Ендоскопската хирургия работи с много по-голяма видимост и точност!

Т.нар. безкръвни операции имат редица предимства пред отворените

Ендоскопската хирургия работи с много по-голяма видимост и точност!
Един от водещите експерти по ендоскопска гинекологична хирургия и стерилитет в България е д-р Антони Ненов. Специализирал е във водещи акушеро-гинекологични клиники в света, сред които и най-голямата университетска болница в Европа – клиника „Шарите” в Берлин. От 1998 г. е акушер-гинеколог в Сектора по ендоскопска хирургия и стерилитет във Втора АГ болница „Шейново”. Той е един от основателите и член на Асоциацията по ендоскопска хирургия и гинекология в България. Д-р Ненов концентрира практиката си върху гинекологичната хирургия и се занимава предимно с ендоскопска хирургия - лапароскопия и хистероскопия.  

- Д-р Ненов, казвате, че бъдещето при гинекологичните операции е в лапароскопската методика. Защо?
- Поради редицата неоспорими предимства на ендоскопската хирургия пред класическата. А те в най-общ план са следните: 

•    Ендоскопските операции са щадящи за пациентката и не променят по никакъв начин състоянието й преди и след операцията. 

•    Следоперативната болка категорично е по-малка и много по-кратка. 

•    Достъпът до органите в корема става през малки отвори, които позволяват да се извършват почти всички манипулации в гинекологията, и то без да се нарушава целостта на коремната стена.

•    Това, от своя страна, на първо място води до много бързо възстановяване на пациентката след операцията и навлизане в нормалния начин на живот. 

•    При ендоскопските операции ги няма срастванията, характерни като последици от коремните операции.

•    На последно място, но не по важност, е фактът, че този метод всъщност позволява да се работи много по-детайлно и с по-голяма яснота, видимост и точност. 

•    Това важи особено за две групи жени: тези със стерилитет, при които се извършват различни видове пластики и възстановяване на проходимост на тръбите; премахване на различни проблеми, възникнали вследствие на възпаления или други заболявания, за да може тази жена да забременее по естествен път. Втората група са жените с онкологични заболявания, при които детайлната работа на специалиста е от изключително важно значение. Тук се налага да се достигне до много деликатни зони, там, където ракът всъщност може да се разпространи – лимфните възли.

- А когато се наложи да се отстранят повече тъкани?
- Внимателното и точно отстраняване само на необходимите тъкани е изключително важно. Постига се много по-добра ефективност, което от своя страна намалява риска от рецидив. С по-голяма яснота се установява диагнозата, в смисъл дали има или няма някакво разпространяване на процеса извън органа, който се отстранява. Никога при отворена операция тъканите не могат да се видят с такава яснота и в детайлен вид, както по време на тези операции. 

Принос за това има качествената апаратура, 

работи се с камери, на които изображението е увеличено 3-4, дори повече пъти. Всяка зона, всеки кръвоносен съд се виждат толкова детайлно, че специалистът може да бъде абсолютно перфектен в действията си. Стига да е наистина добър.

- Има ли достатъчно на брой добри специалисти в България?
- Лапароскопската хирургия изисква много добър екип с умели хирургични умения. Наличието на оперативна техника само по себе си не е достатъчно. От значение е качеството на персонала, който да може да изпълнява тези операции. За съжаление, в България все още сме на много посредствено ниво в това отношение. Малко клиники работят по този начин, не са много и специалистите, които се обучават в тази хирургия, особено колегите в по-зряла възраст. Надеждата ни е в младите лекари.

- Но тенденцията е в тази посока, нали?
- Да, но тя много отдавна е зададена тази тенденция, а се случва бавно, с мудни и непрогресивни действия. А това, за съжаление, води до друг негативен ефект. В много случаи там, където не се работи ендоскопска хирургия, където не е позната, я отричат. Просто защото не могат да я изпълняват. А това е в ущърб на пациентките.

- Д-р Ненов, в тази връзка разкажете накратко за посещението преди време на гост-хирурзи от най-голямата германска клиника „Шарите” във вашето отделение.
- След като два пъти бях на обучение в наистина най-голямата в Европа клиника с много сериозни традиции и добри специалисти, поканих двама гост-хирурзи, единият от които беше шеф на една от четирите болници на „Шарите”. Специалистите там общо взето не се занимават с елементарни обикновени операции, а всъщност се провежда най-тежката хирургия. Какво да кажа, такава обмяна на опит е много полезна. Аз съм си поставил за цел от есента да подновим тези практики, за да популяризираме ендоскопската хирургия и по този начин 

да помогнем на младите колеги 

да се ориентират правилно. Трябва да възобновим тези форуми, на които можем да получаваме и научаваме чуждия опит.

- Кажете повече за хистероскопията като вид операция, какво е характерно за нея? 
- Хистероскопията е методът, при който се отстраняват различни болестни изменения или физиологични промени от вътрешността на матката, които са най-различни. Тук е мястото да кажа, че една от моите професионални идеи и мое желание е да направя в болница „Шейново” кабинет по хистероскопия. Все още не съм успял поради обективни и субективни причини, но съм упорит и се надявам да се случи. Провокира ме участието ми преди няколко години на първия в света и в Европа конгрес по офис-хистероскопия. Ще обясня накратко какво означава – това са хистероскопски операции, при които, простичко казано, може да се направи всичко.

И най-важното, става дума за операции, които не налагат постъпване в болница, а кратък престой в лекарския кабинет само в рамките на операцията. Извършва се в самия специализиран кабинет. Пациентката влиза, извършва се интервенцията и си тръгва. Това го позволява самото естество на техниката, с която се извършва. Хистероскопът е тръбичка, която влиза през шийката на матката, като не е нужно да се разширява каналът на шийката. Защото този хистероскоп е 4,5 мм в диаметър, което позволява манипулацията да се извърши без упойка. Разбира се, и без болка, защото рецепторите на болката са на шийката, а като не се налага тя да се разширява, не се налага и упойка. Лично аз съм присъствал на два такива форума, когато колега италианец демонстрира същинска офис-хистероскопия. Става дума за проф. Бетоки, който всъщност беше инициаторът на конгреса в гр. Бари, Италия. В рамките на три часа той направи 10 операции една след друга. Ние, участниците във форума, наблюдавахме този директен запис. 

- Д-р Ненов, искам да ви помоля да коментираме някои от най-честите гинекологични заболявания – например миомата и ендометриозата. Кое е основното, което жените трябва да знаят за тези състояния? 
- Миомата е доброкачествено заболяване. Миомите 

засягат не по-малко от 25% от жените, 

затова не бива в никакъв случай да се счита, че това е някакъв страшен и опасен проблем. Просто миомата трябва да бъде наблюдавана от компетентен лекар, който да може да прецени дали представлява някаква опасност за здравето на пациентката. Решението за вида лечение зависи от различните групи жени, при които откриваме миомата. Например по един начин се гледа, ако жената не е раждала, по друг начин – ако е раждала, и по съвсем различен начин – ако е в менопауза. Специално в този случай, ако миомите не са големи, не заемат голямо пространство, не предизвикват дразнене, болезненост или дискомфорт, изобщо не трябва да се премахват.  С една дума – миомата трябва да бъде наблюдавана и когато се налага, да бъде отстранена. Нищо не е абсолютно, нали разбирате!...

- Много от жените се доверяват на билките и съветите от интернет. Как ще коментирате?
- Моето лично мнение, а смятам, че е доста компетентно, е, че тези всички странични методи за отстраняване на миомните възли, включително и медикаментите, в никакъв случай не помагат на жени, на които трябва да им се отстранят миомните възли. Било то поради предстоящо раждане, предстоящо забременяване или поради това, че имат някакъв вид усложнение, като кървене например. Всички тези медикаменти могат локално и временно да намалят обема на миомата, но като последица пречат на хирургичното лечение.

Ще ви посоча и конкретен пример. Жена, на която съм препоръчал да се оперира, продължи да търси някакви други алтернативни методи. Но в крайна сметка се стигна до момента, в който възелът вече беше толкова голям, че нямаше как да го премахнем ендоскопски и се наложи отворена операция.  Това се отнася най-вече за миомите, които са вътре в  матката. Когато миомата стигне над 3 см, трудно можем да направим каквото и да е, защото нормалният размер на матката е три и половина сантиметра.

Ендометриозата е доброкачествено заболяване

Ендометриозата е доброкачествено заболяване, което няма нищо общо с туморите. Клетките вътре в матката съставляват ендометриума и когато се разпространяват и на други места в таза на жената, в коремната област, тогава говорим за ендометриозни огнища. Те могат да засегнат яйчниците, маточните тръби, обвивката на корема и други органи. Тук проблемът се състои в едно-единствено нещо и това е срастването. Ендометриозата може до такава степен да предизвика срастване в корема, че той да бъде напълно блокиран в малкия таз. Появяват се силни болки, настъпва пълен стерилитет и жената може да изпадне дори в състояние, което й пречи да изпълнява нормалните си ежедневни функции поради този болков синдром. За наше щастие в България тежката ендометриоза, т.нар. дълбока ендометриоза, е рядка. При нея ендометриозните огнища навлизат дълбоко и засягат черва, ректум, пикочен мехур и т.н. Но винаги трябва да бъде оперирана. Ако се хване навреме, всичко може да бъде овладяно. Ендометриозата е склонна към рецидив, макар и след оперативно лечение. Другият много важен момент е задължително медикаментозно лечение след операцията. Не е достатъчна само хирургия. Но във всички случаи първо е операцията.

Най-ефективният диагностичен метод за стерилитет е лапароскопията

Отдавна е доказано, че лапароскопията е много ефективен метод за диагностика при двойки, при които не се случва забременяване. Има методи, които да установят физическите възможности, проходимостта на тръбите на жената с такъв проблем и те си имат своето място, но не дават пълна и точна информация. А лапароскопията, която трае например 15-20 минути, е абсолютно категоричен и ефективен подход, за да се разбере има ли, няма ли проблем у двойката. Ако има проблем, по време на тази операция той може да бъде отстранен.



Яна БОЯДЖИЕВА  

                               

Коментари