на носа от многократното търкане на носа с ръка, за да се облекчи сърбежът (алергичен салют), тъмни кръгове под очите от венозната стаза поради конгестията, дишане през устата. Като  усложнение може да се появи поленова астма – към симптомите от горните дихателни пътища и очите се добавят кашлица, свиркащо дишане, тежест в гърдите. Не толкова типично, но може да се появят обща умора, сънливост.

Понякога може да има т.нар. ОАС – орален алергичен синдром, характеризиращ се със симптоми от страна на устната кухина – сърбеж, оток и се дължи на кръстосана реактивност между полени и някои храни, основно плодове и ядки. Въпреки че, поленовата алергия е сезонна, ОАС може да персистира целогодишно.

- Могат ли сезонните пристъпи да прераснат в постоянни?

- При алергичните заболявания клиничните симптоми се проявяват, когато е налице алергенът и предразположеният човек има среща с него. Но има пациенти, които са сенсибилизирани едновременно към дървесни, тревни и плевелни алергени. Когато пролетта настъпи по-рано, полинацията при някои дървета (бреза, елша, леска) може да започне още към края на февруари, а плесенните алергени да продължат до октомври 

Така че, тези пациенти, въпреки сезонния характер на оплакванията, може 8-9 месеца в годината да имат по-слабо или по-силно изразени страдания. 

- Каква е лечението, д-р Лазарова?

- Въпреки че, полените са навсякъде и могат да се разпространят от вятъра на десетки километри, все пак пациентът може да се опита да ограничи контакта си с тях. Трябва да се знае, че най-голямата концентрация на полени е рано сутрин и тогава е добре да са затворени прозорците. Когато е сухо, слънчево и ветровито, е по-добре да не се излиза навън. А в дъждовно време или до голям воден басейн тези пациенти са с по-слаби оплаквания, защото част от полените се поглъщат от водата. Необходимо е лечението да започне при първите симптоми, тогава ще бъде по-ефективно и ще се предотвратят усложненията. Освен стремеж за избягване на алергена, два са основните метода на лечение: 

1. Повлияване на оплакванията в сезона чрез симптоматични средства –   първата стъпка е да се облекчи страданието на пациента. Носът е органът, който най-често се засяга при алергиите от полени.  Прилагат се назални промивки и локални препарати, които се понасят добре, не изсушават лигавицата на носа, не предизвикват кървене и облекчават проявите на кихане, хрема, сърбеж, сълзотечение – това, което най-много мъчи болния. При нужда се добавят капки за очи, перорални антихистаминови препарати, инхалатори при поява на астматични простъпи. Всичко това е само симптоматично лечение и се прилага по време на оплакванията в сезона, то не променя реактивността на болния.

2. Имунотерапия - поленовите зърна предизвикват оплаквания само при предразположени хора. 

С прилагането на имунотерапия, ние се прицелваме в тази част на имунната система и променяме естествения ход на заболяването. Единственият начин да се постигне дълготрайно излекуване е прилагането на специфична имунотерапия със съответния полен. Тя си има своите показания и противопоказания, затова трябва да се назначава единствено и само от специалист – алерголог. Провежда се по определена схема обикновено 4, по-рядко 5 календарни години и осигурява ефект и през следващите 8-9 години.

Д-р Николай Улевинов: Капките за нос предизвикват алергичен ринит

- Кои са факторите, които увеличават риска за развитие на алергия?  

- През последните години се забелязва увеличаване честотата на всички алергични заболявания и в частност на алергичния ринит. Това се дължи на много причини. Замърсяването на въздуха с  повишено количество на вредни газове, отделяни от моторните превозни средства, прави поленовите зърна по-агресивни и води до повишаване на възможността им да се захващат за лигавиците и да причиняват алергични заболявания.

Това е причината хората в градската среда да имат по-голяма честота на тези болести, въпреки по-голямата концентрация на полени в селските райони. Подобряване на стандарта на живот, засилената миграция на жители от селото към града, води до откъсване от природата и намалява естествената защита на организма, създадена еволюционно.

Алергичният ринит и в частност сенната хрема, са най-често срещаната алергия – при 17 до 20% от населението на планетата. Бронхиалната астма вече касае около 5-10% от населението, а 40% от нелекуваната сенна хрема може да се усложни до поленова астма.

- Обикновено алергиите се проявяват още в ранна детска възраст. Възможно ли е родителите да предприемат някакви мерки, докато детето е още малко, за да ограничат алергиите до известна степен?

- В ранна детска възраст (до 2 години) алергичният ринит от полени се среща изключително рядко. Обикновено започва след тригодишна възраст, като честотата му е най-висока в училищна възраст. При алергичните болести има генетично предразположение. Рискът едно дете да развие алергия от полени е 40-60% при съществуваща такава при родителите. Но освен този некорегируем фактор, има значение поведението на родителите. Високата хигиена и стерилният начин на живот обясняват склонността към алергии на съвременните хора. 

Румяна Стефанова

Горещи

Коментирай