Д-р Явор Владимиров - медицински директор на Инвитро клиника “София” - представи първото проучване в България на серумните нива на антимюлеровия хормон (АМХ) при жени от различни възрастови групи. Този хормон дава възможност да се открият жени с намален яйчников резерв, които се нуждаят от допълнителна подкрепа и лечение на безплодие.
На пресконференция по този повод стана ясно, че от 25 март до края на април, а при голям интерес и с продължение, ще се проведе безплатна скринингова кампания за оценка на яйчниковия резерв на базата на изследване на антимюлеров хормон и на ултразвукови методи в Инвитро клиника “София“, с подкрепата на лаборатория “Цибалаб“. Мотото на кампанията е “Направи първата крачка към твоето утре” и ще обхване жени от 20 до 40 г. след предварително записване на телефоните на клиниката.
- Д-р Владимиров, колко български жени изследвахте и какви са целите на това проучване?
- Изследвахме 28 016 български жени за серумните им нива на антимюлеровия хормон, което съотнесено към населението на България – 7 милиона души – прави нашето проучване най-голямо в света по процентно съотношение на изследвани жени към общия брой население.
Това проучване дава обективна картина за репродуктивния потенциал на българското население и може да помогне за създаването на здравни програми за профилактика и за подобряване ефективността на лечението на безплодие. На базата на резултатите от проучването, разработихме прогностичен статистически модел за скоростта, с която нямалява АМХ. Този модел ще помогне на жените да видят реалното състояние и близки перспективи на репродуктивните си възможности, за да преразгледат решението си кога да имат деца.
- Какво представлява антимюлеровият хормон и връзката му с яйчниковия резерв?
- Това е хормон, който се произвежда от яйчника – от малки антрални фоликули, които с напредването на възрастта намаляват. Още с раждането е детерминирано колко фоликули да има всяка жена, кога да настъпи пубертетът и кога – менопаузата.
Едно момиче в пубертета е с около 500 000 антрални фоликули, а когато настъпи менопаузата, остават около 1000 антрални фоликули. Затова антимюлеровият хормон е един от маркерите за яйчниковата възраст на всяка жена. Нейното определяне се допълва с ултразвукови изследвания и с установяване нивата на други хормони.
- Какви са резултатите от вашето проучване?
- Оказа се, че повече от 15% от жените у нас имат по-висока репродуктивна възраст (тоест са с намалени репродуктивни възможности), отколкото е календарната им възраст. А това води след себе си, до по-трудно забременяване
Този проблем се задълбочава и от тенденцията раждането на първо дете в развитите държави да става на около 35 години.
Нашето проучване установи референтни граници на АМХ при жени на различна възраст от българската популация. Така всяка жена може да погледне таблицата и да види дали нейните нива на антимюлеровия хормон са в референтните граници или не.
Пикът на АМХ за българските жени е на 21-годишна възраст – 7,4 ng/ml. (За азиатките пикът на АМХ е на 25 години.) С времето този хормон ясно и сигурно намалява. Така нивото му на 22 г. вече е 6,31 ng/ml, на 23 г. е 5,46 ng/ml, а на 35 г. е 2,3 ng/ml. Когато АМХ спадне под 1 ng/ml, това означава по-трудно забременяване или невъзможност за зачеване, висок риск от спонтанни аборти и ниска успеваемост на извършваните инвитро процедури.
- Колко процента от жените са с АМХ по-малко от единица?
- При жени от 20 до 25 г. само 7% са с антимюлеров хормон под единица. От 30 до 34 г. много нисък АМХ имат вече 19% от жените в тази възрастова група. За сравнение, с този нисък хормон са само 11% от северноамериканките и корейките на тази възраст. От 35 до 39 г. с АМХ под единица са 37% от жените в България (при 27% северноамериканки и корейки). Това са много притеснителни данни за репродуктивните възможности на българките. Съвсем очаквано след 40-годишна възраст 62% от жените у нас имат много нисък антимюлеров хормон.
Разделили сме жените на три групи, според нивата на АМХ. При тези със сравнително висок антимюлеров хормон – над 3,5 ng/ml, той намалява средно с 12% на година
При жените с АМХ от 1 до 3,5 ng/ml скоростта на намаляване нивата на хормона е 3,3% на година. При жени с АМХ под 1 ng/ml скоростта на снижаване на хормона се забавя. Ако една жена е на 35 години и АМХ е нисък – 0,2 ng/ml, тя ще влезе в менопауза след 9 години.
- Кога една жена трябва да си изследва за първи път нивата на антимюлеровия хормон?
- Най-добре е това да стане на 25 години. Идеята на това изследване е профилактика, за да може жената да се ориентира дали е в референтните за българската популация граници на АМХ. Ако не е, трябва да се обърне към репродуктивен специалист.
- От какво, освен от възрастта, се влияят нивата на АМХ?
- Една от причините за ниските нива на антимюлеровия хормон е нездравословният начин на живот, особено режимът на хранене. Храните, които приемаме, са с ниско качество, силно химизирани. Контрацептивите също снижават АМХ, а те масово се прилагат от млади жени. Доскоро се смяташе, че взимането на контрацептиви предпазва яйчника от стареене. Огромно проучване в САЩ доказа, че е точно обратното – антимюлеровият хормон намалява при жени, които ползват контрацептиви.
Ниските нива на витамин D в организма също намаляват серумните нива на антимюлеровия хормон. Затова няколко месеца преди извършване на инвитро процедура нашите пациентки приемат ударно витамин D
Така покачват и серумните нива на АМХ.
Повече от 30 години се занимавам с лечение на безплодие и виждам как се променят пред очите ми проблемите, които водят до безплодие. Преди 20-30 г. водещ беше проблемът с непроходимостта на фалопиевите тръби, сега е яйчниковият резерв и стерилитетът с неизяснен произход, защото повече жени идват за помощ след 35 – 40-годишна възраст.
Съвременната профилактика на безплодието не е свързана толкова с предаваните по полов път заболявания, а с установяването на случаите на силно намален яйчников резерв в млада възраст. На тези жени обясняваме, че не могат да отлагат във времето репродуктивните си планове. Защото тогава и инвитро процедурите няма да им помогнат.
Д-р Минко Еврев: Хламидиите най-често водят до безплодие!
- Колко струва изследването на АМХ?
- Около 30 лева в различните лаборатории. Има държави, в които изследването на АМХ се поема от здравните фондове, защото това е първоначален маркер за състоянието на яйчника. Това изследване, направено навреме, ще спести на много хора пари и негативни емоции. С нашата кампания за безплатни изследвания на АМХ от 25 март до края на април се надяваме да популяризираме това изследване като профилактика на безплодието.
Д-р Недялко Калъчев: Вместо на 21 г. жените у нас раждат първо дете на 31Според д-р Калъчев – управител на лаборатория „Цибалаб“, основният проблем на жените е, че на 25 години още ги смятат за момичета, а не за жени, които вече да са родили поне едно дете. „Имаше време, когато в България първото раждане на жените ставаше средно на 21-годишна възраст. В момента по официални данни това става на 29 г. Но ако изключим статистиката от област Сливен, където много непълнолетни стават майки за първи път, средната възраст на първескинята в България е 31 години. Отместването на социалното узряване на жените напред с възрастта не означава, че това се случва и с телата им. Напротив, телата им много бързо стареят и губят репродуктивния си потенциал. Завършването на средно и висше образование, а след това и начална професионална кариера води до непрекъснато отместване н а решението на жената да роди дете. Това налага да се използват бързи и лесни маркери за репродуктивните възможности на жените, какъвто е антимюлеровият хормон. Трябва да популяризираме изследването на антимюлеровия хормон сред младите жени, за да знаят как се движат репродуктивните им възможности във времето. В днешно време отлагането на майчинството няма как да се спре. Но е добре жените да знаят с какво време разполагат и да не живеят с илюзии. Това, че жена и на 40 г. има редовна менструация, не означава, че ще може да забременее. И през 2023 г. проведохме безплатни изследвания на антимюлеровия хормон, които показаха неприятни резултати. Много жени бяха изненадани, че трябва да побързат с плановете за бременност и раждане. Такъв тип кампании трябва да се правят постоянно. Необходими са“, коментира лекарят. |
Мара КАЛЧЕВА