Гърция се бори с едно от най-тежките огнища на вируса на Западен Нил от години насам, а новината за над 200 пациенти с инфекции на централната нервна система и двуцифрен брой смъртни случаи буди основателна тревога у всички нас. Когато топлото време удължава сезона на комарите, рискът се превръща в реална заплаха за много семейства, посещаващи или живеещи в региона.
Особено уязвими са нашите родители и по-възрастните близки. С годините имунната система естествено отслабва, а клетките, които се борят с вирусите, не се обновяват толкова бързо. Това прави по-възрастните хора изключително изложени на риск от тежки усложнения.
Страшното при този вирус е, че около 80% от заразените изобщо нямат симптоми, а едва при под 1% се стига до тежки неврологични заболявания. Това означава, че хората в болниците са само „върхът на много голям айсберг“, а вирусът циркулира незабелязано около нас.
За да запазим здравето си, разчитането единствено на традиционното пръскане срещу комари в разгара на епидемията закъснява.
Нуждаем се от превантивна грижа и ранно предупреждение. Властите трябва да идентифицират водоемите и местата за размножаване на насекомите месеци преди първия заразен човек.
Професорът по вродена имунология в Оксфордския университет Петрос Лигоксигкакис заявява пред Атинско-македонската информационна агенция (AMNA), че спасението се крие в преминаването от просто регистриране на болни към интелигентно прогнозиране.
Чрез математически модели, събиращи данни за температурите, застоялата вода, птиците и имунитета на населението, Европа може да изгради система за ранно предупреждение.
Подобен подход би дал време на хората и местните власти да реагират, преди заразата да стигне до домовете им – модел, от който спешно се нуждаят и страни като Италия, Южна Франция и Испания.
