Най-същественият глюкокортикостероид в нашия организъм е хормонът кортизол. Той играе централна роля по отношение на глюкозния метаболизъм и е квалифициран като хормон на стреса: произвежда се в надбъбречната кора и основната му функция е да снабдява тялото с енергия по време на извънредно напрегнати състояния. В тези особени ситуации повишава нивата на кръвната захар и стойностите на кръвното налягане.
Целта на всичко това е да се гарантира, че тялото може да се пребори със стреса бързо и ефективно - в краткосрочен план кортизолът дава на организма високоефективна сила. Но в случаите, когато има твърде много стрес, нивата на кортизол често стават небалансирани.
Постоянното им увеличение може да навреди на тялото и да причини различни симптоми и заболявания. След тях е прекалената податливост към инфекции. По време на действието му за кратко кортизолът инхибира възпаленията в тялото, но ако се отделя твърде много кортизол за по-дълъг период от време, имунната система отслабва
Резултатът е висока чувствителност към инфекции. Концентрацията му варира в различните часове на деня. Съдържанието му в кръвта е най-високо сутрин, после постепенно намалява, зада достигне най-ниската си точка през нощта. Тези вариации гарантират, че ще имаме достатъчно енергия сутрин, за да започнем добре деня си и да спим през нощта. Ако нивото на кортизола е повишено, често възникват нарушения в съня и не само заспиването е силно затруднено, а дори и нормалният сън става невъзможен.
Кортизолът повишава и кръвното налягане. В краткосрочен план това състояние е полезно, защото повишава производителността на сърдечносъдовата система и клетките са по-добре кръвоснабдени. В дългосрочен план обаче високото кръвно налягане увеличава риска от инсулт и инфаркт.
Стресът намалява и желанието за секс. Постоянно повишеното ниво на кортизол влияе върху хормоналния баланс в организма, в частност и върху половите хормони. Последствията могат да бъдат менструални нарушения и безплодие при жените, а все по-често и намаляване на либидото
Ако нивата на кортизол в тялото са постоянно повишени, това има отрицателен ефект върху костната плътност. Появява се остеопороза, което прави костите податливи на фрактури. Друга възможна последица от високия кортизол е желанието за богати на бързи въглехидрати храни, и особено много сладки или мазни продукти.
Вследствие на постоянния стрес се повишават и нивата на кръвната захар, което намалява инсулиновата чувствителност на клетките. В резултат на това захарта не може да навлезе в клетките и това предизвиква производство на повече инсулин. Той инхибира изгарянето на мазнините и повишените нива на кортизола водят до затлъстяване.
Мазнините обикновено се натрупват по корема, а ръцете и краката остават слаби. Лицето също често става по-пълно, което води до бузи на хамстер. Поради влиянието на кортизола върху нивата на кръвната захар и инсулина, дългосрочният излишък от този хормон увеличава риска от инсулинова резистентност и диабет тип 2. Повишената му концентрация в кръвта, поради постоянен стрес, предизвиква появата на кожни петна и акне
Нарушения се установяват и при заздравяването на раните, а рискът от появата на синини се увеличава. Често хората под стрес усещат мускулна слабост, особено в глутеалните мускули, които се намират в седалищната част от тялото, и в краката. В резултат на това изправянето, ходенето или изкачването на стълби може да бъде особено натоварващо и дори невъзможно за някои хора.
Кортизолът води до повишено задържане на вода около очите и появата на отоци и подутини на клепачите. Ретината обаче също може да бъде засегната, а резултатът е зрителни смущения. Специалистите говорят и за така наречената „мениджърска болест”на окото.
Стресът се отразява и на стомаха, възможното последствие е язва с рани по лигавицата, а симптомите са повръщане, гадене и усещане за подутост. Постоянно повишеното ниво на кортизол се свързва и с проблеми в концентрацията и нарушения на паметта, с раздразнителността и тревожността. Особено често се установява при хора с психични заболявания и е причина за „прегарянето“ – състояние, което се среща все повече в днешно време.
|
♦ Когато кортизолът скочи, се задейства зоната в мозъка, наречена „амигдала“, която ни поставя в режим на оцеляване. Амигдалата е малка, бадемовидна структура, играеща ключова роля в емоционалната обработка, паметта и бързината на реакциите. Когато се активира, тя задейства режима „борба или бягство“, подготвяйки тялото за спешни действия при опасност. Това става, веднага щом мозъкът възприеме заплаха, било то реална или потенциална. Този процес е бърз и често подсъзнателен и се стимулира от силен шум, внезапно появил се обект, страх, гняв и дори спомени за травма. Амигдалата интегрира сензорните данни от зрението и слуха с емоционалната памет от хипокампуса, за да прецени дали ситуацията е опасна. Реакцията е почти мигновена – под 100 милисекунди. Тя „помни“ предишни заплахи и реагира, дори ако стимулът е неясен, и сигнализира на хипоталамуса да освободи кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), който стимулира хипофизата да отдели ACTH (адренокортикотропен хормон). ♦ ACTH кара надбъбречните жлези да секретират кортизол – хормонът на стреса. Това води до физиологични промени: ускорен пулс и повишено кръвно налягане (за повече кислород към мускулите), разширени зеници (за по-добро виждане), ускорено дишане (за повече кислород), потоотделяне (за охлаждане) и потискане на несъществени в момента функции (храносмилане, имунна реакция). Амигдалата е „алармената система“ на мозъка, която ни поставя в режим на оцеляване чрез бърза обработка на заплахи и координация на физиологични и поведенчески реакции. Тя действа като мост между сетивата, емоциите и тялото, осигурявайки ни защита в опасни ситуации. Въпреки това, в съвременния свят нейната свръхчувствителност може да доведе до хроничен стрес или тревожни разстройства, което подчертава важността на баланса с рационалните части на мозъка. |
Денис МАРТИНОВ
