Проф. Неделчо Цачев е роден през 1968 г. в София. Завършва Медицинския университет в столицата през 1992 г. Започва професионалната си кариера в УМБАЛСМ “Пирогов”, Втора клиника по Ортопедична травматология (1993-2006 г.). През този период е специализант в Сарасота, Флорида, в САЩ. От декември 2006 г. се присъединява към екипа на Клиниката по травматология на ВМА като лекар-ординатор. За периода 2010-2013 г. е началник на Второ травматологично отделение към клиниката. През 2011 г. придобива научната степен “Доктор”, от 2013 г. е доцент по травматология, а през 2018 г. придобива научно звание “Професор”. Има специализации в Швейцария, Холандия, Испания, Германия, Австрия, Великобритания. Чете лекции в медицински училища в Словения, Турция, Швейцария. Има професионални награди от Холандия, Италия, Дания, Швейцария. Член е на Европейската асоциация по ортопедия и травматология - EFORT, EHS - Европейска асоциация по тазобедрена хирургия, ECTES - Европейска асоциация по спешна медицина и травматология. Автор и съавтор е в 3 монографии, над 220 научни публикации в наши и чужди списания. Понастоящем проф. Цачев ръководи Катедра “Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия” към ВМА.
- Какво заболяване е коксартрозата, проф. Цачев?
- Коксартрозата е дегенеративно заболяване, обхващащо тазобедрената става. Общо взето, коксартрозите ги делим на два основни типа. Едните са т.нар. идеопатични коксартрози, които се появяват с възрастта, за които нямаме ясен етиологичен фактор, който е довел до заболяването. Това са обикновено над 60-годишните пациенти, при които с възрастта, с износването на хрущяла, с развитието на допълнителни остеофити - т.нар. шипове, се развива тази коксартроза. Но тя не се развива за ден, два, месец или година. Разбира се, при голяма част от тези пациенти има и допълнителни ревматоидни фактори, не само тазобедрената става е засегната от артрозния процес.
Другата, по-голямата група, която наблюдаваме напоследък, са постравматичните коксартрози при по-млади хора. Т.е. при тях вече имаме причина - някаква травма в предните години, фрактури, контузии в областта на тазобедрената става. Голяма част от тях са свързани с пътнотранспортни произшествия, височинни травми, има случаи на по няколко операции, които предшестват развитието на артрозата. Имаме и много млади пациенти с асептична некроза на бедрената глава - т.нар. болест на Чандлър, причинена от запушване на малките кръвоносни съдове, които хранят главата на бедрената кост. Етиологичният момент на асептичната некроза е тютюнопушенето и тя засяга предимно мъже - упорити пушачи с по 2-3 кутии на ден, между 30 и 40 години.
- Кои са симптомите, по които ще познаем, че страдаме от коксартроза?
- Първичният симптом, който довежда болните при лекаря, е болката и ограничението на движенията в тазобедрената става. В малко по-късен етап се появява и симптомът накуцване. Накуцващата походка е свързана първо с щадене на увредения крайник и второ - с неговото скъсяване, когато вече има деформация на бедрената глава. Имаме пациенти, при които скъсяването достига по-големи размери - по 5 - 7 см.
- Често обаче болките в ставите са придружени и с болки в кръста. Как да разберем всъщност от какво страдаме?
- Тук диференциацията трябва да се направи и от ортопед, и от невролог, защото много често болните, които имат коксартроза, имат и промени в гръбначния стълб
Това са точно тези пациенти с класическата коксартроза във възрастовата група над 60 години, които имат промени и в лумбалния отдел на гръбнака. И много често симптомите, които са от лумбалния отдел - неврологичната болка, покрива и болка, която е от коксартрозен произход. Затова, ние, ортопедите, когато имаме такъв пациент, задължително назначаваме рентгенова снимка освен на тазобедрените стави и на лумбалните прешлени, и извършваме консултации с невролог, за да може да се отдиференцира, защото имаме пациенти с много силни оплаквания от страна на тазобедрената става, но рентгеновият образ не отговаря на тази клинична картина. И тогава обикновено се оказва, че наистина проблемът е в кръста и лечението, което се провежда от колегите невролози, е в много по-голяма помощ на този пациент, отколкото оперативната интервенция. Смяната на тазобедрената става не решава проблемите с лумбалния отдел.
- Заливат ни с всевъзможни реклами за облекчаващи ставните болки препарати. Да им се доверяваме ли?
- Фармацията наистина бележи много значителен бум в изработването на медикаменти, които подпомагат подхранването на ставния хрущял. Но това са медикаменти на базата на хиалуроновата киселина и на глюкозамините, които по принцип са хранителни добавки - те не са лечебни препарати, които да могат да възстановят увредената вече става.
При по-млади хора, при спортисти, при тези, които са подложени на по-голямо физическо натоварване, хранителните добавки имат ефект дотолкова, доколкото подпомагат подхранването на ставните хрущяли. Но няма медикамент, говорим за лекарства, които да възстановят една увредена става - било то колянна или тазобедрена, при която ставният хрущял е износен. Тогава вече се пристъпва до оперативна интервенция и в зависимост от степента на увредения хрущял са и различните методи на хирургично лечение.
- За съжаление обаче, не всеки може да си позволи такава операция...
- Това е проблем и на докторите, не само на пациентите. И тези разговори, които провеждам с пациента за стойността на изкуствената става, са едни от най-трудните ми моменти. Реимбурсацията, която в момента осъществява НЗОК, е около 1100-1200 лв. за различните модели тазобедрени стави. В колянното протезиране по отношение на пациентите нещата стоят по-добре, тъй като там реимбурсацията е 2600 лв. Раменното протезиране обаче въобще не е включено в реимбурсацията, да не говорим за глезенно и за протезирането на малките стави на ръцете. Там реимбурсация нямаме.
В зависимост от модела на тазобедрените стави през последните години и фирмите, и металознанието бележат наистина много голямо развитие и моделите стави се променят всяка година. Моделите стави непрекъснато се усъвършенстват и са много добри. Това, което беше в миналото, че една става има живот около 10 години, вече е история.
Новите модели стави нямат ограничения във времето за тяхното използване, защото имаме стави вече с металокерамика, която е много иновативна. Имаме тазобедрени стави с цирконий, където износването е още по-малко. Имаме стави със специална форма на тазобедреното стебло, което за млади хора е изключително полезно. И ортопедът може да предложи най-подходящия модел, но не винаги пациентът е в състояние да си позволи тази сума да я доплати.
- И каква е сумата, която трябва да доплаща пациентът?
- Диапазонът на доплащане от страна на пациента е страшно голям - от 1600 до 14 000 лв.
- 14 000 лв?! За каква става става дума?
- Това е индивидуален модел тазобедрена става за всеки пациент, която се изработва в Швейцария и имплантираме тук. Това може би през последните години е най-добрият вариант имплант за пациента, защото е индивидуален, по негов размер. Обикновено тазобедрените стави, които използваме, са 10-15 размера и този, който трябва да имплантираме, го решаваме по време на операцията. А изработването на индивидуалната става спестява на хирурга време при операцията, а и осигурява на пациента размер, който е доказан, че е неговият. В България вече имаме над 100-ина пациенти с такива стави.
- Колко време след операцията прохождат пациентите ви?
- Още на следващия ден след операцията пациентът се изправя и прави първите си стъпки. Но пълното възстановяване - т.е. той да се върне на ниво, което е бил преди операцията, става след около 3 месеца. Искам да подчертая, че много важен момент след операцията е рехабилитацията. След една добре направена операция, нямаме ли след това добра рехабилитация, ефектът не е този, който трябва да бъде.
Румяна СТЕФАНОВА
