Диетологът доц. д-р Дарина Найденова е завършила магистърска степен в Медицински университет - Варна през 2000 г. Има специалност “Хранене и диететика”, като от 2003 г. преподава в университета здравословно и лечебно хранене. Участва в много национални и световни научни конгреси по затлъстяване и клинично хранене.
Има над 25 специализирани публикации в български и международни списания. Публикуваме нейна лекция на тема ефектите на витамин D пред телевизионния канал MU-Vi TV на Медицинския университет във Варна.
„Витамин D е открит преди близо 100 години и първоначално се е смятало, че помага основно за здравето на костите и зъбите. Дефицитът му се е свързвал само с рахита и с остеопорозата. В последните 20 години се установи, че ефектите му се простират не само в опорно-двигателната система.
По функциите си витамин D прилича повече на хормон, тъй като повлиява дейността на много органи и системи. Специфични рецептори за този важен витамин има на практика във всички клетки на нашия организъм, като започнем от клетките на имунната система, минем през тези на лигавиците на различните органи, мозъчните клетки и стигнем до репродуктивните клетки“, обясни специалистът.
Заболявания и витамин D
В днешно време най-голямо значение се отдава на протективния ефект на витамин D по отношение на повечето социалнозначими заболявания. Това са неинфекциозните заболявания, от които масово боледуват съвременните хора, например метаболитни нарушения, свързани с недостиг на витамин D, са захарният диабет тип 1 и тип 2 и затлъстяването.
Вече е доказано, че съществува силна връзка между дефицита на витамин D и затлъстяването. От една страна, този дефицит може да е последица на затлъстяването и същевременно, да е причина за него и прогресията му. Дефицитът на витамин D обуславя повишен синтез на паратхормона. Той пък е свързан с метаболизма на калция в нашето тяло. Когато се повиши паратхормонът, той отново провокира синтез на мастна тъкан. Така се получава порочен кръг по отношение на затлъстяването.
Друга голяма група заболявания, свързани с дефицита на витамин D, са сърдечносъдовите. Но най-много жертви вземат раковите заболявания. Доказано витамин D може да повлияе на целия жизнен цикъл на една клетка, включително и на раковата. Той има потенциал да въздейства върху деленето на раковите клетки и върху програмираната клетъчна смърт – апоптозата.
Свързвайки се със специфични рецептори на туморната клетка, витамин D променя експресията на някои онкогени и оттам задейства клетъчната смърт на туморната клетка. Някои видове рак са с много по-лоша прогноза, ако пациентът е с дефицит на витамин D.
При репродуктивни проблеми също трябва да се мисли за дефицит на витамин D, тъй като рецептори за него има и в тестисите, и в матката. При жени с проблемна бременност е много важно витамин D да бъде в оптимална концентрация. Така ще се профилактира преждевременното раждане.
Витамин D е добър имуномодулатор. Неговият недостиг може да се прояви в по-чести и по-тежко протичащи инфекции или с прояви на алергии, на по-висока честота на пристъпи на астма и по-тежкото им протичане. Витамин D има отношение също и към автоимунните заболявания като проява на неадекватен имунен отговор.
Все повече се говори за връзка между дефицита на витамин D и едно от най-разпространените автоимунни заболявания – тиреоидитът на Хашимото. Има връзка и с множествената склероза, която също е отчасти с автоимунен характер.
Витамин D повлиява добре синтеза на антителата в организма след поставена ваксина. Затова е добре при ваксиниране да сме с оптимални нива на този витамин.
Доц. Дарина Найденова
Защо повечето хора са с дефицит?
„България се намира в умерения климатичен пояс и би трябвало слънчевите месеци да са достатъчно, за да напълним нужните депа от този безценен витамин за цялата година. Но не всичко се случва както очакваме. За голяма част от населението е трудно да си набави ценния витамин дори в сезоните с оптимално слънчево греене, каквото е лятото.
Причината е, че голяма част от хората дори през летните месеци не прекарват много време навън, или ако го правят, то не е в тази част от денонощието, която има оптимално слънчево греене и добри условия за синтез на витамин D в кожата. Нямам предвид само старите хора, които поради обездвижване не излизат често навън.
Имам предвид децата и тийнейджърите, които обръщат биологичния си ритъм и повече бодърстват в късните часове на нощта, като съответно през деня спят. А ако случайно са станали, не излизат често навън, прекарват времето си пред компютъра или пък в молове и на места, където няма слънчево греене.
Лъчите, които провокират специфичната фотохимична реакция на синтез на витамин D в кожата, не преминават през стъкло – те се задържат на 100% от стъклото на прозорците. Затова няма особена полза по отношение синтеза на витамина да сложим бюрото на детето до прозореца. Но ще има полза за профилактика на някои очни заболявания.
През студените месеци, дори да се излагаме на слънце, няма възможност да синтезираме витамин D в кожата, защото реакцията на фотосинтез се случва, когато слънчевите лъчи падат под определен ъгъл спрямо земната повърхност. За нашата географска ширина няма как да се случи в студените месеци“, обясни експертът.
Как да си набавяме витамин D?
Едната възможност е да консумираме храни, богати на витамин D3. Той е активната форма на витамин D, която се намира само в храни от животински произход. Витамин D2 е неактивната форма, синтезираща се от фитопланктон и от някои дрожди и гъбички.
Добре е да приемаме активната форма витамин D3 наготово синтезирана от някое друго гръбначно животно. Най-богата на съдържание на витамин D3 храна е мазната риба – морска и океанска. Единият вариант да си набавим необходимия витамин D3 през зимните месеци е да посягаме по-често към този тип храна.
Две-три порции риба седмично по 150 грама всяка биха обезпечили потребностите от витамин D, стига човек да не стартира зимния сезон с вече настъпил дефицит.
При положениеq че влезем в есенно-зимния сезон с недостиг на витамин D, трябва да приемаме хранителна добавка. Огромна част от хората имат нужда през зимата от прием на добавки с витамин D3.
Кои са основните признаци на дефицит на витамин D
„Не знам защо и сред колеги лекари, и след родители се шири грешната представа, че от допълнителен витамин D имат нужда само кърмачетата до 1-годишна възраст. Всъщност, всички деца имат нужда от витамин D през студените месеци, когато няма откъде да го набавят.
Това се отнася и за всички възрастни. За да може едно дете да достигне генетично заложения си ръст, не трябва да е с дефицит на витамин D. Добре е нивото му да се установи с кръвни изследвания в лаборатория. И ако нивата са ниски, да се потърси съвет от специалист. Дефицитът на витамин D е една от причините много хора да страдат от пролетна умора“, допълни доц. Найденова.
Каква е оптималната доза?
Европейският орган по безопасност на храните излезе с нови препоръки за прием на витамин D заради масовия му дефицит сред хората. Доста се завиши препоръчителната максимална безопасна доза, или така наречената горна граница на нерисков дневен прием.
Препоръчителният прием, изписан на добавките, обикновено е 400 единици. В момента горната граница на нерисков дневен прием е 4000 единици. Това е десет пъти повече от изписаното на опаковките. Много често хората започват да приемат витамин D на своя глава, без да са се консултирали с лекар, и остават с тази скромна дозичка от 400 единици, поради което не успяват да компенсират дефицитите си. 400 единици е адекватна доза да се поддържа оптимална концентрация и да се изкара зимата и пролетта, без тежък дефицит, само ако човекът влезе в зимния сезон с наситени депа, без дефицит на витамина. При тежък дефицит е добре да се приемат поне по 3000 единици дневно.
Мара КАЛЧЕВА
