Най-несправедливият мит относно това заболяване е, че шизофрениците са опасни за околните. Така смята д-р Ендрю Саваго – професор в областта на психиатрията.
„Именно тази заблуда се явява като фактор, който отказва повечето пациенти с първични симптоми на болестта да се обърнат към специалист за консултация и помощ“, казва той. – Въпреки че по принцип шизофрениците много по-често стават жертви на насилие, отколкото негови инициатори” . Според проф. Саваго, дори и да не ги лекуват, такива хора по-скоро ще се затворят в себе си, отколкото да излеят своя негатив на околните.
Споделяйки своя опит, специалистът отбелязва, че понякога тази болест може да лиши човека от способността му да води пълноценен живот. Но въпреки това много страдащи от шизофрения имат щастлив брак; кариера и са прекрасни родители. Да, шизофренията не е напълно лечима, но се поддава на корекция, може да бъде овладяна до голяма степен. Това става с помощта на лечебни терапии и медикаментозно лечение. Те дават възможност на тези хора да живеят съвсем нормален и продуктивен живот.
Самата дума „шизофрения” от гръцки означава „раздвоение на разума”. Затова в литературата често го объркват с друго заболяване, наречено дисоциативно разстройство на личността. Непосредствено в психологията „раздвоение” се отнася към мислите и чувствата на хората, страдащи от шизофрения. Такива болни най-често се чувстват изолирани, откъснати от съществуващата реалност. Освен това може да имат халюцинации и да говорят безсмислици, да бълнуват.
Съществува и друг натрапчив мит: че страдащият от шизофрения непременно ще предаде своята болест на наследниците си. В действителност симптоми на шизофренията могат да се проявяват у роднините, но самите гени не са достатъчни за това. Когато например единият от еднояйчните близнаци имат такава диагноза, това не означава, че и вторият е шизофреник – рискът заболяването да засегне и него е не повече от 50%. Проф. Ендрю Саваго заявява, че освен наследственост, за развитие на това заболяване е нужен още един немаловажен фактор – т.нар. иницииращ тригер, например емоционална травма, силен стрес и т.н. Според статистиката, ако някой от роднините страда от това заболяване (майка, баща, баба, дядо), рискът човек да развие шизофрения при него не превишава 10%.
Сред множеството митове за шизофренията отделно място заема този, според който болните били преследвани от всевъзможни видения. Да, халюцинациите са част от това заболяване, но не се случват непрекъснато. Освен това въпросните видения най-често са слухови, а не визуални. Както уточнява проф. Саваго, визуални халюцинации при болни с шизофрения могат да се наблюдават изключително рядко. А при правилно лечение те изчезват само за седмица, т.е. много просто и лесно биват овладени и игнорирани.
Не на последно място се нарежда и митът за това, че шизофрениците прекарват живота си в специализирани учреждения. Истината е, че в днешно време лечението се провежда амбулаторно и малко хора се нуждаят от продължителна терапия зад стените на психиатричните клиники. „Не е задължително шизофренията да прогресира, ние сме подготвени и способни да задържим много пациенти в състояние на ремисия, при условие че те отговорно следват плана на лечение и приема на медикаменти”, пояснява проф. Саваго.
Как да разпознаем първите признаци?
Психиатрите поставят тази диагноза много предпазливо, за да не ”заклеймят” напразно човека. Всички трябва да познаваме първите признаци на шизофренията, за да можем своевременно да се обърнем за помощ – независимо дали касае нас самите или наши близки и приятели. Първите симптоми на шизофренията може да са много разнообразни: емоционални нарушения; промяна на обичайните интереси на човека, появяването на необясними натрапчиви страхове и т.н. Специалистите предлагат анализ на всяка група признаци, за да получим по-ясна представа за шизофренията на ранни етапи.При повечето болни с шизофрения заболяването започва с притъпяване на чувствеността. Отначало отслабват емоциите по отношение на най-близките хора – родителите, жената, мъжа, децата. Много често става дума не просто за отслабване на чувствата, а се развива емоционална неадекватност. Появява се безпричинна злоба, раздразнение, агресия към най-близките. В същото време взаимоотношенията с познати, с хора, не изискващи духовна близост, могат да останат на предишното ниво. Началните признаци могат да се проявят също така и във вид на загуба на свойствените по-рано увлечения и интереси на болния. И то без да се появят нови такива хобита. Такива хора не правят нищо, не са заети с нищо – бродят безцелно по улиците, или си седят у дома. Не е изключено болните да станат по-малко чувствителни към глада, могат да пропуснат обяд и вечеря не защото не са гладни, а тъй като са изгубили интерес към яденето. Освен това до голяма степен се превръщат в мърлячи, дълго време носят една и съща дреха и прочее.
От семейството зависи дали своевременно ще бъдат разпознати първите признаци на психичното нарушение. Ако в семейството и по-рано са имали проблеми и скандали, то началните признаци на шизофренията под формата притъпяване на чувствеността могат да не бъдат забелязани. И чак когато се появят безсмислените идеи и изказванията, чак когато болният заговори с невидим събеседник, чак когато под действието на императивен глас е готов да навреди на себе си или околните, чак тогава роднините забелязват, че техният човек е болен. Т.е., пропуснали са първоначалните признаци. В семейства, където царят любов и загриженост, внезапната агресия веднага ще направи впечатление.
Понякога емоционалните нарушения се развиват известно време след началото на заболяването, като първо се появяват по-тежките първи симптоми на шизофренията – безсмисленото говорене и халюцинациите. Например болният разказва, че някой с помощта на невидими лъчи, ток, вълни, радиация, мобилен телефон, телевизор, магии и прочее контролира мислите и емоциите му. Или си въобразява, че го преследват някакви терористични групи, тайнствени организации, но не може да назове нищо конкретно.
Описвайки първите симптоми на шизофренията, не може да не се споменат халюцинациите. Характерни за шизофренията са слуховите вербални халюцинации във вид на глас, даващ заповеди или гласове, които коментират. Такива симптоми вече няма как да не се забележат и болният попада в полезрението на психиатрите.
Понякога дебютът на шизофренията се проявява с натрапчиви мисли, действия, страхове, хипохондрични оплаквания. Такива симптоми са по-характерни за т.нар. вяло протичаща шизофрения. Отличителна черта на натрапчивостта е силата на неестественото поведение. Болните могат с часове да извършват нелепи ритуали, без да се стесняват от околните. Фобиите при шизофренията изгубват емоционалния си компонент, те могат спокойно, без притеснение да разказват за своите страхове. В т.ч. и съвсем нелепи страхове, например страх от букви.
Общо казано, първите симптоми на шизофренията могат да бъдат разнообразни, но в повечето случаи все пак има характерни промени в поведението, които близките хора могат и са длъжни да забележат. Консултацията със специалист и своевременно започнатото лечение могат да преустановят развитието на заболяването, за съхранят социалната адаптация и да се избегнат тежките последствия.
Запомнете началните признаци на шизофренията:
- безпричинна агресия и злоба по отношение на близките;
- загуба на свойствените по-рано интереси и увлечения;
- безсмислени идеи – въздействия, преследвания, отношения;
- слухови халюцинации – заповядващи гласове;
- неврозоподобни оплаквания – натрапчиви действия, натрапчиви страхове, разстройства във възприемането на собственото „аз”.
Яна БОЯДЖИЕВА