Когато Михаела седна пред мен, изобщо не подозирах колко енергия ще извадим от темата, която излизаше от време на време в работата ни. Михаела беше чувствителна и лесно наранима. Работехме върху емоционалния й свят, тя се учеше да поставя граници и здравословни разстояния между себе си и хората в живота й. Михаела нямаше партньор, копнееше да го намери и да създаде пълноценна връзка. Както знаем, когато не се появява нещо, това означава, че мястото му е заето и няма свободно пространство, в което да се появи. Няма как да паркирате на улица Х, ако на нея са се наредили кола след кола, нали?
Михаела беше честна и откровена със себе си, затова навлязохме в темата за неприключилата връзка направо.
Защо не можеше да продължи напред? Какво беше това, което я държеше в предишната й връзка? В какво от нея беше останала? От какво не можеше да си тръгне? Какво не можеше да остави?
Темата за неприключилите приключили отношения е многоизмерна и многопластова. Едва ли само в тази статия ще мога да ви я разкажа, но както самата тема го подсказва, винаги може да има продължение.
Разбира се, за всеки от нас тя има свой облик и е добре да се гледа индивидуално. Но все пак какво е това, което може да ни държи в една приключила връзка?
• Гневът - за станалото, за нестаналото, за отношението, за начина, по който е свършила, за даденото, за взетото, за времето, което сме инвестирали.
• Недовършеното - имали сме планове и мечти с този човек, а той е поел в друга посока и не сме ги осъществили. Чувстваме се неуспешни.
• Неизказаното - когато една връзка приключи без разговор, в който двамата партньори да изяснят какво е онова, заради което не могат да продължат в една посока, то връзката остава неизяснена. Това е възможна причина за връщане във връзката и търсене на обяснение.
• Липса на финал, край, раздяла - някои от нас не могат категорично и ясно да заявят на другия, че си тръгват от връзката. За края на взаимоотношенията ни разбираме от друг човек, общо съобщение в социалните мрежи или отдръпване от комуникация. “Връзката” остава отворена и неясна и ни тегли, дърпа, всмуква към себе си.
• Нещо дълбоко и “мое” ме свързва с другия - обща черта, еднакъв интерес, сходен начин на мислене, светоглед. Когато това е било така, болеем по усещането за свързване с човек, с когото сме били на “една вълна”, с една природа, една порода.
• Не можем да приемем раздялата, не можем да я понесем - възможно е някога, някъде да не сме успели да се разделим с някой значим за нас човек. Поради болката от преживяната загуба не сме приели края, не сме изживели траура и сме останали в интензивността на болката. За да не я чувстваме, сме “се отрязали” от нея, тоест изтласкали сме я някъде в себе си, отрекли сме я, оставили сме я в себе си за тогава, когато ще имаме сили и ресурс да влезем в нея отново и да я преболеем, излекуваме и преодолеем.
• Краят на една връзка може да ни върне в темата за изоставянето и отхвърлянето. Тук е възможно да се връщаме към спомен от детството, към момент, в който сме се почувствали нежелани, неизбрани, необичани.
• Оставаме да чакаме, защото ни се иска другият да се върне - тази ни фантазия се подхранва от това, че когато другият се върне, ще докажем на себе си и на него собствената си стойност и ценност. Понеже искаме да получим от другия признание за мястото, стойността и значението си в живота му, фантазираме, за да облекчим болката от това, че не сме достатъчно ценни и интересни за него.
• Не сме могли да кажем: “Аз не съм съгласен да си тръгнеш. Искам да останеш и да работим за нашата връзка”. Почувствали сме се недостойни за другия и сме го оставили да си тръгне от живота ни.
• Имали сме еднакви части (черти, неумения, неотработени реакции). И двамата сме имали еднакви “слаби места”. Това може да означава например, че не сме могли да говорим за важните теми, били сме тревожни, несигурни, неуверени (като личностна характеристика), може да сме проявявали недоверие към процесите на живота, било ни е трудно да се обвържем, възможно е страховете ни са били сходни и т.н., и т.н. Когато двамата партньори във връзката имат едни и същи неотработени черти, не могат заедно да преминават през трудностите, защото няма как да се опрат един на друг, за да си бъдат подкрепа и опора.
Започнахме с Михаела да изследваме кое беше това, което я държеше в приключилата връзка. Болката, любовта, страстта, това, което тя смяташе че е, когато е била с този човек. Вярването, че никога повече няма да има възможност да бъде такава, да преживее такова свързване, емоции, порив, енергия. Припомняхме как се чувстваше през повечето време с него - гледахме вдъхновението, смелостта, споделеността, неудовлетворението, неяснотата. Изследвахме имаше ли партньорски взаимоотношения в тази връзка или просто човек, върху когото тя прехвърляше копнежите и мечтите си. Кое беше онова, което не е направила, докато беше в тази връзка и гневът й към себе си не й даваше покой. Въртяхме, сукахме, оглеждахме вярванията: “Мен никой не ме обича”, “Никога няма да бъда предпочетената и избраната”, “Не мога да създавам връзки”, “Непълноценна съм като жена, щом той ме заряза”, “Никога повече няма да срещна такъв човек”, “Погребвам нещо живо”.
Решихме да направим въображаем разговор с предишния партньор на Михаела, за да се разделят и да си благодарят за това, което си бяха дали един на друг. Приключихме упражнението с изречението: “Благодаря ти за това, което преживях с теб. Ти ми даде много. Ще го нося с любов в живота си. Ти си тръгна и аз уважавам избора ти. Сега и аз си тръгвам от нашата връзка. Когато се обръщам назад, освен болката от края ще виждам и всичко, което е било между нас и ми е носело радост, енергия, вдъхновение, сила, взаимност, любов, топлина”.
На следващата ни среща Михаела дойде с жива енергия. С особена енергия. Каза, че иска да ми разкаже съня си след срещата ни. Приготвих се да слушам.
“В съня си бях женствена, красива, с хубава рокля и прическа. Организирах някакво голямо събитие вкъщи. Къщата ни беше просторна, а семейството ми (майка ми, баща ми, сестра ми, роднини...) се занимаваше с много дейности. Събитието беше откриване на предстоящ проект за обучение на деца. Предстоящото откриване включваше вечеря, концерт и изложба на творбите на обучителя. Давах последни инструкции на различните участници, защото аз нямаше да присъствам на събитието, имах друг ангажимент. Приключвах и се приготвях да тръгвам. В далечината виждам да се задава огромна тълпа хора. Обучителят идваше със свои предишни ученици, съратници, съмишленици, ценители на изкуството му. Изглеждаше ведър, весел, обаятелен, харесван, ценен. Аз бързах да тръгна. Защото само аз знаех кой е. Не исках да се срещаме. Това беше бившият ми партньор. Не исках да го виждам, защото щеше много да ме боли. Нямаше да мога да устоя на чара и харизмата му. Моментално щях да забравя как приключиха взаимоотношенията ни. Тръгнах. Поех по пътя надясно, те идваха отляво. Нямаше да се срещнем. Преди да се кача в колата, погледнах към един некролог. На снимката беше Той. Знаех, че на некролога пишеше, че нашите взаимоотношения са приключили. Събрах смелост да прочета скръбната вест за края на станалото между нас. Текстът на некролога гласеше: “Уведомяваме ви за предстоящо събитие с Г-н Хххх Ххххх Ххххх”.
Борянка БОРИСОВА, психолог
