Проф. д-р Асен Дудов е началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“ - София и медицински директор на лечебното заведение от 2015 г. до момента. Преди това - от 2011 до 2015 г., е бил началник на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. От 1990 до 2011 г. е работил в „СБАЛОЗ София-град“ като медицински онколог (химиотерапевт) – последователно лекар ординатор, завеждащ на отделение по химиотерапия, директор на лечебното заведение, доцент.
За периода 2016 – 2017 г. е бил и председател на Комисията за оценка на здравните технологии към Министерството на здравеопазването.
Завършва Медицинска академия – София през 1989 г. През 1998 г. придобива специалност по Вътрешни болести, ВМИ – София. Две години по-късно и квалификация „Здравен мениджмънт“ – УНСС, а през 2001 г. завършва и специалност по онкология, ВМИ – София. Има множество специализации и обучения в чужбина.
Ракът вече се нареди на едно ниво със сърдечносъдовите заболявания по честота и се очаква до 2030 г. да се увеличи с 25%. Това означава, че онкологичните заболявания ще станат водещи по болестност и смъртност. Същевременно около 40% от случаите на ракови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез профилактика. Ето защо страните от ЕС изработиха Европейски антираков план, финансиран с 4 млрд. евро.
В навечението на Световния ден за борба с рака - 4 февруари, Българското онкологично научно дружество осъвремени стандартите за диагностика и лечение на онкологичните заболявания и предприе решителни стъпки за присъединяването на България към Европейския антираков план. По този повод разговаряме с проф. д-р Асен Дудов.
- Проф. Дудов, какво наложи инициативата Европейски антираков план?
- С най-много облаги, здравеопазваща помощ и най-дълга преживяемост в съвременния свят са хората от „златния милиард“ на човечеството – населението на Европа, към което спадаме и ние, макар и с най-ниски доходи и социална структура. Точно в индустриалното западно общество има две основни причини за болестност и смъртност – сърдечносъдовите и онкологичните заболявания.
Хората вече се научиха да контролират високото си кръвно, лекарствата за хипертония станаха достъпни и като цена, и като удобство за приемане. Това значително намали риска от инфаркти и инсулти. Хората със сърдечносъдови заболявания вече живеят по-дълго и затова съдовата болестност бе овладяна.
Докато постоянното и плавно увеличение на рака, особено със застаряването на населението на Европа, както и непрекъснатата химизация на околната среда и интензивният стресов начин на живот на по-младите доведе до по-голяма онкологична заболеваемост от сърдечносъдовата.
Нещо повече – Европа направи прост, но важен статистически анализ, който показа, че в близките 5 до 8 години ракът ще изпревари с около 10% съдовата болест, а до 2030 г. ракът ще бъде абсолютният „шампион“ сред всички болести по заболеваемост и смъртност във всички възрасти. Стана кристално ясно, че трябва да се вземат сериозни мерки до 2030 г., които да помогнат за овладяването на раковите заболявания, както това се случи със сърдечносъдовите.
- Какво представлява самият Европейски антираков план по същество и как България може да се включи в него?
- Европейският антираков план има четири основни стълба, чрез които да се контролират раковите заболявания
Първият стълб е предпазването (превенцията) и ранното откриване на онкологичните заболявания.
Предпазването означава да контролираме замърсеността на въздуха. Фините прахови частици са причина за рак на белия дроб, за пневмонии и други заболявания. Може да се контролира и друг фактор на околната среда – човешкият папилома вирус (НРV), за който има ваксини.
Ваксинацията за НРV не трябва да се прави само на момичета, а и на момчетата. Защото има предаване на инфекцията между двата пола, а освен рак на маточната шийка, от който страдат жените, носителството на НРV води до по-висока честота на злокачествени тумори на главата и шията и при двата пола.
Друг вид превенция е ваксинацията за вируса на хепатит В. Това е нелечимо заболяване и най-успешните терапии може най-много да намалят репликацията на вируса, но не и да го изчистят напълно от организма. А дългото носителство на вируса на хепатит В води до развитие на цироза на черния дроб и съответно до първичен рак на този орган.
Предпазване от рак може да се прави и чрез антибиотици. Изкореняването на бактерията хеликобактор пилори вече се прави по строго валидизирани методики. Гастроентеролозите правят ендоскопско изследване в условията на кратка анестезия. Докато пациентите спят, се влиза с апарата, взима се материал, доказва се свръхрастеж на хеликобактер пилори, прави се антибиотичен курс и се прекратява подмолното по-нататъшно действие на тази бактерия, което може да доведе до рак на стомаха.
Обратно, когато не се направи антибиотична терапия, пациентите изпитват дискомфорт, киселини, пият антиацидни лекарства, които потискат киселините, но прикриват все по-напредващия раков процес. Тъй като пациентите нямат други оплаквания, обикновено откриваме напреднало онкологичното заболяване на стомаха.
Проф. д-р Асен Дудов
Елемент на превенцията на раковите заболявания е необходимата хигиена на хранене, която всеки човек трябва да има. Има храни, за които няма как да кажем, че са вредни, защото това означава да твърдим, че държавата си е позволила да регистрира вредност, вместо храна. Но има храни, които ако се приемат често и в големи количества, влошават здравето. Това са бързите храни, тези с много захар, особено съдържащите глюкозо-фруктозни разтвори, оцветители, набухватели, стабилизатори и др. Те водят до мастна дегенерация на черния дроб (стеатоза), чернодробен рак и др.
Контролът върху тютюнопушенето категорично влияе на онкологичната заболеваемост. Ние сме една от нациите - първенци в тютюнопушенето, което увеличава риска не само от рак на белия дроб, но и от сърдечносъдови инциденти, особено от инфаркт на миокарда.
- Какво се предвижда в Европейския антираков план за лечението на рака?
- Вторият стълб на плана е иновативната диагностика и лечение. Те са заедно, защото не може да се прави иновативно лечение без модерна диагностика. Защото тя ни казва повече за така наречените биологични ключалки или биомаркери в клетките на злокачествените тумори, които ни позволяват да провеждаме най-подходящото лечение. Това е така нареченото прицелно, мишенно или таргетно лечение, а също имуноонкологичната и ред други „умни“ терапии. За да знаем при кои пациенти тези терапии ще работят, трябва иновативна диагностика, обикновено генетични тестове.
Нужна е иновативна диагностика и за да проследяваме ефекта от лечението. Когато използваме класическа химиотерапия три месеца, правим контролен скенер и виждаме, че туморът намалява. Но ако прилагаме имуноонкологично лечение и контролният скенер покаже, че туморът се увеличава, това означава псевдопрогресия. Образуват се имунокомпетентни клетки и се натрупват върху тумора.
Реално туморните клетки са изчезнали в значителна степен, но туморът се е увеличил заради натрупването на имунокомпетентните клетки. Това обаче може да се разбере само чрез позитронноемисионна томография (ПЕТ-скенер), като има значение и изотопът, с който тя се прави. Най-честият метод е с радиоактивна захар, може да се прави с галий, който вижда селективно рака на простатата до неговите детайли.
С галий се изследват също невроендокринните тумори, като се установява даже дали по повърхността им има рецептори към растежния хормон. Те са ключалки за физиологично и лесно за изпълнение лечение, което представлява една-единствена мускулна инжекция със соматостатинов хормон. Той блокира напълно болестта, без пациентът да изпитва нежелани лекарствени реакции и усложнения.
Лекар изброи сутрешните симптоми, алармиращи за развитие на рак
- Какво представлява третият стълб на антираковия план?
- Той е изключително важен, защото е свързан с качеството на живот на пациентите. Следи се, първо, качеството на живот на лекуващите се в момента. Те често се нуждаят от допълнителна медицинска помощ, извън специализираното онкологично лечение. Важно е как тези пациенти са обхванати от здравеопазната система, как са защитени юридически, за да не бъдат освобождавани от работа точно когато се нуждаят от доходи, за да се лекуват и хранят пълноценно. Защото повечето работодатели не са много щастливи да имат служител, на когото често се налага да отсъства заради лечението си, или който в определени периоди не е работоспособен.
Третият стълб на плана включва и грижата за качеството на живот на онези болни, които не са успели да преборят болестта. Те трябва да живеят комфортно, без болка, без смущения в уринирането, без трудности в храненето. За да се хранят нормално, може да им се поставят стоми – апаратчета, които се закачат за гастроскопите, а не както преди да се правят отвори в корема.
Важно е тези пациенти да завършват своя живот в човешки, нормални условия. Обикновено тези пациенти са на легло, изискват тоалет и хранене с чужда помощ, нуждаят се от обезболяване, лечение на антидекубиталните рани, сменяне на околостоми, ако са изведени анус претер или уретери, грижа за трахеостомата, ако е изведена. Тази грижа у нас не е уредена изобщо и всичко зависи от близките на пациента. Има само една клинична пътека за 10 – 15 дни палиативно лечение, която е абсолютно недостатъчна.
Дори е недостойно да се говори, че се провеждат истински палиативни грижи. Реално, трябва да има истински хосписи – лечебни заведения, които да позволяват на хората, плащали цял живот своите осигуровки, да завършат достойно живота си. Техните близки нека им помагат, нека бъдат покрай тях, но да имат и възможност да се приберат, да поспят няколко часа. Освен това има възрастни хора, които не са в състояние да оказват адекватни палиативни грижи за своите болни партньори.
- Как ще се осъществят на практика всички тези антиракови мерки?
- За това е предвиден четвъртият стълб на антираковия план. За внедряването на тези мерки в здравеопазващите системи на страните членки на ЕС е предвидено финансиране. При това се отпускат средства за изравняване на стандартите в отделните страни.
Предвидени са средства и за обезпечаване с апаратура, а също и обучение на лекарите, които да извършват иновативната диагностика. Ще се прави обучение по специфични хибридни методи, подобни на ПЕТ-скенера, които представляват онзи висш пилотаж, чрез който да овладеем онкологичната заболеваемост.
Само преди седмица ние актуализирахме националните стандарти за лекарствено лечение на онкологичните пациенти. И забележете – направихме 198 корекции на стандартите, които са се наложили през изминалата 2021 г. Представете си с какви темпове се развива медицинската онкология, след като само в лекарственото лечение за една година се налагат 198 корекции.
Това става заради нови индикации на лекарствата, използването на комбинирани режими от химио- и имунотерапия, което в клинични изпитвания доказа фантастичен резултат при определени групи болни и дадени хистологични видове рак, в сравнение със самостоятелното лечение с имунотерапия. Предстои ни една финална корекция на стандартите и след не повече от две седмици те ще станат достояние на всички колеги.
- От заложеното финансиране в Европейския антираков план може ли новите диагностични методи и терапии да станат напълно достъпни за българските пациенти?
- За да има въобще съвременно лечение, ние трябва да разполагаме с всички аспекти на антираковия план. Тези пари са също, за да ни включи Европа в общата група на партньори, които да имат изравнен шанс за диагностика и лечение на пациентите. Няма нищо срамно да кажем, че сме в неравностойно положение, тъй като предназначението на част от средствата е за страни членки на ЕС, които са в неравностойно положение в някои аспекти от лечението на рака.
По-скоро би било ужасно, ако сега не кандидатстваме активно за ликвидиране на тези несъответствия, ако не проявим национална отговорност. Изпуснем ли да се включим в този план, в който всичко ни е написано, подготвено и финансирано, а ние просто трябва да положим усилия да го внедрим в страната, това би говорило много зле за нас. Прилагането на антираковия план у нас е донякъде и въпрос на инстинкт за самосъхранение.
- От кои институции зависи прилагането на антираковия план у нас и какво трябва да се направи?
- Зависи от Министерството на здравеопазването. Направихме всичко възможно и на 4 февруари – Световният ден за борба с рака, организирахме голяма национална среща на експертите, които Българското онкологично дружество избра да бъдат водещи в този процес.
Всички се обединихме, направихме Национален онкологичен алианс и излъчихме експерти, които в рамките на 30 дни (нямаме време за протакане, сроковете изтичат) трябва да предложат програма, която да адресираме до Европейския съюз и до Европейската комисия, до европейския комисар по здравеопазването, за да получим от тях препоръки. И тогава Министерството на здравеопазването да започне активно да работи за прилагането на антираковия план у нас.
Хранителни добавки могат да предизвикат рак?
Защото без държавата, без национална политика е илюзия, че това може да се случи. Чух, за съжаление, изказвания на колеги в публичното пространство, че Европейският антираков план бил работа на неправителствени организации. Отстояването на такава позиция е престъпно. По този начин се лишаваме от възможността да бъдем наистина равноправен европейски партньор в областта на борбата с рака.
Ние подписахме общ документ с Българския лекарски съюз и с редица други съсловни организации, за да можем да подпомогнем държавата да осъществи тази национална политика, за да се приложи и в нашата страна Европейският антираков план.
В България няма скрининг
„Трябва да се прави скрининг сред рискови групи от населението. За съжаление, в България скрининг на рака няма. Това е срамната ни тайна, която трябва да се каже ясно пред Европа, за да може да въведем необходимите изследвания на рисковите възрастови групи при търсенето на определени видове рак.
Само така може да се намали честотата на някои онкологични локализации, като рака на млечната жлеза и на маточната шийка. За скрининга на рака на маточната шийка има десетилетия опит в Западна Европа. Скандинавските страни са от първите, които започват преди половин век цервикалния скрининг. Ако една жена умира от рак на маточната шийка, не само той е виновен за това, а също липсата на ранен скрининг.
Сред новите скрининги, за които се предвижда до 3 – 4 години да влязат като стандартни при определени групи от населението на Европа, е изследването с нискодозов скенер на белите дробове за търсене на ранни форми на рак. Защото ранните форми много по-лесно се поддават на лечение. Сред новите скрининги е също провеждането на гастроскопии – изследване на стомаха за ранно откриване на рак на стомаха.
Преди десетина години тази локализация на рака беше започнала да намалява, учудващо на фона на всички други увеличаващи се видове на рак. Но в последните 5 – 6 години изключително бързо се увеличи заболеваемостта от рак на стомаха в Европа и Северна Америка поради употребата за храна на химизирани продукти. Някои от тях трудно биха могли да се нарекат и храни, защото са изцяло съставени от изкуствени вещества, набухватели, оцветители, аромати и нямат нищо общо с натуралните храни.
Изследването за рак на простатата (чрез туморни маркери във венозна кръв) също трябва да се въведе като скрининг сред застрашените възрастови групи. Преди години в САЩ се извършваше поголовен скрининг сред мъжете за рак на простатата, който доведе до свръхлечение.
Подчертавам обаче, че конкретно при тази локализация на рака поголовен скрининг не е необходим, защото при някои пациенти никога не настъпва прогресия на тяхното раково заболяване. То обикновено е случайно открито, представлява малки туморчета при сравнително възрастни мъже и позволява, когато туморният маркер е съвсем слабо увеличен, само да се наблюдава.
При много от тези мъже изобщо не се налага лечение. Далеч не е така обаче при младите мъже, при които и малки отклонения на простатноспецифичния антиген може да са сигнал за агресивно развиващ се рак на простатата. Трябва да сме активни в скрининговите програми за рак на простатата при млади мъже (30 – 50 г.), защото при тях прогнозата е по-лоша.
В Европейския антираков план се предвиждат и по-малки скрининги за по-редки локализации на рака, като някои видове карциноми на кожата – малигненият меланом, плоскоклетъчният рак на кожата, базоцелуларните тумори. Такава скринингова програма работи в Швейцария. Там вече 15 години всяко образувание по кожата се изследва, премахва, лекува. По този начин швейцарците намалиха заболеваемостта от малигнен меланом с 25%“, обясни топспециалистът.
Мара КАЛЧЕВА
