Д-р Валентина Григорова е специалист по кардиология, вътрешни болести и ревматология с над 30-годишен професионален опит. Магистър е по Стопанско управление и здравен мениджмънт. Над 25 г. е работила като кардиолог в Първа градска болница, София. От 2014 г. е управител на медицински център. Обърнахме се към д-р Григорова да обясни усложняват ли се проблемите на хората със сърдечносъдови заболявания от студеното време. - Д-р Григорова, как влияе студът на хората със сърдечносъдови заболявания?
- С падането на температурите голяма част от сърдечно болните пациенти, които лекувам, получиха влошаване на състоянието си. Това е мое ежедневие.
Студът има едно предимство - калява здравите хора, но е истински проблем за болните поради промените, които настъпват в човешкия организъм при охлаждане. Получава се свиване на кръвоносните съдове, което предизвиква повишаване на кръвното налягане, появата на аритмии, забавяне или ускоряване на сърдечната дейност. Настъпват промени в коронарните съдове на пациенти с предшестващо заболяване. Например, ако пациентите ми са имали преди това стенокардия или са преживели инфаркт, от ниските температури получават по-богата и по-честа болкова симптоматика.
Придружаващите заболявания също утежняват положението на сърдечно болните през студените зимни месеци. Сърце и бял дроб са неразривно свързани, а тогава се засилват вирусните инфекции на белия дроб. Не е рядка и така наречената студова алергия. По това време на годината има изразен недостиг на витамин D в организма. Тези фактори са индиректно свързани със сърдечносъдовата система. Сърцето е непряко свързано и със състоянието на нервната система, която страда през зимните месеци. Хората са по-флегматични, тъжни, депресирани, защото излизат по-рядко навън и часовете на слънцегреене са намалени.
За съжаление тази зима в България нямахме време за адаптация. При нормални четири сезона периодът на адаптация към температурните промени е по-голям и човешкият организъм може постепенно да се нагласи към тях. Но сега температурите бяха около 10-12 градуса и изведнъж паднаха 5-10 градуса под нулата.
- Какви практически съвети давате на вашите пациенти за тези студени дни и седмици?
- Обръщам внимание на хронично болните - да измерват редовно артериалното си кръвно налягане, пулсовата честота, ритъма на сърцето. Важно е да следят за поява на следните симптоми: гадене, безпричинна умора, болка в гърдите или в раменете, главоболие. Ако симптомите са налице, препоръчително е веднага да се обърнат към личен лекар или кардиолог, който познава тяхното състояние. При тези симптоми най-често съветвам пациентите си
да увеличат дозата на лекарствата
Давам им и много важни практични съвети за подобряване на състоянието: да са топло облечени и да не излизат, когато температурите са много ниски, и най-вече когато има вятър. Загубата на топлина се ускорява при вятър или измокряне. Важно е помещенията да бъдат допълнително затоплени в тези дни.
- Каква е най-добрата стайна температура, при която страдащите от сърдечносъдови заболявания трябва да живеят?
- Оптималната температура е 22 - 23 градуса. При по-висока температура се задържат вирусите и е по-вероятно да се заразят. В студено време повечето простудни заболявания се дължат на факта, че хората прекарват голяма част от времето в затворени помещения, заобиколени от хора и си обменят вируси.
Съветвам хората да стоят в топли помещения, но да се проветряват често. От значение е и хигиената. Обикновените вирусни инфекции на горните дихателни пътища се разпространяват по контактно-битов път - с мръсните ръце, които докосват различни предмети, а после пипат носа, устата.
- Битува мнението, че алкохолът сгрява. Вярно ли е?
- Зависи от дозата. Малка доза, а също и топли течности помагат. Треперенето, когато ни е студено, е природна реакция - така се отделя малко повече адреналин. Но при злоупотреба с алкохол сърцето страда, а в съчетание с ниски температури неблагоприятните промени настъпват по-бързо. Виждала съм толкова патологични изменения в сърцата от алкохол и тютюнопушене, че съм категорично против употребата им.
В студеното време важни са и добрата почивка, сънят, избягването на стрес. Не е препоръчително при ниска температура да се натоварваме продължително време. Много мои пациенти получават кризи, когато чистят снега пред домовете си. А това е голямо усилие. В зимно време е подходящ лек спорт - ходене, туризъм на не много дълги разстояния, без преодоляване на големи височини.
- Какви грешки допускат обикновено хронично болните ви пациенти?
- Самолечението е основната грешка. Злоупотребяват с комбинацията на лекарствата, с дозите. Хора със сърдечен проблем обикновено взимат лекарство за разреждане на кръвта. При простуда
много често се самолекуват
с аспирин, аналгин, парацетамол, които намаляват действието на разреждащия кръвта медикамент. Важно е да се знае, че сезонните медикаменти за простудни заболявания без рецепта могат да се приемат от хора, които взимат лекарства за сърцето само след консултация с личен лекар и кардиолог. Единствено лекарите знаят какви лекарствени взаимодействия настъпват.
Налага се понякога да се взима антибиотик. Но ако поради нарушение на мастната обмяна пациентът приема статини, комбинацията между двете лекарства е много неблагоприятна - мускулни болки, увреждане на черния дроб. Проблемът е, че някои хора вземат статини с години, а не съобщават това на лекаря, който например трябва да им лекува бронхита.
- А когато пациентите ви си предозират лекарствата?
- Много сме стриктни за дозирането на сърдечните лекарства и обучаваме пациентите специално за това. Ако се предозират, може да се получи забавяне на пулса или рязко смъкване на кръвното налягане.
- Как се поддържат целевите стойности на кръвното налягане?
- Оптималното кръвно налягане е 120 на 80, независимо от възрастта и пола. Ако стойностите надвишават 140 на 90, препоръчваме по-здравословен начин на живот: да се промени храненето, да се изключи солта, да се намали телесното тегло, да се увеличи физическата активност. Ако и с тези мерки не се постигне намаляване на кръвното налягане за срок от три месеца, започваме медикаментозно лечение. Но трябва да се знае, че еднократно повишение на кръвното налягане не е хипертонична болест. За заболяване говорим, когато при три измервания в три различни дни сме установили стойности над 140 на 90. Тогава лекарят трябва да установи причината - дали е бъбречна, ендокринна или от друг характер. В 95% от случаите високото кръвно налягане е наследствено заболяване. То се дължи на мутации в хромозомите на 17 гена. За съжаление хипертонията и нарушенията на мастната обмяна са масови за нашата страна.
- Но може ли да ги профилактираме?
- Да, като не допускаме свръхтегло при децата. След десетата година на детето трябва да се направят изследвания на лош холестерол, на кръвна захар. Най-важното в профилактиката на тези заболявания е правилното хранене и движението - да стимулираме игрите и спорта при младите. Свръхкалории се получават от мазните храни и от захарните изделия. Обучавам моите пациенти да не осоляват допълнително храната и да не използват кристална захар. Във всяка храна, която купуваме, има прекалено много сол. Не малко количество е солта в туршиите и в киселото зеле. Всички болни се влошават в този сезон поради прекомерна употреба на солени храни.
Какъв е добрият здравословен режим?
“Първо, да свалят телесното си тегло. Това не може да стане без движение, но не говоря за вдигане на тежести във фитнеса. При упражнения с големи тежести рязко се повишава кръвното налягане. Става въпрос за продължително ходене, плуване, каране на колело. Това натоварване трябва да се балансира с достатъчна почивка и добър сън - поне 8 часа. Физическата умора влияе неблагоприятно на сърцето. Сърдечно болните трябва да водят по-спокоен и позитивен начин на живот; да избягват, доколкото е възможно, физически, психически и емоционален стрес. При стрес се отделя много адреналин, а възрастните хора много по-бавно го разграждат. Това се отразява на самочувствието им и на физическите параметри - пулс, ритъм, кръвно налягане”, обясни специалистът.
Мара Калчева
