Достъпът до съвременно лечение изисква устойчиво публично финансиране и ясен модел за лекарствено осигуряване. Това становище изразиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM. Те са категорични, че бюджетът на Здравната каса на пръв поглед изглежда балансиран, но на практика образува скрит дефицит.
Съществува реална опасност бюджетът на Касата да се изчерпи през септември 2026-а. Ето защо моделът за сигурен достъп до медикаменти от страна на пациентите трябва да бъде изграден възможно най-скоро като част от по-широкия дебат за бюджетирането в здравеопазването изобщо и на НЗОК в частност.
За предвидимост на системата на финансиране и устойчиви механизми призова и здравният икономист Аркади Шарков. Той уточни, че в България се доплаща най-много за лекарствени продукти - 36%, в сравнение с останалите страни от ЕС. Същевременно у нас населението застарява най-бързо и разходите за здравеопазване се утрояват след 55-годишна възраст.
От ARPharM подчертават, че една от ключовите цели на здравната система трябва да бъде осигуряването на навременен достъп на българските пациенти до ефикасно и съвременно лечение, особено при тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания. По данни, представени от Асоциацията, лекарите у нас предписват 57 000 000 опаковки лекарства средногодишно, които се заплащат от НЗОК.
Това представлява приблизително една трета от всички лекарства по лекарско предписание, а останалите две трети се заплащат директно от пациентите. Лекарствата, покривани от НЗОК, се използват от около 1,6 милиона здравноосигурени лица - близо една четвърт от населението на страната, обикновено пациенти с тежки или хронични заболявания. Асоциацията предостави още информация, според която страната ни работи със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства в сравнение с държавите от ЕС.
Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно, докато Националната здравноосигурителна каса реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки, възстановявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. Според асоциацията този модел е все по-труден за поддържане.
Размерът на отстъпките нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. В същото време в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно. При част от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво.
В България достъпът до иновации е силно ограничен - десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022 – 2024 г., и до днес не са достъпни у нас. Това са терапии за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания. Председателят на ARPharM Павел Колев подчерта, че гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс.
Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране. Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел, категорични са от Асоциацията. Оттам подчертават, че производителите в България работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на медикаментите, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите продукти в ЕС
Редовно се правят проверки дали този нормативен акт се спазва. Членовете на организацията предупреждават, че комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, от силно ограничаване на интереса за регистрация на иновации в България и от сериозни рискове да не се спазва непрекъснатостта на лечението на пациентите. ARPharM предлага два ключови елемента за устойчив модел.
Това са предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности, и навлизането на нови терапии, както и въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване. Инвестицията в съвременно лечение не трябва да се разглежда единствено като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, работоспособност и човешки капитал.
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България е създадена през 1996 г. в София като сдружение с нестопанска цел. Членове на ARPharM са 23 международни компании от Европа, САЩ и Япония, чиято основна дейност е да инвестират в развитието на нови лекарствени продукти, които спасяват или удължават човешкия живот или значително подобряват качеството му.
Карина ХРИСТОВА
