- Д-р Кастелов, попаднах на ваше интервю, където обсъждате зимните инфекции и ставните заболявания. Моля ви да запознаем накратко и нашите читатели с тази тема. Т.е. как зимните инфекции влияят на състоянието на ставите?- Преди да обсъдим темата, ще си позволя да отбележа, че понякога ваши колеги поставят заглавия, които не отразяват точно акцента, вероятно си имат причини да избират по-атрактивни заглавия. Както и да е. На въпроса ви: първо, зададен така, той е доста общ. По принцип под зимни инфекции хората по-скоро и най-вече имат предвид грипа като такава инфекция. Грипните вируси, особено в последните години, са нещо неясно и непредвидимо. В смисъл, че те предизвикват грипното заболяване, но не е ясно каква допълнителна активност имат и какви органи или системи от човешкото тяло ще атакуват впоследствие.
Съответно – какви поражения биха нанесли. Има вируси, които определено влияят върху храносмилателната система; други атакуват нервната система.
Напоследък например премина сериозна грипна инфекция, която предизвика доста случаи на възпаление на лицевия нерв. На медицински език същият този вирус се нарича невротропен, т.е. склонен да засяга нервната система. А иначе, конкретно по нашата тема, грипните инфекции могат да
атакуват главно големите стави
в човешкия организъм – разбирайте колянна става, тазобедрена, раменна. Това са големите стави.
- Как се проявяват възпаленията в ставите, провокирани именно от грипни вируси?
- Грипните вируси провокират основно възпаление на ставната обвивка, т.нар. синовит. Той се проявява с оток на ставата и отделяне на течност – най-често се установява наличие на „вода” в коляното. Това състояние се установява най-лесно и от самия пациент, и от лекаря.
- А кои групи хора влизат в рисковата група?
- Разбира се, има група пациенти, които са предразположени към такова състояние, т.е. ставата страда по един или друг начин. При възрастните хора най-често става дума за артрозните заболявания, казано на разбираем език – ошипяване. Когато едно коляно има хронични възпаления след ошипяване, то е по-податливо да реагира и да се възпали при вирусна инфекция. Когато боледува поради други вътрешни заболявания, да речем подагра, ревматизъм, артрит, диабет, псориазис… в тези случаи заради намалените защитни сили вирусът по-лесно се развива и намира място именно там, а не в здравите стави. Веднага бързам да кажа, че никой не е застрахован от възникване на артрит (възпаление на ставата) вследствие на грипна инфекция. Не е изключено обаче и става, която никога не е боледувала, също
да реагира на вирусната инфекция
Ние не можем предварително да знаем дали това ще се случи или не.
- Какво е лечението на синовита в случая и въобще на възпалителното ставно заболяване?
- Много е важно грипът да се лекува правилно. Ако се вижда, че той протича по-трудно и продължително; ако оплаквания като температура и болки в ставите продължават, тогава е разумно да се включи и антибиотик. Макар че принципно антибиотикът не повлиява вирусите, той предотвратява евентуални усложнения. Така че при грип, при възпаление на горните дихателни пътища е разумно като профилактика да се приема и антибиотик. Наред с противовъзпалителните средства, които се предписват както за облекчаване на болката, така и при възпаление – от типа на аулин, волтарен…
А сега за лечението: когато вече така или иначе е възникнал синовит, т.е. появило се е възпаление на ставата, тогава се изисква специфично, специално лечение. Ще обясня в какво се изразява то: ако говорим за засегната колянна става (защото най-често там се проявява проблемът), трябва да се прецени дали ставата е само възпалена или освен възпалението вътре има отделена ставна течност. Ако има такава, е хубаво да се „източи”, да се извади с пункция.
Просто да се отстрани, защото тази процедура най-бързо успокоява ставата. След това може да се даде за изследване в съответната лаборатория, за да се прецени има ли в нея причинител на инфекцията или става дума само за реакция към грипа, без да има причинители. Това е важно да се отбележи, защото в единия случай (при наличие на инфекция) се предприемат едни мерки; в другия (няма инфекция, а само реакция на грипа) може да се лекува с противовъзпалителни лекарства и физиотерапия. Така в рамките на 10-15 дни проблемът може да бъде решен.
Кога се налага операция?
Д-р Кастелов каза още, че ревматоидният артрит може да предизвика ставно възпаление във всяка възраст и съответно да доведе до сериозни увреждания. Докато артрозата е приоритет най-вече на по-възрастните – тези над 50-55 години. Но не е изключено тя да възникне и при по-млади хора след счупване например или след заболяване, довело до разрушаване на хрущяла. Специалистът посочи, че за адекватното лечение на артрита е необходимо да се изясни неговата природа и каза, че при остеоартрит е особено важно ставите да останат гъвкави и да се запази колкото е възможно тяхното движение. Лекува се с противовъзпалителни лекарства, болкоуспокояващи препарати.
Стана ясно, че съвременните болкоуспокоителни също имат противовъзпалителен ефект, който може да бъде от полза на артрита. Той накратко обясни същността и предимствата на ендопротезирането на колянна става. „При голямо износване на ставните хрущяли на коляното се предприема оперативно лечение - каза д-р Кастелов. – При ендопротезиране на колянната става повредените кости и хрущяли се сменят с метални и полимерни компоненти, които са в състояние да възстановят движението и функцията на коляното. Когато само една част от колянната става е засегната от болестения процес, има възможност да се замени само тази нейна част. Процедурата е подобна на тоталното ендопротезиране на коляното. Тук обаче е необходимо добро прецизиране на пациентите, нерядко след няколко години се стига до тотално ендопротезиране.”
Д-р Кастелов посочи още една полезна и ефективна процедура, която може значително да облекчи състоянието при остеоартроза. Нарича се тибиална остеотомия, която позволява голямото напрежение да се прехвърля на относително запазената част от ставата. Той посочи, че макар и изключително рядко, понякога възникват усложнения при ендопротезирането: загуба на кръв, изискваща кръвопреливане; инфекция; дълбока венозна тромбоза; белодробен емболизъм; нервна травма.
Яна БОЯДЖИЕВА
