Доц. Тошо Ганев завършва Висшия медицински институт - Варна през 1993 г. От 1998 г. е специалист по урология. През 2008 г. защитава дисертационен труд на тема “Интермитентна хормонална терапия при рак на простатата”.
Доц. Ганев има множество сертификати по лапароскопски операции в урологията, ендоскопски операции на простатата, перкутанни методи на лечение, слингови операции при инконтиненция при мъже и жени.
Провел е специализации по лазерна терапия на заболяванията на простатата в Нюрнберг, Германия, слингови операции в Хамбург, Германия. Специализира онкоурология в Оксфорд, Англия и ендоскопска урология в Мюнхен, Германия.
Днес доц. д-р Тошо Ганев, д.м., е завеждащ на Клиниката по урология в болница “Св. Анна” - Варна, преподава в Медицинския университет в Катедра “Хирургия и урология”. Основава и работи в най-новата и специализирана клиника по урология във Варна - “Св. Георги”.
- Доц. Ганев, по смъртност българските мъже са на първо място в Европа и то от рак, който най-добре се лекува - на тестисите. Какви според вас, са причините за тази висока смъртност? Кои са нерешените проблеми по отношение на диагностиката и лечението, които препятстват постигането на по-добри резултати по отношение на това заболяване у нас?
- На първо място, 50-60% от тези пациенти идват при нас късно и се диагностицират в един много по-късен стадий на болестта. В смисъл, втори-трети стадий с метастази.
Дори наскоро имахме такъв случай, с млад мъж на 27 години. Освен, че туморът на тестисите му беше огромен, имаше и метастази в корема, които обхващаха уретера - оттам, задръжка на урина в единия от бъбреците.
Така, че една от първите причини е късната диагностика, въпреки бурното развитие на медицината през последните 15 години.
А туморът на тестисите е на 100% лечим. Но проблем си остава интелектуалният капацитет на пациента - доколко той е критичен към здравето си и идва навреме за диагностика.
Процесът е двустранен: от страна на пациента - грижата за здравето му и от другата страна - квалификацията на лекарското съсловие. Така че това е основният проблем - с ранната диагностиката.
- Как се лекува ракът на тестисите у нас и в чужбина? Има ли нови методи в лечението и диагностиката, които не се прилагат все още в България?
- По принцип, не мисля, че България е толкова назад останала в лечението на рака на тестисите. След операцията по премахването на тестиса има стадиране.
Тоест, прави се скенер, за да се установи дали има лимфни метастази или белодробни и чернодробни, и се започва провеждане на лечението.
По принцип, ракът на тестиса е няколко вида. Единият се повлиява от лъчетерапия, другият - от химиотерапия, а при третия вид може да се проведе и химио-, и лъчетерапия. Но по принцип, смъртността не е толкова висока в България.
В чужбина не се прилага нищо по-различно от това, което се прави у нас. Имаме нови, съвременни линейни ускорители, гама лечението е изключително фокусирано и модерно.
И онкологичната помощ е доста добре организирана. За химиотерапията имаме всички препарати, особено за рака на тестиса. Така че няма нищо по-различно от това, което може да се извърши у нас и в чужбина. Почти всяка година провеждаме срещи на онкологичното общество.
Постоянно организираме конференции, симпозиуми - европейски и световни. И затова мога да твърдя, че онкологичната помощ в България не е толкова зле, колкото изглежда.
- Какви изследвания трябва да се направят задължително при съмнение за рак на тестисите?
- Съмнението за рак на тестиса възниква при преглед на тестисите от уролог
Това става или при профилактичен преглед, или след като пациентът сам е установил неясна подутина или “бучка“.
В повечето случаи прегледът е достатъчен, за да може да бъде поставена диагнозата, но тя се потвърждава само с провеждането на образни и кръвни изследвания.
Важна част, не само за поставянето на диагнозата, но и за стадирането на туморите на тестиса и проследяването на ефекта от лечението, е изследването на туморни маркери.
Има два туморни маркера: алфа-фета протеин и човешки хорионо-гонадотропин. Туморните маркери са вещества, които се отделят в по-голямо количество в кръвта при някои видове рак на тестисите.
Най-добрите отвари за "мъжко здраве"
Повишените нива на туморните маркери в кръвта от една страна, насочват към диагнозата и вида на рака на тестиса, но от друга страна, установяването на ниски стойности на тези туморни маркери, не означава непременно липса на тумор.
При 20% от туморите на тестисите не се наблюдава повишаване на туморните маркери. Затова важна част от диагностиката е ехографската находка и прегледа от уролог.
Ако има съмнение палпаторно за наличие на рак на тестисите, нито един уролог няма да рискува и да остави съмненията, без да ги провери. Особено, когато знаем, че този тумор засяга най-често популацията от 20 до 40 години - в тази възрастова група е най-големият пик на онкологията.
Това са млади мъже и заболяването се превръща в социално-значимо за обществото и семейството.
Самата операция върху тестиса е много лека, не се прерязват мускули, а само една кожичка и се ексфолира, тоест, тестисът се отваря и се оглежда, взима се биопсия, ако трябва, и се прави бърза хистология - на 20-тата минута имаме резултат дали туморът е злокачествен. И чак тогава се преценява дали трябва да се премахва тестисът. В някои случаи може да се съхрани част от него, ако туморът е с големина един-два сантиметра.
- Ако се съхрани част от тестиса, мъжете могат ли да станат бащи след терапията, ако този момент нямат деца?
- Да, дори и с един тестис мъжът може да стане баща
Няма никакъв проблем. Може да се замразят сперматозоиди и предварително, преди да се започне химиотерапията. Но, шест месеца след завършване на последната химиотерапия, мъжете могат отново да станат бащи.
Доц. д-р Тошо Ганев
- Какви са тревожните симптоми на рака на тестисите?
- Притеснително е, когато има увеличаване на обема и неравности, когато се палпира тестисът. Не е задължително да има болка.
Няма инфекция или възпалителен процес. Просто уплътнение, уголемяване и неравности, които се виждат и на ехограф.
- Ракът на тестисите се открива и при 15-годишни момчета. Каква е причината за това?
- По принцип, има такива случаи, но те са много по-рядко. При 15-годишните момчета причината най-често е наличието на крипторхизъм, т.е., задържане на тестиса в коремната кухина.
Ако пациентът е опериран за крипторхизъм или “скрит тестис”, има такъв неопластичен потенциал и трябва да се наблюдава редовно, дори и тестисът да е свален в скротума.
- Кои са рисковите фактори и може ли да се говори за профилактика при рака на тестисите?
- Единият рисков фактор е задържането на тестис в коремната кухина при деца. Другият е при работа с токсични химикали, например автобояджийските услуги. При петролните деривати, хронична травма и възпалителни процеси също има определен завишен риск.
- Полово-предаваните инфекции рисков фактор ли са?
- Полово-предаваните инфекции за човешкия папилома вирус, по-скоро са фактор при карцинома на шийката на матката, но не толкова за рака на тестисите.
- През какви стадии преминава ракът на тестисите?
- При първия стадий туморът е разположен само в тестиса и не нарушава обвивката му.
Вторият стадий вече преминава извън тестиса и обхваща надсеменника и кордома - семенната връв, която храни тестиса. Третият стадий е, когато вече е обхванал и скротума.
При четвърти стадий инфилтрира нагоре по ингвиналния канал. Имах такъв случай, който и досега не мога да забравя. На първото ми дежурство като лекар имах пациент на 27-28 години.
Трагедията наистина беше голяма - имаше метастази, които за съжаление, се бяха вклинили в малкия мозък и спряха дишането му. Случи се преди 25 години и пациентът почина...
- Какво означава активно проследяване на пациентите с рак на тестисите?
- Има случаи, когато се засяга след време и другият тестис. Имал съм два такива случая за 20 години. Единият беше здрав, як мъж, 2 метра висок, полицай.
Наложи се да му се премахне и другият тестис, приложихме му терапия с хормони и към момента, за щастие, е жив и здрав, няма разсейки.
Другият пациент беше също младо момче, на 25 години. Наложи се да му премахнем и двата тестиса - първо единия, а след две години и другия.
Затова трябва да се наблюдава и активно да си палпира самият пациент и другия тестис. И при най-малкото съмнение за нещо лошо, да потърси специалист. Ако туморът е до един сантиметър, може да се съхрани тестисът.
Храни, които влияят благоприятно на половата система
Такива случаи в практиката са единични, защото пациентите се наблюдават от първата до петата година на всеки три месеца.
Активното проследяване включва палпиране на другия тестис, изследване на туморните маркери, компютърна томография на шест месеца, която включва изследване на бял дроб и малък таз, проследява се дали няма да се появят разсейки. Всеки такъв пациент се проследява в онкодиспансерите.
Те са общо 20, които обхващат цялата страна. И всички онкоболни са диспансеризирани и се наблюдават до края на живота им.
В чужбина онкоболните се наблюдават само от личните лекари, а ние успяхме да съхраним нещо от социализма, което е много добре, тъй като онкоцентровете вършат чудесна работа.
Освен това, държавата успява да финансира добре лечението на онкологичното заболяване, по-специално на урологичните, тъй като аз съм специалист в тази област и имам конкретни впечатления.
- Когато говорим за здравето на мъжете, няма как да не ви попитам за рака на пикочния мехур. Доколко съвременната медицина успява да се справи с този вид онкология и кои съвременни методи прилагате при лечението?
- По принцип, карциномът на пикочния мехур се държи като кобра, като отровна змия. Разделя се на две големи групи: повърхностни тумори и мускулно-инвазивни.
При повърхностните тумори лечението е ендоскопско. През уретрата успяваме да отстраним тумора, ако е до един сантиметър.
И с това се решава проблемът. Провежда се диспансерно наблюдение през първите три години на три месеца и се правят контролни цистоскопии, поради високата им рецидивност. 70% от тези тумори рецидивират през първата година. Провежда се химиотерапия с локални цитостатици и имунотерапия.
Тоест, повърхностният тумор на пикочния мехур не застрашава живота на пациента.
Мускулно-инвазивните тумори инфилтрират мускула и трябва да се премахне целият пикочен мехур. Оттам идва и проблемът с уринирането при такива пациенти.
Ако туморът е само в мехура и не е прораснал извън него, няма разсейки в лимфните възли, има три-четири клиники в България, включително и нашата, в които се извършва ортостатично заместване.
На мястото на премахнатия пикочен мехур се прави, конструира се нов пикочен мехур и по този начин пациентът отново може да уринира нормално.
Проблемът е, че понякога пациентите се диагностират късно и затова например през миналата година в България са премахнати около 1000 пикочни мехура, но само на 50 пациента сме направили нови. В тези случаи ракът е открит в стадий, в който има лимфни метастази, което е неблагоприятно.
Ако има дори и само един лимфен възел, преживяемостта на пациента е не повече от три години. Точно затова мускулно-инвазивният карцином е наистина животозастрашаващ.
- Защо го определихте като кобра или змия?
- Защото, когато е заспал, се държи спокойно. Но, когато е мускулно-инвазивен, е като разсърдена кобра, образно казано. Така го определи един колега в Европа - сравни го с кобра, която е заспала, но събуди ли се, хапе смъртоносно. Двете форми на карцинома на пикочния мехур са в двете крайности.
- Кой е най-големият тумор който сте отстранявали досега?
- Отстранявали сме пикочен мехур, който е бил пълен с тумори. Това за съжаление, вече е почти редовна практика. Това предимно са пациенти, които живеят извън Варна.
В момента няма урология в Добрич, затворена е. Добрич е голяма област, с около 200-300 000 души. Няма урология в Разград. Още 200 000. Няма урология в Търговище и в Шумен.
Там има само трима специалисти уролози. Станаха приблизително 500 000 пациента извън Варна, без сериозна урологична помощ. Няма сериозна урология и в Силистра.
Тоест, по диагонала от Русе до Бургас, в Североизточна България има само две урологии. Едната е в нашата болница, а другата - в “Света Марина”. И всичките са изключително натоварени с тотално лансирани, авансирали карциноми.
И, ако не всеки ден, то всяка седмица ни се налага да премахваме един такъв голям тумор, поради тези причини.
- Подмладява ли се ракът на пикочния мехур?
- Да, за съжаление. При карцинома на мехура сме имали и парадокси. Например, имахме една пациентка, бременна, на 30 години, с карцином на мехура.
След като роди, се наложи да й премахнем целия пикочен мехур и да й направим нов. Но след това тя не искаше да прави химиотерапия, защото кърмеше, получи метастатични лимфни възли, направи рецидиви и загуби битката с рака. Така че има и млади пациенти, които са с карцином на пикочния мехур.
- А ние оставаме с впечатление, че предимно мъжете страдат от карцином на пикочния мехур...
- Да, мъжете по-често страдат от карцином на пикочния мехур, но заболяването не пощадява и жените, макар и по-рядко. Затова всички, не само мъжете, но и жените, трябва да знаят, че основният симптом при рака на пикочния мехур и на бъбрека е хематурията, тоест кръв в урината, която е безболкова.
Милена ВАСИЛЕВА
