Той става известен с разработването на лечение, базирано на растението беладона (Atropa belladonna - лудо биле по народному), което се прилага при симптомите на паркинсон, свързани с последствията от летаргичния енцефалит. За Раев у нас не се знае почти нищо, но в Италия и в света той се радва на заслужена слава. Неговата терапия, наречена “Cura Bulgara” (българското лечение), спасява хиляди хора през 20-те и 30-те години на XX век.
Ражда се в семейството на тъкач в Сопот, който се занимава и с билкарство, но използвал лечебните растения при животните. Често бил викан от хората наоколо, за да лекува т.нар. биволска болест. Тя наподобява сънната болест при човека. Като оздравяващо средство използвал беладоната. Това са първите срещи на малкия Иван с чудото на излекуването, което той решава да приложи и при хората.
През 1900-ата заминава за Цариград, където остава до 1905-а при един от популярните ходжи. Това са ценни за него години, защото научава много от тайните на арабската и османската медицина и получава като подарък от ходжата книга с описания на лечебни растения и рецепти с тях. Когато се връща у нас, отваря свой магазин, наречен „Билка“. Прочува се като лечител, който не взима пари от пациентите си, и изцерява болести с над 300 растения, следвайки традициите на местните билкари, съчетани с наученото зад граница.
Летаргичният енцефалит (епидемичен енцефалит или енцефалит на фон Економо) е мистериозна неврологична болест, която избухва в Европа след Първата световна война и остава една от неразрешените загадки в медицината, тъй като причината й не е напълно изяснена, а епидемията изчезва внезапно. Симптомите при острата фаза са висока температура, летаргия, главоболие, объркване, понякога кома или буйство. Съществува и хронична фаза, която се развива при оцелелите и се характеризира с тремор, скованост, каменно лице, неконтролируеми движения и слюноотделяне, двигателни нарушения.
Пациентите често остават в състояние на „жива смърт“, запазвайки интелекта си, но губейки контрол над тялото
Смъртността е висока (до 40% в острата фаза), а през 20-те години медицината е безсилна. Това прави работата на Раев още по-забележителна. Раев използва екстракт от корените на лудото биле. То е известно с високото си съдържание на атропин – алкалоид, който регулира невронната свръхвъзбуда.
Беладоната е силно отровна, но той разработва метод за безопасното й приложение чрез отвара. Как го прави – нарязва корените на ситно, вари ги във вода за 10–15 минути, прави и спиртен извлек и дава на пациентите да пият отварата. Неговият учител в Цариград му дал съвет да извлича екстракта с бяло вино, а не с червено, за да няма танини. Разкрива му и друга тайна - че трябва да добавя малко индийско орехче, за да се улесни приемането на билката, и да вложи малко активен въглен, с което да щади стомашната лигавица
Първоначално болните изпитват конвулсии поради токсичността на отварата, но при правилната дозировка симптомите на паркинсон рязко намаляват. Лечението облекчавало тремора, сковаността и двигателните нарушения, позволявайки на пациентите да възстановят частично функциите си.
Като чудо се определя един от неговите случаи – през лятото на 1922 г. късно вечерта той е извикан в чирпанско село от отчаяните близки на жена, която месеци наред не можела да стане от леглото. Тя изглеждала като мъртва - с каменно лице, не реагирала нито на говор, нито на допир, не помръдвала и само лекото дишане било знак, че все още е жива.
След като й дал от своята билкова отвара, тя изведнъж почнала бурно да се движи, но първоначалната радост у всички изчезва, когато установяват, че това са страшни конвулсии. Решили, че си отива завинаги, те се подготвили за погребение. Но на сутринта жената вече не само била в съзнание, но се надигнала от леглото и казала, че е много гладна. Лечението му е съпроводено с диета и упражнения за двигателната система което показва неговия холистичен подход. Днес атропинът и други антихолинергични лекарства се използват ограничено при паркинсон, но през 20-те години терапията му е революционна. Английският невролог Оливър Сакс отбелязва, че „българското лечение“ е единственото ефективно по онова време.
Славата на Раев достига своя връх, когато билковата му отвара е приложена и в Италия. През 20-те години той лекува италиански полковник в София, страдащ от болестта. След като оздравява, полковникът разказва за преживяванията си в кралския двор в Рим. Кралица Елена Савойска първоначално имала съмнения в ефективността на това лекарство, но пак се решава да го поръча, за да помогне на много болни хора в Италия, докато работила и като медицинска сестра, преди да се дипломира като лекар.
Проф. Мацарело смята, че Раев е достоен за носител на Нобелова награда заради разработката на билковата терапия. В Рим е основан институт за изследване и лечение на енцефалита, а в болница „Умберто I“ се създава отделение „Кралица Елена“, където се прилага лекарството му, а клиниката, където практикувал, и до днес носи неговото име. В Италия му се присъжда и почетната титла „доктор“, там получава златен медал и отличието “Кавалер на ордена на кралската корона”. У нас болницата в Сопот е наречена „Д-р Иван Раев“.
Кралицата на Испания чува за Иван Раев и от своя зет – българския цар Борис III. Известен е интересът на царя към науката, ботаниката и медицината. Той поддържа богата цветна градина в двореца си „Врана“ и прави множество експерименти с растения. Подкрепя българските учени и изобретатели и е склонен да популяризира новаторското лечение, особено след като то показва резултати там, където официалната медицина се проваля. Борис III вижда в успехите на Иван Раев възможност да повиши престижа на България в Европа.
Връзката между Борис III и Раев показва как монархията може да изиграе огромна роля в науката и хуманитарните инициативи. Лечението, известно като „Cura Bulgara“ – българското лечение, се прилага в Италия, Германия и други европейски страни. През 1938 г. няколко фармацевтични компании в Германия и Италия се подготвят за производство на хапчета, които са направени на база отварата на Иван Раев, който все още не е успял да патентова откритието си.
И ненадейно през есента на същата година в разцвета на силите си той умира във файтона, пътувайки към гарата в Пловдив, където е записал сина си във френската гимназия. От следващата година една от компаниите, базирана в Мюнхен, бързо въвежда в продажба своя продукт. И тук може да се потърси връзка между царя и билкаря – и двамата умират по един и същи начин.
Някои източници твърдят, че билковата отвара на Раев е спасила десетки хиляди в Европа от паркинсон. Точният брой е трудно да се потвърди, но успехът му е безспорен. Проф. Мацарело неслучайно отбелязва, че лечителят е по-известен в Италия, отколкото в родината си. В България информацията за него е оскъдна. Освен болницата в Сопот, носеща неговото име, за прочутия в чужбина билкар напомня една паметна плоча, издигната в родния му град, и билков кът в градската градина на Шипка.
Карина ХРИСТОВА
