Ракът на дебелото черво е сред най-често срещаните злокачествени заболявания. Всяка година хиляди хора се разболяват от него, а смъртността остава висока. Точните причини за развитието на заболяването не са напълно изяснени.
Обикновено то е резултат от съчетание на няколко рискови фактора – наследственост, околна среда, хранене и начин на живот. Сред тях са диета, богата на червено месо и животински мазнини, затлъстяване, ниска физическа активност, тютюнопушене и консумация на алкохол.
Диетологът Александра Лишанин обяснява дали мазнините за пържене могат да повишат риска от рак на дебелото черво.
Кога мазнините за пържене са най-опасни?
Позовавайки се на научни данни, Лишанин посочва, че нагряването на обикновеното олио за готвене може да доведе до образуването на химични съединения, които увреждат клетките.
„Олиото за пържене не е безопасно, особено когато не се сменя, а се използва многократно. По време на нагряване растителните масла, богати на ненаситени мастни киселини, се окисляват и образуват алдехиди – реактивни молекули, които увреждат ДНК и клетъчните мембрани“, казва Лишанин в профила си в Instagram.
Проучване, публикувано в списание Gut през 2024 г., показва, че туморите на дебелото черво при хора, които често консумират храни, богати на определени растителни масла, съдържат повишени количества провъзпалителни липиди.
„Окислителните продукти на маслата могат да допринесат за микровъзпаление и увреждане на чревните епителни клетки – процеси, които потенциално насърчават развитието на злокачествени промени“, обяснява Лишанин.
Какво се случва в тигана?
„При температури над 180 градуса по Целзий масла като слънчогледовото, царевичното и рапичното губят стабилност, окисляват се и отделят алдехиди в храната и въздуха, увеличавайки оксидативния стрес и възпалението в организма“, посочва диетологът.
Публикация в списание Food Chemistry: X от 2025 г. също разглежда образуването на съединения при многократно нагряване на растителни масла. Някои от тези вещества могат да имат неблагоприятни биологични ефекти, включително потенциално генотоксично действие.
Въпреки това оценката на риска за човешкото здраве зависи от конкретните съединения, количествата и степента на излагане.
Проблемът не е само в бързото хранене
Лишанин подчертава, че значение има не само видът на храната, но и мазнината, в която тя се приготвя и претопля.
„Във веригите за бързо хранене едни и същи масла се нагряват многократно през деня. След това те се използват за приготвянето на пържени картофи, пържено пиле и други храни. Продуктите от окислението на мазнините могат да останат в храната и да допринесат за оксидативен стрес, промени в чревната микробиота, хронично възпаление и клетъчно увреждане“, казва диетологът.
Тя добавя, че мазнините с по-високо съдържание на наситени мастни киселини, като кокосовото масло и свинската мас, обикновено са по-устойчиви на окисление при нагряване. Сред използваните в кулинарията животински мазнини са още кравето масло и гъшата мас.
По-високата устойчивост на окисление може да ограничи образуването на някои нежелани съединения при определени условия на готвене. Това обаче не означава, че тези мазнини са безусловно по-здравословни: значението им за храненето зависи и от състава им, количеството и честотата на употреба.
Не използвайте многократно мазнината за пържене, особено ако е потъмняла, променила е миризмата си или е започнала да се пени. Избягвайте и силното ѝ прегряване. Появата на дим е сигнал, че мазнината е достигнала температура, при която започват да се отделят нежелани вещества.
За по-здравословно приготвяне на храната избирайте по-често варене, задушаване, бланширане или печене вместо пържене. Проветрявайте добре кухнята, тъй като изпаренията при нагряване на мазнините също могат да съдържат вредни вещества.
