Много жени продължават да търсят ефективни начини да се избавят от излишната “растителност” по лицето, ръцете, краката и други открити части по тялото.
Благодарение на епилацията не е трудно да се премахнат излишните косъмчета.
Но има случаи, когато прекалено гъстото окосмяване е показател за дълбоки и сериозни проблеми, отбелязва руският ендокринолог д-р Елена Гаврилова, к.м.н.
Най-често от прекомерно окосмяване страдат жените от южните региони. Вероятно по тази причина именно в арабските страни са се зародили такива начини за премахване на излишните косми с помощта на захар и конец.
С какво ли не опитват жените да се отърват от по-буйното окосмяване: с горещ или студен восък; с електроепилатор; със смола, пемза, захар, карамел, с „лекарство” от орехи, а също и с по-дълготрайни методи, като електро-, фото- и лазерна епилация.
Ето какво препоръчват специалистите: каквито и методи да използвате, за да се отървете от омразното окосмяване, в т.ч. и козметични салони и клиники за красота, преди всичко се обърнете за консултация с ендокринолог гинеколог. Това е необходимо, за да стане ясно дали вашето окосмяване не е свързано със сериозни заболявания, а не е само козметичен дефект.
Този проблем има две разновидности. В първия случай косъмчетата растат там, където трябва, само че са много гъсти. Този дефект е по-забележим у брюнетките, в сравнение с блондинките. При тях косъмчетата са светли и не бият на очи. В случай на прекомерно окосмяване трябва да се проследи семейната история на жената.
Ако нейната баба и майка са имали подобен проблем, то най-вероятно това ще се наследи и от дъщерята, и от внучката. Както споменахме, с прекомерното окосмяване по тялото като козметичен дефект можете да се борите с всякакви възможни методи: да изскубвате косъмчетата, да ги обезцветявате, да ги бръснете, да им въздействате с лазер и т.н.
Съвсем друг е проблемът, когато причина за прекаленото окосмяване е т.нар. хирзутизъм (прекомерно окосмяване при жените по мъжки тип). В този случай космите по тялото при дамите са не просто гъсти, но растат там, където не би трябвало да ги има. Например по брадичката, гърдите, гърба.
Разбира се, с помощта на епилация в днешно време може да се унищожава окосмяването на всеки участък от тялото. Лазерната епилация официално е вписана в медицинските стандарти за лечение на хирзутизъм. Но първо е необходимо да се изясни с какво е свързано това нарушение. Ако това е семейна история, т.е., наследствено или т.нар. идиопатичен хирзутизъм, за който няма конкретни причини, е едно.
Ако обаче това състояние е свързано с някаква патология, първо трябва да се вземе под контрол и съответно да се компенсира основното заболяване. И чак след това да се заемете с естетическата част на проблема. В противен случай отстраняването на космите няма да даде продължителен ефект.
Освен това е важно да знаете, че външните дефекти не са единствените опасни последствия от хирзутизма. За възможна връзка между хирзутизма с друго заболяване могат да сочат следните симптоми:
• Израстването на косъмчета се засилва не в периода на полово съзряване, което най-често е нормално, а в по-зряла и напреднала възраст. Този факт може да предизвика подозрения за т.нар. адроген-зависими тумори на яйчниците и надбъбречните жлези.
• Признаци на вирилизация (състояние, при което жените развиват мъжки външни белези и черти). Сред тях са загрубяване на гласа у девойките или жените, увеличаване на клитора и мускулната маса – фигурата придобива мъжки очертания. А също така окапване на косата по мъжки тип, което не е свързано с пубертета, когато младежите често развиват акне.
• Нередовен менструален цикъл, затлъстяване, безплодие. Често такива симптоми се проявяват при синдром на поликистозните яйчници.
• Прекалено закръгляне на лицето, изтъняване на кожата и появяване на стрии по корема. Това се случва при синдром на Кушинг.
Освен посочените причини към хирзутизъм могат да доведат и: вродена хиперплазия на надбъбречните жлези; излишно повишено ниво на хормона на растежа; резистентност към инсулина и дори прием на някои лекарства. Например такива като циклоспорин, препарати с тестостерон, анаболни стероиди, глюкокортикоиди, миноксидил и др. Но, разбира се, само на основата на симптомите не следва да се правят никакви изводи. Много е важно специалистът да проведе внимателен преглед и да разпита пациентката. За правилна диагностика може да се наложи изследване на кръвта за нивото на различните хормони. А също и ултразвуково изследване на органите от малкия таз и на щитовидната жлеза. Както и магнито-резонансна томография или компютърна томография.
За да се подбере стратегия за лечение на хирзутизъм, трябва не само да се установи действително ли пациентката има този проблем или не. Нужно е ако има проблем, да се определи степента на изразеност. За диагностиката е достатъчно да се изчислят точките по специална таблица Фериман-Галвей. Нужно е да се оценява растежът на космите в девет андроген-зависими зони:
• горната устна;
• брадичката;
• гърдите;
• раменете;
• бедрата;
• горната и долната част на гърба и корема.
Ако на някоя от тези зони липсват терминални косъмчета, се дават 0 точки. Минималният растеж на космите се оценява на 1 точка, максималният – на 4 точки. От 0 до 8 точки хирзутизъм няма; от 8 до 15 точки – средна степен на болестта и всичко над тези стойности е средна тежест, а над 25 точки – тежък хирзутизъм.
Тежката степен на хирзутизъм е основание за провеждане не само на козметично, но и на медикаментозно лечение. Могат да се използват орални контрацептиви, антиандрогени и други препарати. Освен това е важна и промяната в начина на живот: понижаване на телесното тегло, отказ от тютюнопушене, защото цигарите засилват риска от странични ефекти от приеманите лекарства. А също така избягване на топлинните процедури и изгарянето на слънце.
Яна БОЯДЖИЕВА