Съпругът ми беше диагностициран с остър панкреатит. Какви причини водят до отключването на това заболяване и как се лекува?
Николина Стефанова, гр. Русе
Възпалението на панкреаса (остър панкреатит) обикновено започва внезапно. Най-често жлъчно-каменната болест води до възпаление на жлезата. Случва се лекарите да препоръчат на пациента да премахне жлъчния си мехур, но той решава да не бърза, ако камъните са малки, и отказва операцията.
Опасни са обаче точно те: ако големите образувания седят здраво в пикочния мехур, то по-малките могат да изпаднат от него и да блокират канала, излизащ от панкреаса. Произведеният сок разширява жлезата, клетките се разкъсват под налягането и агресивната течност се влива в междуклетъчното пространство. Оказва се, че жлезата разтапя сама себе си, както и околните тъкани.
Това е най-лошото нещо. Ако камъкът премине по-нататък и освободи панкреатичния канал, болката ще изчезне. Но само до следващия пристъп... В най-добрия случай лекарите диагностицират оток на органа (това е леката форма). Но понякога болестта се развива бързо, с остра болка и за съжаление, може да завърши трагично.
Доста често срещана причина за панкреатит е преяждането и злоупотребата с алкохол. Въпреки, че не могат да бъдат изключени имунни проблеми, вирусни инфекции и други причини.
Какви са ранните признаци за възпаление на панкреаса?
Всеки пристъп означава: в панкреаса настъпва катастрофа. Парче тъкан умира, образуват се белези. Те притискат малките канали на жлезата и част от нея спира да произвежда сок от панкреаса. В резултат на това заболяването става хронично. С течение на времето деликатната тъкан на жлезата може да се превърне в плътна, бездействаща структура.
Неправилната диета също води до хроничен панкреатит. Механизмът е прост: сокът на панкреаса става вискозен, в каналите се появяват протеинови отлагания – основата за камъни, които блокират изхода на сока и причиняват болка.
По отношение на лечението на панкреатита, ако причината за пристъпите са камъни, трябва да се отвори каналът на панкреаса, да се премахнат и да се създаде байпасна пътека за сока, така че да изтича директно в тънките черва, заобикаляйки дванадесетопръстника.
Има моменти, когато е необходимо да се премахне част от жлезата, ако тя е силно засегната. Като правило, в този случай главата на жлезата се отстранява напълно или частично. След премахването на увредената тъкан, останалата част от жлезата може да функционира нормално.