Голям интерес сред читателите ни предизвика темата за анестезията при различни интервенции. Днес ви представяме още информация за това защо златното правило за гладуване преди операция е жизненоважно, какво е значението на придружаващите заболявания и други любопитни факти за упойките. Aнестезиолог-реаниматорът д-р Ясен Грозев разкрива как съвременната медицина превърна най-големия страх от упойката при операция в напълно безопасен и комфортен сън.
Визитка♦ Д-р Ясен Грозев Придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение през 2003 г. От 2017 г. е част от екипа на МБАЛ “ВИТА”, а в момента ръководи отделението по анестезиология и интензивно лечение там. Професионалният му път минава през УМБАЛ „Александровска“, МБАЛ „Токуда Болница София“, МБАЛ „Уни Хоспитал“ и международни мисии в Косово и Афганистан. Участва в български и международни конгреси и обучения в областта на анестезиологията, реанимацията и интензивната терапия. |
- Д-р Грозев, нека започнем с поглед назад. Как са работили хирурзите преди 40-те години на XIX век, когато се смята, че е открита анестезията?
- Преди въвеждането на анестезията хирургията е била изключително болезнено и травмиращо преживяване. Основното качество на добрия хирург тогава е била скоростта – операциите са траели буквално минути или дори секунди, за да се минимизира шокът от болката. Използвали са се примитивни методи за обезболяване – големи количества алкохол, екстракти от опиум, билки или дори физическо обездвижване от асистенти и поставяне на дървено трупче между зъбите на пациента. За съжаление, много пациенти са загивали не от самата хирургична интервенция, а от шока, предизвикан от непоносимата болка.
- Какво означават думите „анестезия“ и „анестезиология“?
- Думата „анестезия“ идва от гръцки и буквално означава „липса на усещане“ (an – без, и aisthesis – усещане). Това е медицинско състояние на контролирана, временна загуба на сетивност или съзнание. „Анестезиологията“ е медицинската специалност, която се занимава с осигуряването на тази липса на усещане за болка, но и с нещо много по-важно – поддържането и управлението на жизнените функции на организма (дишане, кръвообращение, сърдечна дейност) преди, по време на и след хирургичната операция.
- Как действа анестезията?
- Най-общо, тя прекъсва предаването на нервните импулси в тялото. Тя спира сигналите за болка да достигнат до мозъка и да бъдат осъзнати като такива. В зависимост от вида на използваните медикаменти, тя може да действа само на ниво периферни нерви, на ниво гръбначен мозък или да потисне централната нервна система (главния мозък).
- Колко вида упойки има?
- Основно говорим за три големи групи: обща анестезия, регионална и локална (местна). Регионалната включва спинална и епидурална - при тях се блокира цяла област от тялото, например долната половина. Местната засяга малък, специфичен участък (например при отстраняване на бенка или при зъболекар.
- Каква е разликата между общата и местната анестезия?
- При местната, както и при регионалната анестезия пациентът е в съзнание. Той е буден, може да разговаря, просто не изпитва болка в зоната, където се оперира. При общата анестезия пациентът губи съзнание напълно – той не вижда, не чува, не усеща нищо и няма спомен от интервенцията.
- Как (по какъв начин) действат лекарствата, използвани за местна анестезия? Какво правят, за не се позволят на нервите да пренасят сигнали за болка до мозъка?
- Местните анестетици блокират натриевите канали в мембраната на нервните клетки. Нервът провежда сигнала чрез движение на йони - влиза натрий, излиза калий, получава се електрически импулс. Местният анестетик спира това движение. Нервът „замлъква". Не може да предаде сигнала за болка, защото електрическият импулс просто не се генерира. Ефектът е временен и когато лекарството се разгради, провеждането се възстановява.
- От какво зависи кога да се приложи едната и кога – другата упойка?
- Изборът е строго индивидуален и зависи от няколко ключови фактора: обема и продължителността на самата хирургична интервенция, анатомичната зона (не може да направите коремна операция на черен дроб с местна упойка), придружаващите заболявания на пациента и, разбира се, неговите лични предпочитания, когато медицинските показания позволяват избор. Окончателното решение се взема от анестезиолога след обстойна консултация.
- Запазват ли се физиологичните реакции на организма по време на обща упойка - сърдечен ритъм, хормони?
- Да, и точно това е нашата работа - да следим и поддържаме всичко това. Хирургията сама по себе си е огромен стрес за тялото. Въпреки че пациентът не усеща болка, неговата автономна нервна система реагира. Могат да се повишат кръвното налягане, сърдечният ритъм, да се освободят стресови хормони (като кортизол и адреналин). Точно тук е майсторството на анестезиолога – чрез непрекъснато дозиране на медикаментите по време на операцията, ние потискаме тези нежелани физиологични реакции и поддържаме организма в оптимален баланс.
- Губят ли пациентите напълно съзнание при обща упойка?
- Да, напълно. Това обаче не е обикновен сън, а медикаментозно индуцирана, обратима кома. Мозъчната активност се потиска до ниво, в което съзнанието и реакцията на болка са напълно изключени.
- Има ли значение дали пациентът е хипертоник, диабетик, алкохолик или наркоман?
- Има огромно значение. Всяко придружаващо заболяване променя начина, по който организмът реагира на медикаментите. Диабетът засяга бъбреците и сърцето, хипертонията уврежда съдовете. При пациенти, които системно употребяват алкохол или наркотици, чернодробните ензими са променени. Това често означава, че те имат висока толерантност към определени медикаменти и стандартните дози може да не им подействат или обратното – рискът от усложнения се повишава рязко. Затова сме изключително взискателни в събирането на предварителната информация, като е важно пациентите да разберат, че всяка подробност е изключително важна за провеждането на безопасна анестезия.
- Как действа общата анестезия и има ли етапи?
- Съвременната обща анестезия протича в три основни етапа. Първият е така нареченият увод или индукция. Това е самото приспиване, което се случва буквално за секунди след венозното въвеждане на медикамента. В този момент пациентът усеща само лека замаяност, едно приятно затопляне и просто заспива меко, без абсолютно никакви неприятни усещания. Следва същинската част – поддържането.
Това е фазата по време на самата операция, когато човекът е в дълбок изкуствен сън и не усеща абсолютно нищо. Накрая идва извеждането, известно още като събуждане. Тогава спираме подаването на медикаментите и съзнанието се възстановява. Пациентът се буди точно като след много дълбок сън – понякога може да е леко объркан или сънлив за кратко, но най-важното е, че това се случва в напълно сигурна и безопасна среда под нашето непрекъснато наблюдение.
Д-р Ясен Грозев
- Колко време след операция лекарствата остават в тялото?
- Зависи от конкретните медикаменти, от дозата, от продължителността на операцията и от индивидуалния метаболизъм. Повечето съвременни анестетици действат кратко и се елиминират сравнително бързо от организма. Клиничният им ефект обикновено отшумява в рамките на минути след спиране на приложението им, поради което пациентите започват да се събуждат още в операционната или непосредствено след преместването им в следоперативното отделение.
Пълното разграждане и изчистване на медикаментите и техните метаболити обикновено отнема от няколко часа до едно денонощие, а при някои лекарства и пациенти може да е необходимо повече време. Именно затова препоръчваме през първите 24 часа след обща анестезия да не се шофира, да не се работи с опасни машини и да не се вземат важни решения.
- Какво представлява седацията?
- Седацията е състояние на медикаментозно успокоение. Намалява се тревожността и страхът, пациентът е релаксиран и често сънлив. Нивата варират от лека седация (пациентът е спокоен, но буден), през умерена (дреме, но се буди лесно), до дълбока седация.
- При какви интервенции се използва седация?
- Изключително често при гастроентерологични процедури (гастроскопия, колоноскопия), в денталната медицина, при инвитро процедури (пункции), при някои гинекологични и урологични манипулации, както и при изследвания като ядрено-магнитен резонанс при пациенти с клаустрофобия или малки деца.
- Каква е разликата между седация и анестезия?
- Дълбочината на потискане на съзнанието. При седацията пациентът диша сам, рефлексите са запазени, може да реагира. При общата анестезия - дишането е поето от апарат, рефлексите са потиснати. Границата между дълбока седация и лека анестезия понякога е тънка, затова и при седация е необходим специалист. Предизвикват дълбоко спокойствие, чувство на безгрижие и релаксация. Често имат и амнестичен ефект – пациентът не помни самата манипулация, което предотвратява психологическата травма. След събуждане човек може да е леко еуфоричен или сънлив за кратко.
- Как се прилагат лекарствата - при седацията и при анестезията?
- При седацията медикаментите се прилагат почти изцяло венозно (понякога перорално при деца). При общата анестезия подходът обикновено е комбиниран – венозни медикаменти плюс инхалационни (газове, които пациентът вдишва чрез апарат).
- Защо е необходим разговорът с анестезиолога преди операция?
- Защото безопасността на пациента е на първо място. Тази консултация е моментът, в който ние "снимаме" моментното здравословно състояние на човека. Оценяваме анестезиологичия с оглед на хирургичната интервенция. Това е и моментът да спечелим доверието на пациента.
- На какви въпроси трябва да отговори пациентът?
- Най-важните са свързани с алергии, хронични заболявания (сърдечни, белодробни, диабет), предишни операции и как е понесъл упойката тогава, какви лекарства приема всекидневно (особено важни са тези за разреждане на кръвта), както и реална консумация на алкохол, цигари или субстанции.
- Какви са Вашите препоръки към пациентите преди планова операция?
- Бъдете напълно откровени с вашия анестезиолог. Не крийте нищо – нито прием на хапче за кръвно, нито изпитата вечерта чаша вино. И най-важното – опитайте се да бъдете спокойни. Вие сте в сигурни ръце.
- Има ли лекарства, храни или напитки, които не бива да се приемат преди планова операция?
- Да, златното правило е: никаква храна 6 до 8 часа преди операцията и никакви течности (дори вода) 2 до 3 часа преди нея. Това се прави, за да е празен стомахът и да се избегне рискът от връщане на стомашно съдържимо към белите дробове (аспирация) по време на упойката. Някои лекарства (като антикоагулантите) се спират дни предварително, но само по изрична схема от лекаря.
- Какъв трябва да е режимът след операция при пациент, излязъл от анестезия?
- Зависи предимно от вида на операцията, а не толкова от анестезията. Модерните протоколи насърчават ранното раздвижване (още същия ден), за да се предотвратят тромбози. Храненето започва с вода и леки течности, като постепенно се преминава към нормална храна, щом перисталтиката се възстанови.
- Райският газ - използва ли се и използван ли е за анестезия?
- Райският газ (диазотен оксид) има огромна историческа роля – той е един от първите използвани анестетици. Днес продължава да се използва, но почти никога самостоятелно. Прилага се като допълнение в смеси с кислород и други инхалационни анестетици в операционната зала, както и сравнително често в детската дентална медицина за лека седация.
- Има ли нещо важно по темата, за което не Ви попитах?
- Както вече споменах, най-важното е пациентите да не изпитват страх от упойката. Страхът идва от неизвестното, а днес ние разполагаме с апаратура и медикаменти, които ни дават пълен контрол над ситуацията. Докато хирургът лекува хирургичния проблем, ние се грижим за целия ви организъм. Искам пациентите на ВИТА да знаят, че не са сами в операционната – ние сме плътно до тях от първата секунда на приспиването до пълното им и комфортно събуждане.
Мария ИВАНОВА
