С даряването на органи се спасяват животи и се дава втори шанс на тежко болни хора. На 13 август отбелязваме Световния ден на даряването на органи, мотото сега бе “От страх към надежда: Запазване на живота чрез донорство на органи”.
Този ден насочва вниманието ни към средата на миналия век, когато става факт първата в света трансплантация, но днес все още съществува огромна разлика между броя на пациентите, които се нуждаят от орган, и броя на реално наличните органи. Това е ден, в който да се посочва важността на даряването на органи.
Целта е хората да разберат, че доброволчеството за даряване на органи може да промени живота на много хора. Всеки ден поне 50 пациенти от списъците на чакащите губят живота си, защото подходящият за тях орган не е пристигнал навреме.
Само осведомеността обаче не спасява животи, ако семействата на пациентите не са се убедили предварително, че техният близък е готов да дари своите органи в случай на летален изход. Затова говорете по темата, дори когато няма никаква индикация, че нещо лошо предстои.
Първата успешна трансплантация на органи е извършена през 1954 г. Роналд дарява бъбрек на своя брат близнак Ричард, тъй като са еднояйчни близнаци, рискът от отхвърляне на органа е много нисък.
Хирургът д-р Джоузеф Мъри спасява живота на Ричард и доказва, че трансплантацията на органи може да бъде ефективно медицинско лечение.
През 1990 г. д-р Мъри получава Нобелова награда за физиология или медицина за постигане на напредък в трансплантацията на органи. Човек може да дари органи, докато е жив - бъбрек или част от черния си дроб или след смъртта, ако органите му са здрави.
Този процес се извършва, за да се спасят животи, да се подобри здравето на другия пациент и да му се даде шанс да живее по-дълъг и здравословен живот. За получателя даряването на органи е животоспасяващо и му помага да се върне към нормален живот.
|
Около 900 българи чакат за трансплантация на орган всяка година: |
За донора това е благороден акт на доброта, с който спасява и подобрява живота на поне осем човека. Въпреки че починалият донор не получава никаква физическа полза, дарението му създава трайно наследство, като дава надежда и втори шанс за живот на другите.
Живите донори също изпитват удовлетворение от това, че помагат на някого в нужда, като същевременно продължават да водят здравословен живот с подходящи медицински грижи.
Даряването се осъществява по различни начини, в зависимост от това кога се случва даряването и какъв е видът на дарения орган. Това помага на хората да вземат информирани решения и показва как всяка форма на даряване може да спаси или подобри живота.
Жив човек може да дари бъбрек или части от черния си дроб, белия дроб, панкреаса или червата. Човешкото тяло може да функционира добре и с един бъбрек или частичен черен дроб, който се регенерира с времето, а това прави даряването от жив човек безопасен вариант, но при подходящо медицинско наблюдение.
При смърт донорите могат да дарят множество органи едновременно, което прави този начин от решаващо значение за намаляване на списъците с чакащи. Освен органи, тъкани като роговици, кожа, сърдечни клапи, кости и сухожилия също могат да бъдат дарени след смъртта. В този случай невинаги има същата спешност като даряването на органи, тъй като тъканите често могат да бъдат запазени и съхранявани за по-дълги периоди от време.
Децата също могат да бъдат донори и реципиенти на органи. Педиатричните трансплантации изискват внимателно съпоставяне на размера и възрастта, а кампаниите за повишаване на осведомеността все повече се фокусират върху насърчаването на родителите да обмислят даряване на органи за деца в трагични обстоятелства, тъй като детските органи често са единствената опция за малките пациенти
Не всеки орган или тъкан могат да бъдат дарени, но повечето помагат за спасяването или подобряването на живота на други хора. Някои дарения са животоспасяващи, а други възстановяват важни функции на организма - зрение, движение, кожа. Повечето възрастни, независимо от кръвната група или медицинската си история, могат да станат донори.
Окончателното решение за това кои конкретни органи или тъкани са жизнеспособни, се взема от медицинските специалисти по време на даряването въз основа на здравословното състояние на донора към този момент. Няма строга горна възрастова граница.
Важно е здравето и състоянието на органа, а не възрастта
Наличието на хронично заболяване не дисквалифицира автоматично някого от даряване. Лекарите оценяват всеки орган поотделно - човек с диабет например има право да дари роговицата си или други незасегнати органи. Пациентите често смятат, че не могат да бъдат донори поради една-единствена диагноза, като хипертония например.
Лекарите съветват хората да не вземат решения вместо експертите. Донори дори на седемдесет и осемдесет години дават роговици, които възстановяват зрението на някого. Важно е да бъде информирано и семейството за решението им, тъй като и тяхното съгласие се иска по време на даряването.
|
1. Органи, които могат да бъдат дарени приживе ♦ Един бъбрек ♦ Част от черния дроб ♦ Лоб на белия дроб ♦ Част от панкреаса ♦ Сегмент от червата 2. Органи, които могат да бъдат дарени след смъртта ♦ Сърце ♦ И двата бъбрека ♦ Черен дроб ♦ Белите дробове ♦ Панкреас ♦ Черва 3. Тъкани, дарени за подобряване на живота ♦ Роговици, възстановяващи зрението на хора с корнеална слепота ♦ Кожа за жертви на изгаряния и реконструктивна хирургия ♦ Кости и сухожилия за ортопедия и реконструкция ♦ Сърдечни клапи за пациенти с клапни нарушения |
Карина ХРИСТОВА
