Нарастващият интерес към традиционните източни лечебни масажи в глобален мащаб личи особено при Аюрведа, Туина и Шиацу, които добиват все по-голяма популярност. Тези методи са базирани на хилядолетни традиции и целят холистично да релаксират тялото и да балансират енергиите.
Масажът е може би най-старата форма на терапия в света. Всички хора във всички култури имат съществена нужда от близост и докосване още от раждането си. Разбирането, че докосването е лечебно, винаги е било неразделна част от медицинските и натуропатичните традиции. Думата „масаж“ произлиза от арабската дума „massa“, която се превежда като „докосване“. Докосването е жизненоважно.
В много страни са се развили сложни и отлични масажни системи, всяка от които е вградена в собствен културен, медицински и философски контекст, като например аюрведичен масаж, тайландски масаж или хамам масаж. Целенасоченото използване на масаж за лечение е споменато за първи път в Китай през 2600 г. пр.н.е.
Ранни доказателства за масаж в комбинация с етерични масла и билки съществуват и в индийската Аюрведа.
Масажът достига до Европа чрез гръцкия лекар Хипократ от Кос (460-375 г. пр.н.е.). Там той играе жизненоважна роля в рехабилитацията на римските гладиатори.
Хипократ изследва и задълбочава разбирането за масажа и записва своите открития и съвети за неговото приложение. Вторият важен лекар от древността, гръцкият доктор Клавдий Гален (129-199 г. сл. Хр.), също се посвещава на мануалната терапия и пише множество трактати за разработените от него техники за масаж при заболявания и описва и самите болести, за които те са приложими. Въпреки влиянието му, което се простира чак до Средновековието, обществото постепенно губи интерес към масажа и други превантивни и терапевтични мерки.
Едва в края на Средновековието, през 16-и век, масажът е въведен отново в медицината от лекаря алхимик Парацелз (1493-1541). Той обаче се съпротивлявал на ученията на Гален, като по този начин си създавал много врагове сред колегите си.
Друг лекар, французинът Амброаз Паре (1510-1590), успял да утвърди масажа в съвременната медицина. Той използвал масажа като рехабилитационна терапия след операция. Основната цел на масажа е да поддържа или възстановява хармонията на организма чрез регулиране на техниките на допир
. Докато източните - Шиацу или акупресура, се фокусират повече върху възстановяването на вътрешния енергиен баланс, западните предизвикват директна физическа реакция.
Сред най-известните източни лечебни масажи са Аюрведа на възраст над 5000 години. Подходът е използване на топли билкови масла за хармонизиране на дошите, жизнените енергии. Туина се споменава за първи път в китайски писмена отпреди около 4500 години.
Подходът тук е акупресура, разтягания и техники за хващане по пътищата на меридианите. Шиацу масажът се характеризира с натиск с палци и длани, за да се постигне освобождаване на енергийните дисбаланси в тялото.
Лора ВАЛЕНТИНОВА
