От седмица не съм спокойна. Работя това, което харесвам и в което съм добра. Управителят ме повика и ми съобщи, че фирмата е взела решение да водя обучения на колеги във филиали из страната. Компанията ще ми осигури автомобил, с който да пътувам. Ще мога да организирам пътуването и работата си така, както е удобно за мен, ще мога да нося всички материали, нужни за обученията, ще мога да ползвам служебния автомобил и за кратки туристически пътувания с клиенти. Пред мен застана дилемата дали да приема предложението, или да откажа. Според фирмената политика, това е повишение.
Имам шофьорска книжка, но се страхувам да шофирам... Страхът да шофирам и желанието да шофирам започнаха да се борят в мен. Пред порива ми за нови преживявания, растеж и развитие, за пътуване и нови места, непрекъснато заставаше моят страх да шофирам. Представях си интензивно движение, високи скорости, непознати пътища, катастрофи и човешки жертви... И новините от последните дни никак не ми помагаха...
Трябваше да взема решение... Без да си давам сметка, вечер след работа чистех къщата в несвяст, а нощите ми станаха безсънни - тревогата ме бе обзела напълно. Тъкмо един глас в мен казваше: “Ще откажа, няма да се справя”, друг шепнеше: “Помниш ли откога искаш да шофираш? Това е свобода, самостоятелност и независимост!”.
Приех предизвикателството. Намерих инструктор, карах десетина часа с учебен автомобил. Изчетох помагалото за кандидат-шофьорите, правилника за движение по пътищата и още няколко нормативни документа. Качих се на автомобила и го подкарах. Обаче... дойде реалността на действителността - на светофарите другите шофьори свиркат, бързат, притискат ме. Коли профучават покрай мен. Шашкам се, ще тръгна ли, ще спра ли, ще се пристроя ли, ще успея ли да се включа в движението. Като погледна огледалото за обратно виждане ми се струва, че зад мен има поне сто коли и аз им преча. Пот се лее от мен. Кантарът показва минус 3 килограма телесно тегло. Осъзнах, че за да шофирам, ми трябват концентрация, знания, умения, активно внимание, съобразяване на ситуацията и бързи реакции. А аз съм скована, уплашена, не се сещам какво да направя и в коя лента да се движа. И сега? Искам да се откажа. Искам да сляза насред кръстовището и да избягам. Ама не може! Приела съм предложението на компанията, за която работя, искам повишение и развитие. Казала съм на себе си, че ще сбъдна тази своя мечта и ще продължа напред. Дойде време да преодолея страха.
Сигурно вашата лична причина да шофирате автомобил е подобна или друга. И сигурно познавате борбата между страха и желанието (или необходимостта) да шофирате.
Докато пиша, си мисля, че този текст е насочен по-скоро към жени. Мъжете имат друга мотивация, нагласа и потребност да седнат зад волана.
Всички знаем, че шофирането е едно от необходимите умения на съвременния човек, че е като компютърната грамотност, боравенето с нови технологии, владеенето на чужд език. Затова - да се залавяме да начертаем работеща стратегия за комфортно, приятно и безопасно шофиране въпреки страха.
Започвам с това, че както всяко друго умение, което сме създали и за това ще е нужно време, практика и постоянство.
Какво ще ни помогне да се чувстваме добре в ролята на водачи на МПС?
Всяко общуване и взаимодействие започва със запознаване. Затова първо ще се запознаем и опознаем своя автомобил - размери, звук на двигателя, промяната на този звук при различните предавки и скорости, миризмата след продължителна употреба на спирачките. Светлините по таблото. Чистачките и мигачите. Скоростта. Познаването носи спокойствие и снема напрежението.
Познаване на теорията. Само да седим и да четем помагалото за кандидат-шофьори няма да ни направи шофьори. Няма да станем и ако шофираме, без теоретични знания. Опитът показва, че когато се връщаме към теорията (след като сме взели изпита и вече шофираме) започваме да свързваме написаното с реалността. Ако си дадем по-продължително време да научим теорията, това ще ни донесе трайни знания и яснота, а от там ще се подобри и преценката ни при шофиране.
Шофирането е умение, което развиваме и затвърждаваме с всеки изминат километър. Ден след ден, управлявайки автомобила, затвърждаваме навик и ставаме по- опитни, следователно по-уверени. Добре е да отчитаме малките си грешки и да не се съдим строго за тях. От момента, в който сме ги допуснали, те вече стоят в ума ни като опит и внимаваме за тях.
Като всяко учене и при шофирането въвеждаме новата информация постепенно. В началото е добре да шофираме по познати маршрути. Това, че познаваме мястото и можем да предвидим евентуалните опасности, ни дава спокойствие (въпреки че не си даваме сметка за това в началото). След като ни доскучае познатият маршрут, можем да го разширим и да включим в него нови посоки. Когато постепенно увеличаваме натоварването, преживяваме успех от разгръщането си и се осмеляваме да шофираме и по непознати маршрути. Преодоляването на предизвикателството носи удовлетворение.
Човекът до мен. В България е разпространена тази практика на подкрепа - опитни шофьори да съпътстват новия водач. Ако сте избрали този начин за преодоляване на страха и развиване на уменията, нека човекът до вас да е такъв, който може да ви покаже опита се, удоволствието и спокойствието от овладяното от него умение. Нека не е такъв, който да подсилва страховете ви и ужаса от катастрофи. Опитният шофьор ще сподели с вас стратегии и нагласа за справяне, а не страх и ужас.
Да усетим собствения си лимит на ежедневно шофиране. За да се усъвършенстваме като водачи на МПС, е необходимо всеки ден да шофираме толкова време, колкото се чувстваме в кондиция. Когато дойде напрежението и умората, когато информацията, която трябва да обработваме, докато шофираме, стане твърде много, е добре да спрем. А на следващия ден да продължим. Това не е отказ. Това е съобразяване със собствените възможности. Ако се научим да спираме и да продължаваме отпочинали, се учим да не “прегаряме”.
Страхът от ежедневното шофиране
Възможно е в началото да не се престрашавате да шофирате всеки ден. Ако е така, вече знаете, че у вас се заражда неудовлетворение от себе си и се засилва страхът от момента, в който ще трябва да седнете зад волана. Вместо да влагате енергия в упреци към себе си, по-добре да видите какво съдържа вашият страх - стрес и напрежение от катастрофа, от повреда на автомобила, да не нараните човек, от непознаване на маршрута. Вижте какво всъщност казва този страх - че сте отговорни и ви е грижа за себе си и другите участници в движението.
Насърчавам ви и за още нещо - да погледнете в себе си и да видите от какво всъщност се страхувате - от новото, което предстои, или от липсата на умения. Дали сте склонни много ентусиазирано да започнете нещо и също толкова ентусиазирано да се откажете. Дали сте склонни да се откажете, защото не вярвате в себе си и се критикувате твърде строго.
Дали предпочитате да си запазите страха от шофирането, защото той удобно ви държи в това да не се осмелявате да бъдете самостоятелни и независими (той е метафора на страха от отговорността да насочваме живота си в желаната от нас посока).
За финал - думи за вдъхновение и ежедневно ползване:
Развивам и затвърждавам шофьорските си умения всеки ден.
Продължавам и не се отказвам. От ден на ден ставам все по-добра.
Шофирам със своята безопасна скорост.
Аз мога да се справя! Аз се справям!
И какво като ми свиркат! И това ще мине.
Другите участници в движението ми дават път и са толерантни!
Неизбежно е да стана добър шофьор!
Борянка БОРИСОВА, психолог
