От Българския лекарски съюз изразяват тревогата си от липсата на кадри за новите 100 амбулатории за извънболнична помощ в страната. Това се посочва в позиция на съсловната организация, публикувана на нейния сайт.
Позицията е по повод обявеното от Министерството на здравеопазването начало на изпълнението на проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини. БЛС принципно подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. Не може обаче да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила.
Тези правила трябва да бъдат съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност, се допълва в позицията. Нужно е да бъде отразен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване - липсата на медицински кадри. Данни от последното национално проучване на агенция "Тренд“, проведено по поръчка на Българския лекарски съюз, са показателни, тъй като отразяват сериозен недостатък на здравната система – недостигът на медицински специалисти.
Друг съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната. На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи, допълват от БЛС. В този контекст възниква основателният въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях.
Практиката до момента показва, че интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен, пишат още в позицията си от БЛС. Това е факт, дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини, включително предоставяне на жилища, финансови бонуси и други облекчения.
|
Според медиците проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в недостатъчния брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и развитие, което допълнително задълбочава проблема в дългосрочен план. Подобен мащаб би могъл да бъде насочен по-ефективно, ако паралелно или приоритетно се инвестира в стимулиране на обучението, специализацията и задържането на медицински кадри в страната, което включва финансови механизми, създаване на предвидима и устойчива професионална среда, която да мотивира младите лекари да работят в България. |
Милена ВАСИЛЕВА
