“Над 30 000 от пациентите с епилепсия у нас са деца, а това представлява повече от половината от общия брой хора с тази диагноза”. Това съобщи на пресконференция по повод Международния ден за борба с епилепсията, която тази година се отбеляза на 10 февруари, Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия.
Статистиката на Световната здравна организация сочи, че епилепсията е най-често срещаното неврологично заболяване, което засяга най-често детската възраст и има много разнообразни прояви, но в над 70% може да бъде ефективно контролирано с подходяща терапия, уточни г-жа Събева.
Според доц. д-р Петя Димова, детски невролог в Центъра по епилепсия при УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и председател на Дружеството против епилепсия - член на ILAE, основният проблем при лечение на заболяването у нас е липсата на медикаменти за някои видове, а за други - липсата на евтини лекарства.
“В България има нови и скъпоструващи лекарства за лечение и контрол на болестта, но липсват стари и ефективни медикаменти”, застана зад думите й и проф. Иван Литвиненко, началник на Клиниката по детска неврология в столичната болница “Проф. Иван Митев”.
В „Св. Иван Рилски” диагностицират тежка епилепсия със супермодерна апаратура
Той отбеляза, че старите и по-евтини лекарства са необходими за лечение на епилепсия, особено при пристъпи на деца, но чисто икономически за фирмите не е изгодно и няма кой да ги внесе.
“Ние правим това, което не е редно и е закононарушение, нерегламентирано лечение на заболяването в клиниките. Търсим лекарства от съседни държави - Гърция, Турция, Македония, и понякога, когато лекарите пътуват, купуват нужните лекарства.
Играем на амбулантна търговия и то по време на лечение по Каса”, уточни проф. Литвиненко.
Д-р Димитрина Христова, педиатър и детски невролог в болница “Здравето”, също разказа как се действа с лекарствата: “В момента се купува от чужбина евтино и спасяващо средство, тъй като фирмите нямат икономически интерес да го вкарват в страната, защото била висока таксата за регистрация, а с него може да се спре пристъпът”.
Лекарите дадоха пример от преди 20 дни с дете с тежка кърмаческа епилепсия, за което не е имало митрадиазепам. В крайна сметка, лекарството е намерено от Германия. Отбелязана бе и липсата на фенобарбитал, който българските лекари и родители купуват от Македония, Румъния и Гърция.
“Това не е лекарство, което може да бъде заменено - евтините медикаменти ги няма, а новите не са приложими за детска възраст”, каза д-р Христова.
Специалистите съобщиха, че преди 3 месеца са запитали по въпроса Министерството на здравеопазването и от тяхна страна е обещано, че се преговаря с фирма да внася лекарствата. С огорчение бе отбелязано, че на пресконференцията няма представител на министерството.
“Иначе през годините има напредък в лечението на епилепсия у нас”. Това каза доц. д-р Михаил Околийски от Световната здравна организация, който изтъкна, че със 70% могат да се намалят пристъпите чрез навременна интервенция, достъп до лекарства и информационни кампании.
Доц. д-р Петя Димова: Един на 100 страда от епилепсия
“Министерството на здравеопазването разработва новата Национална стратегия за здраве - 2020, която да определи приоритетите и да покаже къде ще се положат най-големи усилия”, увери доц. Околийски.
Доц. Д-р Красимир Минкин, който е началник на Клиниката по епилептична хирургия при УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, също се похвали, че в лечението на епилепсия у нас има огромно развитие през последните 10 години
“Сега Франция, Германия изпращат пациенти към български лекари, тъй като страната ни е на европейско ниво в диагностиката и апаратурата. Не се изискват никакви консултации в чужбина. Дори при тежки случаи на деца Фондът за лечение винаги поставя отрицателен отговор, тъй като у нас няма нещо, което да липсва при лечението на епилепсия”, каза доц. Минкин.
Друг голям проблем за болните с епилепсия е все още съществуващата стигма в обществото. Продължават отказите за прием в детски градини и в училища на деца, страдащи от епилепсия, което представителите на организации на родители на деца с епилепсия, както и лекарите окачествиха като “абсолютна дискриминация”.
