Разбира се, всички искаме да намалим риска от заразяване, да укрепим защитните си сили, а, ако сме пипнали грип, настинка или ковид, да се възстановим възможно най-бързо. Рекламите ни предлагат море от “ефективни” средства. Но доколко ефективни са те наистина? Няма ли да се окажат излишно похарчени пари или дори да влошат състоянието на организма ни? Експерти по медицина, базирана на доказателствата, анализират големи проучвания с най-убедителните данни.
• Борят ли се с простудите витамини A, C и D?
Известно е, че няколко витамина и микроелементи участват в имунния отговор срещу микроорганизмите, причиняващи инфекциозни заболявания. Най-изследваните от тях са витамините А, С и D. Те спомагат за укрепването на бариерната функция на епителните (мукозните) клетки и активират производството на антитела и възпалителни цитокини, необходими за борба с инфекцията. Насърчават също растежа и диференциацията на имунните клетки. Звучи много обнадеждаващо! Но това са научни данни за механизма на действие на витамините като цяло, уточняват специалисти. Какво могат да направят витаминните добавки и лекарствата от аптеките?
Учените тествали това върху хора. Повечето изследвания на ефекта на екзогенния витамин А (т.е. вкаран в тялото отвън) върху имунитета не са показали никакви положителни резултати, казват експерти. Анализът на данни от повече от 1 милион 200 хиляди деца от Азия, Африка, Латинска Америка и Австралия потвърждили само 12% намаление на смъртността от инфекциозна диария, докато приемат витамин А. Други заболявания, като морбили, ОРЗ и менингит, оставали имунизирани срещу такива терапия. Нещо повече, споменатото изследване изяснява, че участващите деца очевидно страдат от дефицит на витамин А.
• А какво да кажем за витамин С?
Един от метаанализите (преглед на редица научни статии) съобщава, че няколко проучвания потвърдили намаляване на честотата на пневмония при групи пациенти, приемащи витамин С. Най-забележимият ефект е бил при хора с първоначално ниски нива на витамин в кръвната плазма. Въпреки това, в резултат на анализа на методологията и заключенията на тези научни трудове, експертите стигнали до извода, че получените данни са твърде слаби, за да насърчат широко разпространената превантивна употреба на витамин С сред общото население.
Лекарите напомнят на тези, които приемат големи дози витамин С при настинка: той вреди на бъбреците. И ползите от значителни количества аскорбинова киселина за профилактика на остри респираторни вирусни инфекции или възстановяване от заболяване също нямат убедителни доказателства според стандартите на медицината, основана на доказателства.
• Но може би витамин D наистина ще засили защитата ни срещу вируси?
По-голямата част от проучванията за приемане на големи дози витамин D както за терапевтични цели, така и за профилактика, не показват подобрение на заболеваемостта, смъртността и продължителността на хоспитализацията при респираторни вирусни инфекции. Но, ако пациентите първоначално страдат от дефицит на витамин D (това се проверява чрез кръвен тест), възстановяването му до нормално състояние подобрява състоянието на организма като цяло.
• Мед против кашлица: действа!
Смята се, че пчелният мед има антивирусен, антиоксидантен и синергичен ефект с антибиотиците (т.е. засилва действието им). Учените са изследвали ефектите на меда като заместител на лекарствата без рецепта, като потискащи кашлицата и антихистамини. През 2022 г. е извършен систематичен преглед на 13 проучвания. Научната работа показала, че медът е дори по-ефективен от лекарствата за кашлица без рецепта. Употребата на мед при остри респираторни вирусни инфекции и грип се подкрепя и от експерти от един от водещите световни центрове за основана на доказателства медицина - клиниката „Майо“ (Минесота). При кашлица експертите съветват няколко пъти на ден да приемате по лъжица мед, разреден в топла вода. Този метод се препоръчва за възрастни и деца над една година, ако нямат алергия.
• Убиец ли е на микроби чесънът?
Чесънът се използва за лечение на инфекциозни заболявания от древни времена. Съдържа флавоноида алиин, който при раздробяване се превръща в активното вещество алицин. Последният, от своя страна, се разгражда в тялото на много други вещества, които имат различна активност. Ето защо действието на чесъна е толкова многостранно, посочват експерт. При in vitro експерименти (т.е. в епруветка) многократно е доказана антибактериалната и антивирусна активност на чесъна. Също така ефектът му срещу вирусите на грипа и ОРЗ е потвърден в няколко малки клинични проучвания.
Прегледът от 2020 г. събрал и анализирал всички научни статии за антиинфекциозната ефективност на чесъна. Авторите на анализа заключили: това е добър потенциален инструмент за профилактика и лечение на остри респираторни вирусни инфекции както при деца, така и при възрастни. В същото време учените не предоставят нито една рецепта за употреба. Проучванията споменават, че доброволци са яли всеки ден храна, съдържаща чесън или капсули с неговия екстракт (алицин).
Милена ВАСИЛЕВА
