Нелекуваната хипертония води до аритмия!

При много висок пулс пациентите усещат сърцебиене, задух, лесна умора

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/nelekuvanata-hipertoniq-vodi-do-aritmiq Zdrave.to
Нелекуваната хипертония води до аритмия!
Поставиха ми диагнозата „Предсърдно мъждене”. Симптомите се проявяват през около 4-5 дни, но за кратко. Усещам също така и тежест в сърдечната област. Моля за компетентен и достъпен отговор на въпроса ми: Какво всъщност е предсърдното мъждене и какво го предизвиква? Трябва ли да приемам лекарства при това състояние?

За отговор помолихме доц. д-р Елина Трендафилова, началник на Отделението по интензивна и спешна кардиология в Националната кардиологична болница - София.
  
-    Доц. Трендафилова, в какво се изразява диагнозата „Предсърдно мъждене”?
-    Предсърдното мъждене е най-честата и продължителна аритмия. Изразява се в аритмични съкращения на камерите на сърцето при липсващо механично съкращение на предсърдията. Диагнозата се поставя с електрокардиограма или с напипване на пулса на китката, който е напълно неритмичен. Според честотата на пулса предсърдното мъждене може да бъде тахиаритмия при пулс над 100 удара в минута, брадиаритмия при пулс под 40 удара/мин и нормоаритмия при пулс от 40 до 100 удара/мин. За ранна диагноза на това състояние се препоръчва редовна палпация на пулса от лекар или пациента и при съмнение за неритмичен пулс – ЕКГ, която потвърждава диагнозата.

-    С какви симптоми се проявява предсърдното мъждене? Има ли първоначални признаци?
-    Симптомите могат да бъдат най-различни и се определят главно от честотата на пулса. При много висок пулс обикновено пациентите усещат сърцебиене, задух, лесна умора при леки физически усилия. Може да има различни гръдни болки, световъртеж и несигурна походка. Подобни симптоми се наблюдават и при много нисък пулс. При нормоаритмия пациентите може да нямат симптоми и заболяването да се открие случайно. Рядко много високият или много ниският пулс протичат с временна загуба на съзнание, което е сериозен симптом и изисква изясняване и лечение в болнична обстановка. В останалите случаи обикновено диагнозата и лечението се извършват в амбулаторни условия.

-    Какво провокира възникването на това състояние, какви са причините за него?
-    Най-честата причина е артериалната хипертония, особено нелекуваната или недобре контролираната. Вторият по значимост предразполагащ фактор е възрастта – в общото население честотата на предсърдното мъждене е средно около 2-3 на сто. А при пациентите на възраст над 80 години е над 10 на сто. Други предразполагащи фактори са захарният диабет, сърдечната недостатъчност, някои клапни пороци, като ревматична митрална стеноза, коронарната болест на сърцето, затлъстяване, заболявания на щитовидната жлеза, възпалителни болести, като пневмонии и др. Съществуват 

три форми на това състояние: 

Пристъпно - внезапен епизод на сърцебиене, който се прекъсва самостоятелно без лекарско вмешателство, и обикновено трае няколко минути до няколко часа. 

Персистиращо - пристъпите траят различно време и изискват медикаментозна намеса за прекратяване.

Третата форма е перманентно състояние. 

При възпалително заболяване или отклонения във функцията на щитовидната жлеза е възможно да не се повтарят епизодите на пристъпното сърцебиене с излекуването на основната причина, довела до него. При останалите предразполагащи фактори, като хипертония, диабет и коронарна болест, често тази аритмия се повтаря във времето, като пристъпите показват тенденция да стават все по-чести и по-продължителни. В даден момент може пациентът да остане трайно в перманентно предсърдно мъждене.

-    Доц. Трендафилова, какви усложнения може да предизвика това състояние? Как се лекуват тези усложнения, както и самото предсърдно мъждене?
-    Поради липсата на механично съкращение на предсърдието има висок риск от образуването на тромби в лявото предсърдие. Части от тях могат да се откъснат и да отидат по хода на кръвта в периферни артерии на ръка, крак, черва или най-често в мозъка, и да предизвикат емболичен мозъчен инсулт.

Емболичният мозъчен инсулт се предизвиква от запушване на мозъчна артерия от тромб, като източникът му най-често е в лявото предсърдие при пациенти с предсърдно мъждене. Последствията са некроза (умиране) на мозъчната тъкан, която се храни от запушената артерия, което е необратимо. Емболичните мозъчни инсулти обикновено са големи, със сериозно инвалидизиране на пациентите, с висока смъртност и висок процент на рецидив - повторни емболични инсулти. Но веднага бързам да кажа, че могат да бъдат предотвратени с подходящо антикоагулантно лечение. Антикоагулантите са медикаменти, които намаляват съсирването на кръвта и в амбулаторни условия се приемат през устата. Лечението с тях продължава цял живот. За антикоагулантно лечение са показани всички пациенти, при които рискът от емболичен инсулт е оценен като междинен или висок по съответните скали, установени от лекар. Рисковете на антикоагулантното лечение са свързани главно с риска от кървене, което може да се прояви навсякъде в организма, но 

най-опасно е в мозъка 

  Това е т.нар. интракраниален кръвоизлив. При обсъждане на антикоагулантната терапия трябва да се знае, че рискът от емболичен инсулт винаги е много по-висок от риска от кървене, поради което антикоагулантната терапия е за предпочитане. Доказано е, че антикоагулантното лечение намалява смъртността при болни с предсърдно мъждене. Съвременните антикоагуланти намаляват риска от мозъчно кървене. Приложението им е по-лесно. Те не могат да се прилагат при болни с напреднало бъбречно заболяване и силно повишен креатинин. Аспиринът и останалите антиагреганти намаляват способността на тромбоцитите в кръвта да се слепват помежду си  и да образуват тромби, но те са ефективни за предотвратяване на емболичен инсулт при предсърдно мъждене. Но рисковете от кървене са сходни с антикоагулантите. Затова същите тези антиагреганти не се препоръчват за профилактика при пациенти с емболичен инсулт. Антистенокардинът няма самостоятелно антиагрегантни свойства и трябва да бъде забравен. 

  Друго усложнение на този вид аритмия е развитие на сърдечна недостатъчност, особено при чести пристъпи или висок пулс на мъжденето. За да не се стига до сърдечна недостатъчност, е важно да се контролират пристъпите на предсърдното мъждене с антиаритмични медикаменти, но само  ако такова поведение е избрал лекуващият лекар. Или да се поддържа честота на пулса около 80-100 удара в минута, ако пациентът е в постоянно предсърдно мъждене. 

Запомнете: антиаритмичните медикаменти крият сериозен риск от усложнения и се предписват само от лекар! Самолечението с тях може да е опасно и да провокира нов вид аритмии, някои от които да са фатални.


Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай