Проф. д-р Димитър Масларов: Пристъпите на главоболие зачестяват след прекалена употреба на обезболяващи!

Проф. д-р Димитър Масларов е началник на Клиниката по неврология към Първа градска болница в София. Автор е на повече от 50 статии в чужди и наши списания, съавтор е на три монографии. Той е дългогодишен преподавател по неврология на студентите от Медицинския колеж „Йорданка Филаретова” и Факултета по обществено здраве към Медицинския университет – София. Член е на много наши и международни научни организации.

„Главоболието в наши дни е напълно лечимо, стига пациентът да го поиска. Обикновено обаче това става, когато вече има в наличие сериозни увреждания.” Ето какво още сподели специалистът за всекидневното главоболие, защо не му обръщаме необходимото внимание, а след време лекуваме необратимите му последици, специално за читателите на в. „Доктор”.

- Проф. Масларов, как се развива неврологията като наука в последните години у нас?
- Налице е следният парадокс – от една страна, медиите ни заливат с информация за заплахата от различни пандемии – луда крава, пилешки, свински грип и т.н., а от друга страна – повечето от хората умират от инфаркт или инсулт, което е видно от статистическите данни на Световната здравна организация.

Неврологията не се намира във фокуса на общественото внимание, въпреки че през последните десетилетия тя напредна значително по отношение на диагностиката и лечението на неврологичните заболявания. Предстои експанзия в посока въвеждане на инвазивни техники, подобни на тези в кардиологията. Съществени успехи се бележат по отношение на лечението и модифициране хода на заболяването при болните от множествена склероза, паркинсонова болест, епилепсия, исхемичен мозъчен инсулт и др. През следващото десетилетие предстоят още успехи с въвеждане на нанотехнологиите в медицината, усъвършенстване на клетъчната терапия и други невротрофични стратегии.

Водещите български невролози са добре познати на световната общност, членове са на различни експертни комисии и участват във всички световни и европейски форуми. Ние имаме приети национални консенсуси за лечение на почти всички неврологични заболявания, които периодично се осъвременяват. Не съществува лекарство с доказана клинична ефективност, което да не е регистрирано в България.

- Обръщаме ли достатъчно внимание на главоболието?
- То е често срещано оплакване, което може да се прояви и у здрави хора. Първичното главоболие не се предизвиква от друго заболяване, докато вторичното може да бъде симптом на структурно или метаболитно

увреждане не само на нервната система

И, не – в много случаи не му обръщаме необходимото внимание, от което следват доста неприятни усложнения, които след това лекуваме с години.

- Кое е най-често срещаното главоболие?
- Главоболието е от най-различен характер, но преобладават два основни типа, които могат да се редуват: слабо, едностранно, пристягащо, обхващащо главата и врата, и мигреноподобен тип - силно, едностранно, пробождащо, често придружено от гадене и повръщане.

Тензионният тип главоболие е най-често срещаният вид, от което страда понякога почти всеки човек. По-рядко срещано е хроничното тензионно главоболие. Като синоними на тензионното главоболие в миналото са се използвали различни понятия: психогенно, невротично, мускулно-контрактилно, тензионно, главоболие при стрес и др.

- Как се проявява?
- Дефинира се като повтарящи се епизоди от двустранно чувство на стягане, притискане, по-рядко слаба или умерена болка, с продължителност от минути до дни. Може да се провокира от психично пренапрежение, психотравма, неудобна поза, дълго пътуване, шум, светлини и др. Според продължителността му се класифицира като епизодично - с честота до 15 дни месечно, или хронично - с честота над 15 дни месечно или над 180 дни в годината.

- Много млади хора са с такива оплаквания...
- Началото на главоболието най-често е около 20-годишна възраст, но може да се прояви преди или след това. Започва с епизоди на главоболие, свързани или предхождащи напрежение или стрес. Пристъпите продължават около 12 часа и могат да се локализират на различно място при всеки пристъп, както да имат и различна интензивност. Най-често главоболието се описва с формата на шапка, може да се разпространява към врата и раменете. Понякога пристъпите зачестяват, могат да се проявят без провокиращи фактори или след

прекомерна употреба на обезболяващи медикаменти

В тези случаи епизодичното главоболие може да се превърне в хронично. Човекът се събужда с болка или тя се появява постепенно скоро след това и продължава през целия ден. В някои случаи болката може да се появи през нощта и да събуди човека, в други - да се прояви в края на работния ден. Понякога на фона на общо стягане в раменете и шията се появява типичната стягаща болка, която може да бъде и едностранна.

- Какви усещания съпровождат болката?
- Често главоболието може да се съпровожда от гадене, загуба на концентрация, намалена работоспособност, депресия. Нерядко се проявяват и психосоматични симптоми: пробождания в сърдечната област, тревожност, болки в зъбите, затруднено дишане, болки в корема. Характерно е това, че главоболието намалява или преминава при физически усилия. При поставяне на диагнозата трябва да се уточни провокиращият фактор и при възможност той да се игнорира. Това невинаги е възможно, но в случаите с хронична злоупотреба с аналгетици или работа в нефизиологична поза могат да се вземат мерки.

- Мъжете страдат ли от главоболие?
- Мъжете боледуват шест пъти по-често от жените, като черната раса е по-засегната. В повечето случаи пациентите описват болката като пареща, разкъсваща, непоносимо силна.

Пристъпите са от един до осем дневно

Локалните автономни симптоми са сълзотечение, зачервяване на окото, спадане на клепача, отделяне на секрет от ноздрата, изпотяване на засегнатата половина на главата. Могат да се проявят и общи автономни симптоми - спадане на артериалното налягане, нарушения на сърдечния ритъм, екстрасистоли и др.

- Трудна ли е диагностиката?
- За поставяне на диагнозата в помощ е тестът с алкохол, който е най-силният провокиращ фактор. Други провокиращи фактори са: хистамин, стрес, топлина, пропуснато хранене, спане до късно сутрин и др. Интересен е фактът, че приемането на голямо количество алкохол води до потискане на появата на пристъп и удължаване на ремисията. Прилагането на натиск или топлина върху темпоралната артерия или общата сънна артерия облекчава болката.

Лечението е преди всичко избягване консумацията на алкохол, а при пристъп - прием на кортикостероиди, ерготаминови деривати, калциеви антагонисти или антиконвулсанти. Инхалирането на кислород бързо потиска главоболието.

- Колко време продължават пристъпите?
- Пристъпите продължават поне шест дни в седмицата в продължение поне на две години. Характеристиката на пристъпите е като тази на мигрена без аура, на фона на междупристъпно тензионно главоболие. Приема се, че причината е продължителната употреба на медикаменти за лечение на мигрена, съдържащи кофеин, ерготамин, барбитурати, опиати, невролептици и др.

- Кои състояния включват вторичните главоболия?
- Включват се главоболия като симптом на много други краниални или екстракраниални заболявания: съдови, травми, инфекции, психични заболявания, свързани с прием или отнемане на медикаменти, нарушена хомеостаза, (високо или ниско ликворно налягане), мозъчни тумори или метастази, заболявания на ушите, носа, гърлото, синусите, зъбите; недобре коригирани очни проблеми и мн. др.


Люба МОМЧИЛОВА