Ендокринологът педиатър - доц. д-р Радка Савова обясни пред родители на деца с диабет и на възрастни пациенти какви са късните усложнения на това заболяване и как може да се отложат във времето.
Публикуваме част от лекцията на доц. Савова, изнесена на 4-то Национално обучение по иновативно лечение на диабета.
Положителното в диабет тип 1 е, че протича остро и агресивно. При кърмачетата се проявява до 24 часа след раждането с тежко обезводняване. При големите деца тежката симптоматика настъпва за 3-4 седмици. Това налага веднага да започне инсулинозаместваща терапия и при нейното стриктно спазване, в детска възраст липсват хронични усложнения.
Но при захарен диабет тип 2 началото е бавно - от фаза на нарушен глюкозен толеранс, към период на диабет без симптоми (постоянна хипергликемия на гладно и след нахранване) минават години и пациентът не знае, че има повишена кръвна захар. Това е времето, в което може да развие първоначалните усложнения от диабета в бъбреците и в очите - начална нефропатия и начална ретинопатия. Затова при диагностициране на диабет тип 2 веднага се проверява състоянието на бъбреците и на очите.
Кои органи страдат от инсулиновия дефицит?
Това са преди всичко органите, които зависят от енергията на инсулина - черен дроб, мускули, мастна тъкан. При инсулинов дефицит и катаболно състояние се губи мускулна и мастна тъкан; същевременно, черният дроб произвежда завишено количество глюкоза. Повишено е и производството на мазнини, които се натрупват в черния дроб.
“Късните усложнения на диабет тип 2 са причинени от постоянната висока кръвна захар, от големите разлики в нивата на захарта и от генетични причини, които обуславят начина на очистване на организма от гликираните белтъци и др.
Проф. Ивона Даскалова: Компенсацията на диабета е решаваща при COVID-19
От хронична хипергликемия страдат и инсулинонезависимите органи и тъкани - клетките и мембраните на всички кръвоносни съдове (от артериите, до капилярите); лещата на окото; капилярите на ретината; структурите и капилярите на бъбреците. Много страдат и всички неврони в човешкото тяло. Глюкозата влиза в прекомерно големи количества в периферните неврони, превръща се в сорбитол, който води до оток на нервните клетки и настъпва начална химична невропатия. Тя за щастие, е обратима.
Увреждат се също сензорните неврони, които реализират усещанията за температура, болка, допир, позиция на тялото и ставите, както и моторните неврони, които реализират волевите движения на тялото. От друга страна, се увреждат и вегетативните неврони, които неволево гарантират функцията на нашите органи, цолажа на кръвоносните съдове и колко кръв ще минава през тях. Мембраните на съдовете стават рехави и през тях започват да се изливат белтъци, които втвърдяват кожата, ставните връзки, вътрешните органи”, обясни специалистът.
Тялото губи еластичността си
Белтъци се появяват в урината, в ретината, предизвикват отоци. Нарушава се кръвотокът в капилярите и периферните тъкани страдат от липсата на кислород. Този процес е причината за трофични язви по стъпалото.
Установено е, че при децата с диабет тип 1 до 11-годишна възраст няма усложнения. Всичко започва след старта на пубертета, когато влияят растежните фактори и психологически е по-трудно на тези пациенти да си контролират кръвната захар.
Проучване за смъртността сред децата с диабет показва, че тя никак не е малка по времето, когато се поставяха еднократни инжекции с бавен инсулин и нямаше глюкомери, когато нямаше изследване на гликиран хемоглобин и се правеше само един 24-часов профил на месец в болница. Оцелелите пациенти сега си носят последствията. Установихме обаче, че когато диабетът стартира при дете на 1 година и на 10 години, в крайна сметка на 20-годишна възраст ще имат еднакви усложнения, защото през пубертета те се ускоряват.
Коварни обстоятелства
Първо, диабетът не боли. Второ, когато подобрим контрола на болестта, донякъде може да отложим старта на усложненията, но никога не можем да върнем състоянието на организма в началото на заболяването. Трето, възрастни хора с напреднали усложнения, поддържани 20 години на хапчета, когато интензифицират лечението и минат на инсулин, всички усложнения се развиват с невероятна скорост. Парадоксално, но с всеки опит да подобрим контрола на захарта, само вредим на пациента - ускоряваме ретинопатията, нефропатията и т.н. Ето защо, при диабет тип 2 трябва по-рано да решим дали пациентът да премине от таблетки на инсулин, не бива да се чака да настъпят късните усложнения.
Доц. д-р Радка Савова
Заблуди в семействата
“Обикновено хора с по-ниско образование казват: “Детето ми е жизнено, нищо не го боли, расте, няма нужда да ходи на лекар и да се изследва постоянно”.
Възрастните диабетици пък казват: “Защо да си меря захарта, като аз всичко си чувствам”.
Повечето от тях обаче, не си знаят гликирания хемоглобин. А той е сигнал, че не си контролират заболяването.
Най-рисковата група пациенти за лош контрол на диабета са в пубертетна възраст. Световна тенденция е, че най-лошият гликиран хемоглобин е на деца между 14 и 17 години. За жалост, тенденцията за лош контрол на кръвната захар продължава до 25-годишна възраст, докато децата психически узреят и вземат живота си в свои ръце.
При лош контрол на диабета педиатрите виждат изоставане в растежа и в половото съзряване, а също гликогенов черен дроб с опасност от фиброза и цироза. При тежък инсулинов дефицит се наблюдава синдром Мориак. Получава се, когато например от 4 инжекции инсулин на ден, се прави само една сутрин и една вечер, защото през деня детето е само или на училище. Такива деца спират да растат на височина, а черният им дроб е огромен, пълен с гликоген”, споделя лекарят.
И допълва, че друг проблем е диабетната атропатия - уплътнения на ставните връзки и на подкожната тъкан, намалена еластичност от постоянното гликиране на колагена. Вследствие на това е невъзможно да се разгъват всички стави на ръцете и краката. Накрая и стъпалото се сгъва, деформира се, като на малки участъци от него се упражнява повишен натиск, от което настъпват плантарни язви.
Тежко усложнение е също напредналата необратима диабетна невропатия, при която има дезинтеграция на невроните на анатомично ниво. Започва с изтръпвания, мравучкане, загуба на усет за топло и студено, за допир и натиск. Възможно е тези хора дори да си изкълчат глезен, без да разберат. Когато вече развият и моторна невропатия, чувстват мускулна слабост в краката и в ръцете.
Tова са 2-те най-полезни напитки за диабетици
Автономната нервна система ръководи моториката на всички вътрешни органи, кръвоносната и лимфната система, жлезите с вътрешна секреция и потните жлези, както и сърдечната честота и артериалното налягане, за да се посрещнат кислородните нужди на тялото. Но при лош контрол на диабета
настъпва автономната невропатия
Сърдечният ритъм вече е еднакъв, независимо дали човекът лежи, ходи или тича. Получава се разстройство на капилярния кръвоток, лошо кръвоснабдяване на кожата, отоци на долните крайници, риск от язви и гангрена. В легнало положение пациентът е хипертоник, но когато се изправи, кръвта тръгва към краката, а сърцето не е в състояние да изтласка кръвта нагоре към мозъка. При това положение човекът колабира. Тези пациенти се изпотяват в горната част на тялото, особено по време на хранене.
Сърдечният мускул също се засяга - настъпват ритъмни нарушения, може дори да получат миокарден инфаркт, без никаква болка.
Уврежданията на вътрешните органи при автономна невропатия са забавено изпразване на стомаха, редуване на запек и водниста диария, жлъчни колики, рядко уриниране и препълване на пикочния мехур, а в най-тежките случаи има незадържане на тазовите резервоари.
Десетилетни проучвания са установили, че под действието на постоянно високата кръвна захар постепенно намалява филтриращата функция на бъбреците. А когато е настъпила автономна невропатия, рискът от бъбречна недостатъчност вече е 50%.
“Моето послание към родителите е да не се тревожат за усложнения от диабета до 11-годишна възраст на децата им. Може да се направи само преглед на състоянието на очите и бъбреците на старта на диабета. Осигурявайте всекидневно добри нива на гликирания хемоглобин на детето, минимална вариабилност на нивата на кръвната захар и достатъчно инсулин. Инсулиновият дефицит вкарва децата в най-тежките усложнения”, обобщава специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
