Проф. д-р Силвия Чернинкова е специалист по неврология и по офталмология, завеждащ на Отделението за диагностика и лечение на невродегенеративни и имуновъзпалителни заболявания на периферната нервна система и епилепсия в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“. Завършила е Медицински университет-София с отличие.
Има две специалности - „Неврология“ и „Офталмология“. Специализирала е в Германия и Великобритания. Има над 300 научни публикации, в това число и в престижни световни медицински списания. През 2008 г. проф. Чернинкова е наградена за високи постижения в медицинската наука и преподаване с наградата на Медицински университет-София „Проф. Константин Чилов“.
За пореден път и тази година на 30 май светът ще отбележи Световния ден за борба с множествената склероза. Целта на тази глобална инициатива е да се повиши информираността на обществото за това социално заболяване. В България по данни на Българското дружество по неврология от множествена склероза са засегнати около 7000 души.
Какво заболяване е множествената склероза, кои са първите й симптоми, как се диагностицира тя и има ли лечение, на тези въпроси отговаря проф. Силвия Чернинкова.
- Какво заболяване е множествената склероза, проф. Чернинкова, и какво я причинява?
- Множествената склероза (МС) е хронично възпалително автоимунно заболяване на нервната система, водещо до разпад на миелина в бялото вещество на главния и гръбначния мозък. Наред с възпалителните прояви, успоредно се развива и процес на невродегенерация, т.е. загуба на неврони (нервни клетки), което води до атрофия на главния и гръбначния мозък.
Има различни форми и тежест на протичане при отделните болни. Все още не може да се каже кое причинява заболяването МС. Налице е генетично детерминирана предиспозиция (предразположение), наред с действието на фактори на околната среда, които не са идентифицирани до момента и за които се предполага, че действат до около 15-годишна възраст от живота на човека.
При съвкупността от подобни условия, след различен интервал от време, обикновено години, заболяването се проявява с появата на клинични симптоми – замъгляване на зрението, световъртеж, двойно виждане, слабост в ръка/крак, залитане, затруднена походка и др. Не са изяснени причините, поради които имунната система на пациента започва да приема белтъците в миелина на нервната система като не свои, а чужди и ги атакува, при което се развива възпалителен процес и разпад на миелина (демиелинизация).
- Каква е честотата на разпространението на болестта, в това число и в България и кои възрастови групи засяга?
- Преди около 25 години епидемиологичните проучвания в България доказват болестност от МС равна на 44,5/100 000 от популацията в страната. Не са правени по-нови епидемиологични проучвания в България, но се предполага, че заболяемостта от МС се е увеличила. От значение е и подобрената диагностика, като с новите усъвършенствани диагностични методи, особено невро-изобразяването (магнитно-резонансна томография на главен и гръбначен мозък) се постига прецизна диагностика в много по-голяма степен, отколкото в миналото.
Митове за множествената склероза
Множествената склероза е заболяване на младата възраст – голямата част от болните заболява в интервала 20-40 години, но болестта се наблюдава и в детска възраст, както и след 50 г. Женският пол е по-засегнат от мъжкия – жените боледуват около 2 пъти по-често от мъжете. Заболяването е много по-често в северните страни и сред бялата раса. Смята се, че с отдалечаването от екватора заболяемостта от МС нараства значително.
Тя е много висока в страните от Северна и Централна Европа, САЩ, Южна Канада, и обратно, заболяемостта намалява значително в южните страни. Африканци, азиатци, коренни жители от Близкия изток, Южна Америка и др. боледуват много по-рядко от европейските етноси. Предполага се, че в северните страни поради намаленото слънцегреене се редуцира естественият синтез на витамин D, което води до увеличена болестност от МС.
- Кои са първите симптоми на МС, които трябва да ни накарат да потърсим специалист?
- Първите симптоми на МС, с които дебютира заболяването, са най-разнородни и често бързопреходни, т.е. те бързо отзвучават, дори и без лечение. Поради тази причина болните обикновено ги игнорират и не търсят лекарска помощ. Едни от най-честите симптоми са свързани със зрителната система и очната моторика. Типично е възпалението на зрителния нерв при заболяването, което много често е дебютен симптом.
Например, болният получава в рамките на часове или 1-2 дни замъгление на зрението, обикновено на едното око, предшествано или съпроводено от болка в същото око, засилваща се при движение на очите. Характерно е и нарушението на цветното зрение – пациентът вижда с болното око цветовете по-размити и по-белезникави или сивкави, т.е. не толкова ярки и интензивни, както със здравото око.
Намалението на зрението е в различни степени – от сравнително лекостепенно, до почти пълна слепота. В такива случаи консултацията с офталмолог или невроофталмолог е задължителна. При обективното офталмологично изследване се установява освен намаление на зрителната острота, така също и дефект в зрителното поле, най-често в централната му зона, обективизира се нарушеното цветно зрение с болното око, намалена е и контрастната чувствителност и др.
Друг симптом е двойното виждане, съпроводено или не с изкривяване на окото. Често е налице поява на потрепване на очните ябълки (нистагъм). Могат да се наблюдава и пристъпи на световъртеж, изтръпване, мравучкане на крайник с преходен характер, слабост в ръка или крак, затруднена походка, залитане, нарушение в уринирането, тремор (треперене) и др. Много често тези симптоми отзвучават бързо, особено в началото на заболяването.
- Лечима ли е МС или просто се забавя развитието й във времето?
- Заболяването МС не е еднотипно протичащо. Съвременното лечение на МС цели да забави прогресията на заболяването, да модифицира хода му и съответно да забави и намали инвалидизирането на болния. В последните години се разработват нови медикаменти и стратегии за лечението на МС, протичаща с пристъпи и ремисии.
Налице са медикаменти на първа линия, като бета-интерферони, глатирамер ацетат, които се прилагат инжекционно, и други препарати, които се вземат през устата - като терифлуномид, диметил фумарат. Те повлияват по различен механизъм възпалителния процес и автоимунните реакции при заболяването. Доказано намаляват честотата и тежестта на пристъпите, както и потискат появата на нови огнища на увреда (лезии) в главния и гръбначния мозък.
Изтръпването на лицето или крайниците - ранен симптом на множествената склероза
Има и медикаменти на втора линия, като финголимод, кладрибин, моноклонални антитела. Те се прилагат при неефективност на медикаментите от първа линия или противопоказаност. Разработват се и препарати за първично-прогресираща форма на заболяването, като окрелизумаб, както и за вторично-прогресиращата му форма.
- Какви са перспективите за пациентите с МС? Трябва ли те да спазват някакъв специален хранителен и двигателен режим, да провеждат физиотерапия и т.н.?
- Перспективите при болни с МС се подобряват все повече в съвремието. Разработват се нови медикаменти, с по-голяма ефективност, които променят хода на заболяването. По този начин пациентите с МС могат да имат пълноценен живот дълги години. От значение е и провеждането на физиотерапия и рехабилитация. Не са желателни единствено прегряването, тежките физически натоварвания и преумората.
От голямо значение е воденето на здравословен начин на живот, без токсични вещества, като тютюнопушене или ексцесивни количества алкохол. Няма специфична храна, която да повлиява хода на заболяването, но се препоръчва диета, богата на полиненаситени мастни киселини и витамин D.
- Широко рекламирани в интернетпространството са т.нар. алтернативни методи на лечение на МС – аюрведа, акупунктура, китайска медицина и т.н. Доколко трябва хората да им се доверят?
- Не смятам, че тези практики повлияват и модифицират хода на заболяването като самостоятелно лечение, няма доказателства в тази посока. Но при пациенти с МС, които се чувстват по-добре, практикувайки например аюрведа, лично аз не бих го забранила, но само като добавена практика към основното медикаментизно лечение.
Руми ДОБРЕВА
