Доц. Антоний Гълъбов, социолог: Обществото ни е най-нетолерантно към наркоманите

Доц. Антоний Гълъбов, социолог: Обществото ни е най-нетолерантно към наркоманите

Към своя край е подготовката на проект на Национална стратегия за борба с наркотиците (2020 - 2024 г.), изработен от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). По този повод в края на декември 2019 г. във ВМА се състоя работна среща, на която бяха представени основните приоритети, залегнали в новата стратегия.

Те бяха обяснени от опитни лекари и дългогодишни експерти в сферата на лечението на наркотични зависимости, на психосоциална рехабилитация и на превантивните подходи по проблема с наркоманиите.

Предлагаме изказванията на социолога доц. Антоний Гълъбов, който бе модератор на конференцията, на психиатрите от НЦОЗА д-р Владимир Наков и д-р Цвета Райчева. 

“Българското общество става все по-нетолерантно, макар че остава търпимо. Това са две различни неща. 

Социологическите данни за нагласите в българското общество показват, че най-голямото отхвърляне, най-голямата социална дистанция е спрямо наркоманите. Те са най-неприемливи и нежелани за съседи. Наркоманите са много по-неприемливи от хомосексуалистите, от ромите, от имигрантите, от алкохолиците. Това е огромен проблем. Мащабът на стигматизацията и заклеймяването на хората, употребяващи наркотици, е най-висок в нашето общество. 

Това е отчасти, защото съществува страх, че всеки може да стане наркозависим и че употребата на наркотици е въпрос на личен избор. В противовес на това разбиране е относителната толерантност към хомосексуалистите, защото се смята, че те са си “увредени” по принцип, че тяхното не е въпрос на личен избор”, обясни доц Гълъбов. 

Той допълни, че заклеймяването (стигматизирането) на хората, употребяващи наркотици, отлага момента, в който те са готови да потърсят помощ. Това хронифицира проблема, на който може да се реагира и намери решение много по-рано.

Доц. Антоний Гълъбов

В българското общество липсва пространство, в което да има по-ранен контакт с хората, употребяващи наркотици. Става въпрос за контакт, преди те да се появят с остра интоксикация в спешното отделение на някоя болница или да бъдат задържани от органите на реда. 

“Изключително важно е да започне да се формира разбиране за причините, отключващи употребата на наркотици. Защото битува дълбоко неразбиране в обществото за това как влияе социалната среда за започването на употреба на наркотични вещества и за постепенното изпадане на човека в състояние на зависимост от тях.

Неблагоприятните събития в живота на децата, които са рисков фактор за употреба на наркотични вещества, са пряко свързани с доминиращото сега разбиране на обществото за възпитание. 85% от пълнолетните хора в България са убедени, че възпитанието на детето е работа само на семейството.

Че държавата трябва да осигури само заетост, доходи, но няма работа по отношение възпитанието на децата. Съществува втвърдяване не просто на консервативни схващания, а на фундаменталистки нагласи на българското семейство. Тези нагласи абсолютно сигурно ще увеличат броя на неблагоприятните събития в ранна детска възраст. В България имаме над 40% декларирано домашно насилие.

Българското общество става все по-насилническо. И което е по-страшно, че тепърва предстои развихряне на този проблем, което ще се усети през следващите години с нарастване броя на хората, които ще се справят трудно в живота си и ще навлизат в спиралата на зависимост”, обобщи социологът.

Д-р Цвета Райчева, психиатър: Рецидивът е част от възстановяването

”Високорисковата употреба на наркотици може да се преодолее, но зависимите не могат да го направят сами. Пътят на употреба на вещества на пръв поглед изглежда като доброволен избор и повечето употребяващи в началото имат относително добър контрол.

Никой не започва наркотиците, за да стане зависим. Във всеки момент употребяващият си мисли, че може да се справи сам и че ще спре, когато реши. Само че изборът за употреба на вещества невинаги е доброволен. Много хора започват, защото имат вътрешна болка, страдание, отчаяние, имат затруднения да се справят с живота. 

Един от възможните избори е да вземат вещество, което ще ги накара да се почувстват по-добре. Зависимостта не е просто употреба на вещества или слабост на характера.

Според СЗО тя е заболяване, което може да засегне всеки човек и има хроничнорецидивиращ път. Зависимостта от наркотици се определя като предотвратима. До определен момент тя може да бъде спряна и да бъде лечима”, обясни психиатърът. 

За съжаление, в повечето общества тази болест не се разпознава като здравен проблем и затова хората, които страдат от нея, са стигматизирани и нямат достъп до лечение и рехабилитация. 

Ако обществото се отнася към зависимите като към хора, които имат хронично заболяване, ще бъдат по-адекватни лечението, психо-социалната рехабилитация и политиките за превенция на зависимостите. 

“Ще сравня зависимостта с други заболявания, които също имат хроничнорецидивиращ ход, но към които няма стигматизиращо отношение.

Например хората с диабет, с хипертония, с астма през целия си живот трябва да взимат медикаменти, да спазват определени препоръки за начин на живот (диета, двигателна активност и др.). В момента, в който диабетикът не взима медикаменти или изяде един шоколад, рязко ще му се вдигне кръвната захар.

Това означава, че заболяването не се контролира. Но никой не обвинява тези хора за лошия контрол на диабета. Съвсем друго е отношението към човек със зависимост към вещества, който е в процес на лечение. 

Ако в един момент настъпи срив при този човек, той става обект на заклеймяване. В случая се мисли според погрешната представа, че щом този човек не се справя с проблема си, няма смисъл да се лекува.

Не е така. Всъщност рецидивът и релапсът са част от възстановяването на зависимия човек, както е при всяко хроничнорецидивиращо заболяване. Разликата с другите медицински терапии е, че при лечебните програми за зависими ние обучаваме нашите пациенти да поемат отговорност за своите избори и поведение”, каза специалистът. 

Д-р Райчева допълни, че митът “няма бивш наркоман” е другата крайност на посланието “аз избирам, доброволно съм започнал да употребявам наркотици, доброволно ще спра”. Това разбиране за зависимостта е много опасно, защото води до отказ на зависимия да търси лечение, обезсмисля лечението и поддържа употребата. По този начин се саботира целият процес на лечение и рехабилитация, който помага на човека да спре употребата.   

Какво е лечението на зависимости

Лечението е процесът, който започва, след като всеки зависим установи контакт със здравна или каквато и да е друга служба в общността. Следва последователност от интервенции, за да достигне човекът до най-високото ниво на здраве и качество на живот.  

“Проблемът е, че човек, който иска да спре употребата, много трудно може да отговори на очакванията, които имат към него другите. Неговите лични очаквания от лечението са да се чувства по-добре, да спре или да контролира употребата, за да намали проблемите, които има в семейството, в работата и с правосъдието. 

В очакванията на обществото обаче само едно е свързано с благото на самия човек. Всички останали очаквания към неговото лечение са свързани с постигане на обществена сигурност: да няма криминално поведение, да се намалят разходите и той да започне да работи. Оттук идва трудността да се определят целите на лечението и рехабилитацията. 

Стремежът на проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците е да обедини двата типа очаквания - от една страна, очакванията, които да помогнат на самия човек, решил да спре употребата, от друга страна, очакванията на обществото към него и към нас, психиатрите и психолозите, които го лекуваме.

Тези обединени цели на лечението са: постигане на пълно въздържание, подобряване на здравето и психологичното функциониране на човека, извършване на личностова промяна, същевременно намаляване на разпространението и употребата на вещества и намаляване на криминалното поведение. 

На пръв поглед изглежда лесно човек да промени поведението си. Всеки от нас обаче има навик, който му пречи в ежедневието и който иска да спре, дори да е много дребен. Например, да спре да пие често кафе или вместо да си поспива сутрин, да става по-рано, за да успее да отиде на фитнес или просто да не закъснява за работа. 

Вероятно всеки си е поставял за цел да промени някой от навиците си. Но дали всеки е успял да промени вредните неща, които му пречат. Не! Малко хора успяват да го постигнат. 

А сега си представете какво означава за човек, който иска да спре употребата на вещества, да промени цялостното си поведение. Става въпрос за промяна на поведение, което те идентифицира като личност в последните години и определя целия твой живот.

Такава генерална промяна предстои на човек, решил да спре употребата. Реално е много трудно да направиш дори малка промяна в поведението си. Този процес може да върви напред и назад, може да преминаваш от една фаза на промяна в друга фаза, но може да се върнеш и на началното нежелано поведение и да започнеш отново да го повтаряш”, обясни психиатърът. 

Целта на лечението на хората, които искат да спрат употребата, е да се задържат в последната фаза, наречена прекратяване. Това е моментът, в който едно поведение се е задържало достатъчно дълго време и е максимално стабилно. Тогава вероятността да се върне назад по спиралата значително е намаляла. 

Спирането на употребата на наркотици може да мине през рецидив - човекът да се върне към употреба и зависимост, но наново да реши да спре употребата. 

Как попада зависимият в системата за лечение и рехабилитация

Първият вариант е да има нископрагови услуги - центрове, в които може да отидеш и да разговаряш с хора, които имат подобен проблем. Тези места не са лечебни, но може да те мотивират и да те подпомогнат да промениш нещо в своето поведение. 

Вторият вариант е да влезеш за лечение чрез здравната система - през личен лекар, през “Спешна помощ” и отделение по токсикология. Новото в националната стратегия, която предлагаме, е с проблема да се ангажират максимално службите и специалистите, които са извън системата за специализирана помощ за употребяващи наркотици.

Тези служби и специалисти трябва да се обучат така, че да могат да оценят опасността за човека - дали е рискова употребата му и има нужда от лечение, или се касае просто за епизодична употреба и може да се справи с кратки интервенции на нивото на общата здравна система. Важно е тези, които не могат да се справят с употребата, да се насочат към специализирано лечение.       

Лечението минава през клиника за детоксикация, метадонова програма, лечение на симптомите и коморбидните състояния, психо-социално консултиране. После продължава в системата за структурирано лечение, което включва психо-социална рехабилитация, медикаментозно лечение, групи за самопомощ и накрая е етапът, в който човекът излиза от системата за лечение, за да влезе в системата за социална интеграция. 

Във втората система влизат групите за помощ и за превенция на рецидиви. Идеята на новата национална стратегия е да се предлага лечение за всеки етап на промяна, на който се намира конкретният пациент. Дори да мине в рецидив, той трябва да бъде насочен от всички служби обратно към системата, която може да му осигури подкрепа. 

Д-р Владимир Наков, психиатър: Зависимостта тръгва от травматични събития в детството

“Неблагоприятните събития и преживявания в детството водят до зависимости към вещества, към други хора и към ритуали.

Става въпрос за преживяване в ранно детство до 18-ата година на човека на стресови събития като: домашно насилие, психично заболяване на родителите, злоупотреба на родителите с различни вещества, лишаване от свобода на член от семейството, бедност, тормоз от връстници и насилие в общността.

До втората година на детето се изгражда неговият мозък и когато то расте в неблагоприятна среда, започва да възприема дори неутрални стимули като застрашаващи. Това създава чувство на постоянна застрашеност и подложеност на постоянен стрес. 

Комбинацията от четири неблагоприятни събития в детството в България е около два пъти по-висока, в сравнение с останалите държави от Източна Европа. Което означава, че сме подложени на много висок риск от зависимости. 

При наличие на четири неблагоприятни събития в детството се повишава 2,2 пъти вероятността този човек да злоупотребява с цигари, 2,8 пъти - с алкохол, 4,2 пъти да възникне ранна бременност, 10,2 пъти да настъпи тежка зависимост от психоактивни вещества и алкохол, 6 пъти е по-висок рискът да употребяват наркотици, многократно по-висок е рискът от агресивни и автоагресивни прояви (така се затваря кръговратът от насилие в семейството и моделът се възпроизвежда - насилваните стават насилници), а над 49 пъти е по-висок рискът от опити за самоубийство”, каза психиатърът. 

Д-р Владимир Наков

Той обясни, че всички тези рискове може да бъдат ефективно намалени с превантивни мерки.

Превенцията на рисковите фактори в семейна среда може да се извърши чрез домашни посещения на медицински специалисти, чрез програми за ефективно родителстване и предучилищни програми, които да стимулират детското развитие и завършването на основно и по-високо образование.

То е ключовият фактор за ефективна превенция на всички нива, тъй като повишава вероятността от намиране на работа и включване в обществото. През образованието се подпомага човекът да се справи с неблагоприятната среда. 

Много важно е за изграждане на устойчивост за справяне да има достъпен и грижещ се възрастен за детето, изложено на неблагоприятни събития. Необходимо е също да се създадат програми за работа с деца, подложени на такъв тип травматизъм, да се развият програми за индивидуална и общностна устойчивост.

В тази насока работят положително и мерки срещу социалните неравенства и срещу неравенствата изобщо.  

И 13-годишни употребяват наркотици в България

Възрастта за започване употреба на наркотици в България е спаднала от 14 на 13 години. Само за първите девет месеца на 2019 г. след остра интоксикация от употреба на наркотични вещества в болница са попаднали общо 8125 души, от тях 586 са на възраст до 15 години, а 556 - между 16 и 18 години.

Употребата на наркотични вещества включва прием на опиоиди - хероин, метадон, морфин, кодеин и др.; стимуланти - кокаин, амфетамини, метамфетамини, екстази; халюциногени - LSD, халюциногенни гъби; синтетични канабиноиди, инхаланти.

Високорисковата употреба на наркотици е редовният прием на опиоиди, стимуланти и канабис с висока интензивност.  

По данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании 31 244 души от 15 до 64 години са с високорискова употреба на наркотични вещества, 10 415 са с високорискова употреба на стимуланти и 21 986 са с високорискова употреба на канабис. 

29,8% от учениците и 30,1% от студентите са присъствали на купон, на който са се взимали наркотици. Отделно 28,4% от студентите са били на дискотека, в която са се взимали наркотици и 6,1% от тях са употребили канабис в местата за забавление.  

Проблем в България е ограниченият капацитет на специализираната помощ за зависими. Психиатричните легла са общо 4088, а от тях леглата за специфично лечение на зависими са само 177. Метадоновите програми са 30, програмите за психо-социална рехабилитация са 14, общо програмите са 356, като безплатни са 125. 

Същевременно 66% от зависимите, които искат да спрат, са здравноосигурени. Но те не могат да ползват специализираните услуги на здравната система, без да плащат от джоба си.

Силно ограничена е също възможността за социална интеграция на хората, които в момента са в програмите за зависими.  

Мара КАЛЧЕВА   

Коментари