От синузит се ослепява!

Проф. д-р Георги Едрев е един от водещите специалисти по заболяванията на уши-нос-гърло. Национален консултант по оториноларингология, доктор на медицинските науки и професор по УНГ, а също и член на Европейската асоциация по отология и отоневрология. В днешния брой на в. „Доктор” обсъждаме темата „синузити”, тъй като се обострят най-често през студените месеци.  

-  Проф. Едрев, моля ви да припомним характерното за синузита. Какво трябва да знаят хората – и болните, и здравите?
-  Преди да обсъдим синузита като често срещана инфекция, смятам, че ще е интересно за вас и вашите читатели да научат основното за самите синуси. Те са допълнителни кухини към носната кухина, а самата носна кухина е много сложно устроена, представлява лабиринт. Страхът от синузита не е оправдан, защото синусите са елементарни кухини. Представете си един голям и сложен хол и до него четири мазета. Това са синусите. Дали са нужни според вас?
Аз много пъти съм се питал и съм търсил всякаква  литература по темата синуси: защо трябва да ги има, след като те, освен да боледуват, нищо друго не допринасят на организма ни. Казват, че променяли тембъра на гласа, но едва ли той зависи от тях. Други казват, че главата щяла да бъде по-тежка ако тях ги няма. И сега не е по-лека. Но както и да е, така или иначе тях ги има, възпаляват се и ние боледуваме. 

- Проф. Едрев, да се върнем на възпалението на синусите...
- Според общото разбиране, ако те хване един път синузит, цял живот ще го имаш. Това обаче не е така. То е възпаление като всички други и трае десетина дни. Хроничните синузити обикновено са на алергична основа. Те се развиват при алергичните пациенти. А вследствие на тях се развива и т.нар. носна полипоза. Освен това често се усложнява с бронхиална астма. Това е по-сложното и страшното, иначе обикновеният синузит минава бързо. Най-често инфекцията минава през носа. Имайте предвид обаче, че може да мине и през корена на горните зъби. Обикновено 4-ти, 5-и, 6-и горни зъби са в близост с пода на т.нар. максиларен синус. 

- А защо е толкова болезнен синузитът?
- Ще се опитам да обясня пак образно: главите на нашите прапрародители – маймуните, са висели надолу и отворите на синусите са били физиологични. Т.е. през тях гнойта е изтичала по земята. Сега с изправения стоеж на нас, хората, отворите на синусите остават в най-горната им част. И няма как да се дренират. А като се напълнят с гной, 

болката е невъзможна, 

защото разпъват синусите. За щастие обаче от години е достъпно антибиотичното лечение и рядко се появяват такива страшни синузити, при които се налагат пункции.

-    Поради тази причина ли пункциите бяха основна процедура при това заболяване преди години?
-    Аз като започнах работа преди много години, всяка седмица правех по няколко пункции. Но вече от доста години не се е налагало да правя. Просто антибиотиците промениха протичането на синузитите. Освен това има много добри лекарства, които помагат на носната лигавица да отбъбне. Те освобождават отворите на синусите така, че да могат да се дренират в носа.

-    И алергичният синузит ли се лекува с антибиотици?  
-    Алергичните синузити също се лекуват по този начин, като се прибавя и противоалергично лечение. Сега има достатъчно добри препарати. По-рано нямаше.

-    Проф. Едрев, а може ли да се стигне до сериозни усложнения, при условие че болният неглижира състоянието си и не се лекува?
-    Не може да се стигне до сериозни и страшни усложнения. По-рано имаше т.нар. орбитални усложнения. Аз в моята практика съм виждал няколко души, които бяха ослепели заради усложнения на синузит. Други ослепяха от ръчкане на места, където не трябва да се пипа. Просто някои от лекарите си надцениха възможностите тогава. Но сега няма такива неща. Преди години се 

развиваха и менингити 

като усложнение на синузита, сега вече не се срещат.

-  С една дума, да не се плашим, защото антибиотиците няма да позволят да се усложнят нещата?
-  Точно така. Тук искам да кажа и още нещо: много се спекулира с хомеопатичното лечение на синузити. Нямам никакво доверие на това лечение. Имайте предвид, че лично на мен много пъти ми се е налагало да прибягна до извършване на пункции, когато се появи хомеопатичното лечение. Нямаше как, нямаше друг начин да се овладее ситуацията.

Хомеопатията забавя нормалното лечение и човек получава усложнения. В смисъл – силни болки. Сега, както вече казах, орбитални усложнения рядко се случват. В днешно време вече противоалергичното лечение се съчетава с ефикасни препарати за локално прилагане: впръскване в носа. Отделно от това се използват противоалергични общодействащи препарати, както и такива, които променят реактивността на организма, т.нар. десенсибилизация. Така че има начини за лечение. Въпросът е в алергиите, там е проблемът.

-    Проф. Едрев, може ли да се говори за профилактика на синузита?
-    Може, в смисъл, че ако човек не е алергичен, трябва да се пази в грипния сезон например. По време на вирусните инфекции да се прави нужната ваксинация, както и да се ограничават контактите с респираторно болния. Но когато е алергичен, трябва да знае към какво има непоносимост, защото алергията е състояние. Ако го няма дразнителят, алергенът, човек няма как да знае, че има алергия. Ако обаче знае какво провокира дразненето, трябва да го избягва. Всеки страдащ от алергия знае, че ако получава пристъпи от котешки косми, няма да гледа котки вкъщи. Специално към котки има много алергии, повече, отколкото към кучета. Силен алерген е и домашният прах. Имайте предвид, че дори студът и влагата (плесени) са алергени. Всяко нещо трябва да се изследва и да се проведе  съответното лечение.

---

Често диагнозата се поставя наизуст 

Като обобщение на темата проф. Едрев още веднъж припомни, че за разлика от сега навремето е имало случаи на тежки форми на синузита. „Аз съм се сблъсквал с тях преди 40 години, в началото на работата ми като лекар - казва той. – Сега вече не е така.  Фармацевтичната промишленост направи гигантски стъпки. И то не само по отношение на антибиотиците. Появиха се много локални средства, които отбъбват носната лигавица. Освен това в днешно време хората вече се грижат за зъбите си. По-рано се е налагало да лекуваме много тежки инфекции от зъбен произход”. В края на нашия разговор проф. Едрев обърна внимание и на диагностиката, като отбеляза, че много пъти диагнозата се поставя наизуст. И се подкрепя от рентгенови снимки с остатъчни задебелявания на лигавицата. Той обясни, че ако човек на млади години веднъж е преболедувал тежък синузит, цял живот рентгеновата снимка ще показва леко засенчване на това място. И рентгенологът веднага бърза да напише „синузит”, следват антибиотици, хомеопатия… 

„Нужен е комбиниран подход - казва той. – Лекарят е този, който трябва след преглед да установи дали има данни за синузит, а пациентът да сподели изтича ли гной от носа му, мирише ли, не мирише ли. И накрая рентгеновата снимка да потвърди диагнозата. Защото само по един признак не се поставя диагноза.”


Яна БОЯДЖИЕВА