Медицинските открития драстично увеличават продължителността на живота, намаляват смъртността от инфекциозни болести и помагат на хората с хронични заболявания да имат нормално ежедневие.
Сред най-важните от миналото са ваксините, антибиотиците и техниките за образна диагностика, които спасяват милиони хора по целия свят всяка година, правят нелечимите болести лечими и подобряват качеството на живот в напреднала възраст. Днес обаче с появата на персонализираната медицина, генната терапия, възможността за корекция на генетични дефекти и обучението на имунната система да се насочва специфично към туморните клетки медицината вече се изкачва на по-високо ниво.
Изкуственият интелект позволява безпрецедентно ранно откриване и високопрецизна диагностика и терапиите започват много по-рано и са по-успешни. Четири от най-новите значими медицински иновации са любопитни и на някого могат да се сторят дори странни или ненужни – като чипа, който се грижи за определянето на това дали храната ни е достатъчно прясна, за да я консумираме. Представяме ви кои са тези иновации.
1. Електронен нос определя свежестта на храната
Американски изследователи са разработили чип с 16 газови сензора, всеки от които е покрит с уникален материал за разпознаване на летливи съединения. Използвайки машинно обучение, системата се е научила да определя свежестта на десет храни (ядки, горски плодове, яйца, мляко и пилешко месо) и да идентифицира алергени - фъстъци и орехи - в количества от едва 0,05 грама.
Точността на разпознаване остава висока, но устройството трябва да бъде тествано в среда със смесени миризми, като например вътрешността на хладилник с различни храни. Основното предимство на тази технология е, че позволява всички сензорни покрития да се нанасят в един цикъл, което опростява масовото производство.
2. Мозъчен имплант помага при амиотрофична латерална склероза
Калифорнийски учени имплантираха четири сензорни масива, всеки с 64 електрода, в речевата кора на 47-годишен пациент с амиотрофична латерална склероза. Системата дешифрира безшумно артикулирани думи с 99% точност, преобразувайки сигналите в текст и синтезирана реч, и позволява управление на курсора на мишката и избор на бутони с помощта на устройство за проследяване на очите.
Скоростта на писане достига 56 думи в минута, настройката отнема 20 минути и може да се извърши от членове на семейството, а устройството може да работи до 19 часа у дома. Ограниченията включват необходимостта от кабелна връзка през черепа, риска от инфекция и обемисто компютърно оборудване, но това е важна стъпка към практическото приложение на невронните интерфейси.
3. Открита е нова опасност от хъркането
Шведски изследователи от университета Умео са открили, че вибрациите от хъркането не само съпътстват обструктивната сънна апнея, но могат и да предизвикат нейното развитие. Експеримент върху мускулни клетки в горните дихателни пътища показа, че повтарящите се механични вибрации нарушават енергийния метаболизъм в митохондриите, което води до по-често отслабване и свиване на мускулите по време на сън.
Това откритие обяснява механизма, по който сънната апнея прогресира при хъркащите, и има значение за изучаването на вибрационния синдром при работници с вибриращи инструменти. Резултатите, публикувани в списание Mitochondrio, откриват нови подходи за предотвратяване на респираторни нарушения на съня.
4. Представиха термометър с размер на боровинка
Инженери от Масачузетския технологичен институт са създали сензор за температура, който може да се поглъща и има размери 6/4 мм, разположен върху чип с площ 1 мм². Устройството се захранва с батерия тип „монета“ и използва метод на обратно разсейване: външна антена улавя отразения радиосигнал, който изчислява температурата с точност до 0,01°C.
Миниатюрният термометър вече е успешно тестван върху животни и може да се използва за наблюдение на пациенти след анестезия и химиотерапия, на хора, работещи при екстремни температурни условия и на деца. Планира се добавяне в бъдеще на сензори за пулс и други параметри.
Магдалена ГИГОВА
