Д-р Владимир Сотиров: Психично болните се срамуват - не искат да бъдат дамгосани!

“Тревожността е естествена и нормална емоция. Тя може да бъде адекватна реакция на външен или вътрешен дразнител, но може и да прерасне в патологично състояние - тревожно разстройство, нарушаващо сериозно психичното и социално функциониране на индивида, а също така и до значимо понижаване на качеството на живот.

Тревожните разстройства са сравнително добре проучени и описани. Те подлежат на терапевтично повлияване. Най-доброто лечение за тях е комплексно – както с медикаменти, грижата за което имат лекарите психиатри, така и с психотерапия, провеждана от квалифициран психотерапевт.”

За психичното ни здраве, за страха и безпокойството, за душевното ни пречистване разговаряме с психиатъра д-р Владимир Сотиров.

- Д-р Сотиров, у нас хората с психични разстройства получават ли адекватно лечение?
- Не, с изключение на лекарствата, които се отпускат по Каса и са най-добрите, които се предписват и по света. Но дотук. В България все още е много силна стигмата по отношение на психичните болести. Няма силни пациентски организации, защото хората се срамуват и се страхуват – не искат да бъдат дамгосани като психично болни.

- С кои състояния се занимава т.нар. малка психиатрия?
- Малката психиатрия, или т.нар. гранична психиатрия, се занимава с честите психични разстройства, такива като тревожните и депресивните разстройства. За разлика от нея, „голямата психиатрия” се занимава с тежките психични разстройства, като шизофрения и афективно разстройство, наричани понякога „големи психози”. Освен това граничната психиатрия изследва и различни психологични и поведенчески аспекти на боледуването, разбирано като човешко поведение, проявяващо се в специфичните ситуации на изразяване на страдание и търсене на помощ и притежаващо свои специфични характеристики.

- Защо българите сме толкова много тревожни?
- Тревожността е спътник на човека още от древните времена, предшествали превръщането му в хомо сапиенс. Тя е чувство, възникващо в ситуации на опасност и отключващо инстинкта за самосъхранение. Този инстинкт може да се прояви в три основни направления –

бягство, нападение, вцепенение или мнима смърт

Тревожността е токсична за здравия разум. Колкото по-силно изразена е тя, толкова по-силно е блокирана способността на човек да мисли логично и рационално и да разсъждава разумно. Силната тревожност отключва примитивното инстинктивно поведение. Тревожността като субективно емоционално преживяване, независимо от нейния произход, винаги се интерпретира като сигнал за наличие на опасност. Тя е навсякъде около нас и в същото време никъде. Като гъста мъгла. Или като непрогледна тъмнина...

- Какъв е смисълът й, винаги ли има причина за това състояние?
- За тревожността винаги има причина! Тя е и сигнал за опасност. Каква е тази опасност обаче? Когато тя не е видима, реална, в пространството около нас или не е свързана с наличието на предпоставяща патология във функционирането на организма, отговорът на този въпрос може да даде само консултацията с психолог. Веднъж възникнала, тревожността има нужда от обект, с който да бъде свързана. Дифузната, безобектна тревожност е непоносима и в своите крайни варианти тя може да се прояви с тежка дезорганизация на мисленето и поведението, или иначе казано, да прерасне в остро психотично разстройство.

На първо време ходенето по лекари води до намаляване на тревожността – отишъл си при специалист, който знае какво трябва да се направи! Но в по-дългосрочен план то само по себе си се превръща в проблем, защото

води до абнормално поведение на боледуване –

човек започва да се държи като болен, без да е болен.

- А как се поставя диагнозата?
- Който търси, намира... А лекарите са експерти в това да намират болести у другите. Няма идеално функциониращи организми. Все в някоя система ще има отклонение от нормата. Това все още не означава болест, но е основание за поставяне на диагноза. Диагнози лесно се поставят от лекарите – това им е работата.

Има много диагнози, зад които не стои болест, а обозначават само нарушена функция, обобщават „симптоми” – всъщност оплаквания. Класически пример в това отношение е диагнозата „вегетативна дистония” – няма такава болест или разстройство. Това обаче не пречи на някои лекари да поставят тази диагноза. „Диагнозата” в този случай представлява по същество един етикет, знак, с който лекарите бележат пациентите с разнообразни вегетативни оплаквания, при които не се открива някаква физиологична причина за тези оплаквания. Ако нямаш диагноза, не си интересен за лекарите! В този случай те нямат основание да предписват лечение, да съветват, т.е. да практикуват социална власт от позицията на експерти. Диагнозата им дава такова основание.

- Желанието да си перфектен във всичко болест ли е?
- Колкото повече се опитваш да контролираш нещата около себе си, толкова повече не успяваш, съответно толкова повече „доказателства” трупаш за собствената си неспособност да постигнеш желаното, респ. толкова повече, чисто компенсаторно, се разраства болезненият, невротичен стремеж към контрол.

Затова перфекционистите са нещастни

и перфекционизмът е страдание, болест, невроза. Когато не успяваш да се справиш с нещата вътре в теб, да ги изясниш, отреагираш, подредиш и напаснеш хармонично едно към друго, тогава се обръщаш към нещата около теб, тези, които са подръка – и започва голямото чистене и подреждане като компенсаторно, невротично поведение.

- Има ли истина в мита, че употребата на марихуана може да отключи шизофрения?
- Шизофренията е заболяване, което продължава да е мистерия. Има много спекулации за причините за шизофрения. Смята се, че в основата си тя е резултат от някаква наследствена предразположеност, която може да се отключи от изключително голямо разнообразие неспецифични фактори на околната среда. Вероятно и психотропни вещества могат да отключат тази предразположеност, но ако я няма наследствената обремененост, никак не е научно обосновано да се говори за такава закономерност.

Ако с пушенето на марихуана възникне психоза, то трябва да се търсят и други фактори, които могат да я обяснят. Марихуаната сама по себе си не може да предизвика развиването на психотични процеси.



Люба МОМЧИЛОВА