Зачестиха случаите на микоплазмена пневмония - инфекцията атакува деца в Китай, Германия, Франция, открити са случаи и в България. Що за “звяр” е микоплазмата, как да я разпознаем, защо се нарича “ходеща” и колко опасна е, говорят специалистите.
• Нова инфекция ли е микоплазмената пневмония
Точно когато светът се възстанови от миналогодишната „тридемия“ – грип, коронавирус, респираторен синцитиален вирус, световната общност започна да говори за „тетрадемия“ – към патогените се добави и Mycoplasma pneumoniae. Противно на заглавията, това е добре проучена и отдавна известна бактерия, а не нова неидентифицирана инфекция. Вълната на епидемията дойде от Китай – започна в средата на ноември, засягайки предимно малки деца. Увеличаването на заболеваемостта се свързва с последствията от коронавирусната епидемия: дихателната система може да е станала по-уязвима след преболедуване от Covid-19, а имунитетът на населението е намален.
• Какъв патоген е микоплазмата
Родът бактерии от клас микоплазма е много разнообразен и повсеместно разпространен в природата. Имайки много малък размер (не им позволява да бъдат открити с помощта на светлинна микроскопия) и не могат да синтезират целия списък от необходими протеини, микоплазмите водят паразитен начин на живот, постоянно зависейки от клетките гостоприемници.
Сред повече от 200 известни в момента разновидности на микоплазми 17 са идентифицирани при хора. Повечето от тях не причиняват заболяване при хора със запазен имунитет и са част от нормалната микробиота. Най-разпространени в човешкия организъм са Mycoplasma salivarium и orale, които са част от микробиотата на устната кухина, в дихателните пътища - Mycoplasma pneumonіae, в урогениталния тракт - Mycoplasma hominis.
Най-честият причинител на респираторната микоплазмоза при хората е Mycoplasma praemoplasmae. Прости по структура, без клетъчна стена, но имащи специално сходство с епитела на човешкия респираторен тракт, те се свързват здраво с клетките на гостоприемника, спускайки се между власинките на клетките на дихателните пътища, причинявайки десквамация, увреждане на епитела и разрушаване на функционирането на мукоцилиарната система. Отстраняването на мъртвите клетки и слуз намалява, елиминирането на патогена се забавя, поради което човек има клинични симптоми на заболяването за дълго време и допринася за разпространението на инфекцията.
Микоплазмата остава дълго време вътреклетъчно в лигавицата на дихателните пътища, без симптоми на заболяването – това е дългосрочно асимптоматично носителство. Произведените антитела срещу микоплазма могат да реагират кръстосано с човешки клетки – червени кръвни клетки, кръвоносни съдове, мозъчни клетки, причинявайки белодробни прояви на заболяването, въпреки че не е изключено прякото влияние на патогена.
• Как се заразява с микоплазмена пневмония
Пътищата на предаване са следните: въздушно-капков (при кашляне, кихане, говорене), въздушно-прахов (по-рядко, Mycoplasma pneumonіae бързо умира в изсъхнало състояние), битов контакт (чрез замърсени ръце и предмети), вертикален (през плацентата от майката на плода и по време на раждането).
Микоплазмената инфекция се характеризира с вътресемейно разпространение (около 90%), когато първо се разболее дете в предучилищна или училищна възраст, а след това могат да се заразят и други членове на семейството. Тази инфекция изисква продължителен близък контакт и по-дълъг период от време в сравнение с други респираторни патогени.
• Какви са симптомите
Инфектираният човек е заразен 2-8 дни преди началото на клиничните прояви и отделя патогена най-интензивно в периода на активна инфекция.
Заболяването започва със запушен нос, болки в гърлото, чувство на слабост, треска и главоболие. От първите дни на заболяването се появява кашлица, първоначално рядка и непродуктивна. След това постепенно се засилва и често става спастична и пароксизмална, наблюдава се главно вечер и през нощта.
Кашлицата е трудна за лечение и продължителна: от няколко седмици до месеци. Това е най-характерният признак на заболяването. При хора с астма микоплазмената инфекция може да влоши контрола на заболяването. При деца в предучилищна възраст често причинява възпаление на бронхиалното дърво, придружено от синдром на бронхиална обструкция (обструктивен бронхит).
Що се отнася до пневмонията, обикновено се развива лека „ходеща“ пневмония. Повечето пациенти не се нуждаят от хоспитализация, но се срещат тежки форми, които са трудни за лечение.
Изолирано или в комбинация с белодробните прояви може да има и увреждане на кожата и лигавиците, мозъка, стомашно-чревния тракт, бъбреците, сърцето.
• След като пневмонията се кара на крак, по-лесно ли се лекува
Микоплазмената пневмония може да се лекува с антибактериални лекарства. Но повечето широкоспектърни антибиотици са насочени към унищожаване на клетъчните стени на бактериите, а при микоплазмата няма такива. Лечението изисква предписване на антибиотици от групата на макролидите.
За диагностика в първите дни на заболяването може да се използва тампон от назофаринкса или гърлото с помощта на метода PCR. Също така се препоръчва изследването да се допълни с тест за Сovid-19 за проверка на патогена. Пет или повече дни от началото на заболяването - информативни тестове за антитела от клас М (IDM) към причинителя на респираторна микоплазмоза (Mycoplasma pneumoniae).
• Възможно ли е да се предотврати пневмонията
Специфична профилактика на заболяването не е разработена. Неспецифичната включва спазване на дневен режим, пълноценен сън, ходене на чист въздух поне два часа на ден, балансирана диета с достатъчно количество пресни зеленчуци и плодове и полиненаситени мастни киселини.
На мястото на инфекция с микоплазма се извършва мокро почистване и вентилация - микоплазмата е чувствителна към дезинфектанти и детергенти.
Милена ВАСИЛЕВА
