Традиционното научно мнение приписва напълняването на излишъка от калории. Противопоставяйки се на тази гледна точка, моделът на прием на въглехидрати – производство на инсулин показва, че качеството на диетата е по-важно за отслабването, отколкото общия прием на калории.
Моделът демонстрира, че приемът на преработени въглехидрати и храни, съдържащи нишесте, води до промени в нивата на инсулина и други хормони, което впоследствие е причина за повишено отлагане на мазнини в тялото, пише на сайта www.medicalnewstoday.com.
Увеличените мастни натрупвания водят до глад и консумация на по-калорични храни, които пък причиняват затлъстяване. Моделът предполага, че избягването на преработени въглехидрати и нишестени храни може да доведе до отслабване, вместо ограничаването на калориите.
Световната здравна организация (СЗО) заявява в свое изявление, че глобалното разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването се е увеличило през последните 5 десетилетия. Съществува значителен консенсус в научната общност, че факторите на околната среда, особено лесната наличност на силно преработени храни и заседналият начин на живот, са допринесли за увеличаването на процента на затлъстяване сред хората. Съществуват обаче много разногласия относно това как тези фактори на околната среда допринасят за наддаването на теглото.
Според модела на преобладаващия енергиен баланс (EBM), консумирането на повече калории от тези, които се изгарят, води до положителен енергиен баланс и наддаване на тегло. Увеличеният прием на калории поради лесния достъп до изключително вкусна и евтина преработена храна, и по-ниските разходи на енергия поради намалените нива на физическа активност, допринесоха за глобалното увеличаване на затлъстяването.
С други думи, EBM предполага, че успешното отслабване изисква намаляване на общия прием на калории. Това включва консумация на по-малко калории и повишаване на нивата на физическа активност. За разлика от EBM, въглехидратно-инсулиновият модел (CIM) твърди, че качеството на консумираната храна играе решаваща роля в управлението на телесното тегло, а не общият прием на калории.
По-конкретно, консумацията на преработени и нишестени въглехидрати, които причиняват бързо повишаване на нивата на кръвната захар, води до тяхното съхранение като мазнини. Повишеното натрупване на мазнини води до увеличаване на глада и възможна консумация на храни, богати на калории.
Според модела CIM, увеличаването на съхранението на мазнини поради консумацията на преработени въглехидрати и неувеличеният прием на калории води до наддаване на тегло, и е отговорен предимно за повишените нива на затлъстяване.
Скорошна статия, публикувана в „American Journal of Clinical Nutrition“, предоставя изчерпателно описание на CIM, заедно с проверяващи се хипотези, които могат да помогнат за изясняване на точните промени в храненето, необходими за отслабване или поддържане на здравословно тегло.
Първият автор на статията, д-р Дейвид Лудвиг, казва: „Ако CIM е правилен, тогава конвенционалният подход за отслабване, нискокалоричната диета, вероятно ще се провали за повечето хора в дългосрочен план. Ние твърдим, че хората имат по-голям контрол над това, което ядат, отколкото колко. Фокусът върху намаляването на преработените въглехидрати, а не ограничаването на калориите, може да бъде по-ефективен чрез намаляване на желанието за съхранение на излишни мазнини“.
Недостатъци на EBM
Според EBM, положителният енергиен баланс, при който човек приема повече калории, отколкото изгаря, е отговорен предимно за наддаването на тегло. С други думи, EBM разглежда всички калории по един и същи начин, независимо от техния хранителен източник.
Поддръжниците на CIM признават, че положителният енергиен баланс е свързан с наддаване на тегло, но това не установява причинно-следствена връзка. Те твърдят, че метаболитните и хормоналните промени, които настъпват в отговор на консумацията на специфични храни, са основната причина за наддаването на тегло, като резултатът е прекомерният прием на калории.
Въпреки, че приемът на калории има тенденция да се увеличава по време на пубертета, някои експерти смятат, че именно биологичните промени, а не положителният енергиен баланс са отговорни за скока на растежа.
Следователно, докато EBM се фокусира върху общата консумация на калории, той пренебрегва ролята на качеството на храната, последващите метаболитни процеси и хормоналните промени в медиирането на наддаване на тегло. Освен това, намаляването на приема на калории има тенденция да бъде успешно като стратегия за отслабване само в краткосрочен план.
Това се дължи на адаптацията на организма към по-ниския прием на калории, което води до по-ниска скорост на метаболизма и увеличаване на глада.
За CIM
Според CIM, качеството на храната играе по-значима роля в наддаването на тегло, отколкото общият прием на калории. Приемът на силно преработените въглехидрати се увеличава от 80-те години на миналия век.
Това вероятно се дължи на схващането, че консумацията на мазнини причинява наддаване на тегло. Гликемичният индекс (GI) оценява въглехидратите според това колко бързо повишават нивата на кръвната захар, след като са консумирани.
Гликемичното натоварване е друга мярка, която предоставя по-изчерпателна информация за покачването на нивата на кръвната захар, като се вземе предвид индексът и количеството въглехидрати, които предоставя една порция от дадена храна.
Консумацията на преработени и нишестени храни, които съдържат бързосмилаеми въглехидрати, води до скок в нивата на кръвната захар. Храните с висок гликемичен товар включват преработени зърнени продукти, картофени изделия и храни с високо съдържание на свободни захари. Последните са всички видове захари, които не се срещат естествено в плодовете и зеленчуците.
Обратно, мазнините и протеините имат незначително въздействие върху нивата на кръвната захар, докато пресните плодове, минимално преработените зърнени храни, бобовите растения, ядките и зеленчуците, без нишесте, обикновено имат нисък или умерен гликемичен товар.
Бързото покачване на нивата на глюкоза след консумация на храни с висок гликемичен товар води до секреция на инсулин, който регулира нивата на кръвната захар и помага на мускулите, черния дроб и мастната тъкан да абсорбират глюкозата.
В същото време, консумацията на бързосмилаеми въглехидрати потиска нивата на хормона глюкагон. Панкреасът отделя глюкагон, за да противодейства на ниските нива на кръвната захар, които се появяват между храненията. Глюкагоновата секреция повишава нивата на кръвната захар, като стимулира освобождаването на глюкоза, съхранявана в черния дроб като гликоген.
През първите 3 часа след приема на храни с висок гликемичен товар, високият инсулин и ниските нива на глюкагон водят до складиране на глюкоза като гликоген в черния дроб и като мазнини в черния дроб и мастната тъкан. Въпреки, че тялото абсорбира хранителните вещества, присъстващи в храните с висок гликемичен товар, в първите 3-4 часа високите нива на инсулин и ниските нива на глюкагон продължават.
Това хормонално състояние забавя разграждането на енергийните запаси в черния дроб и мастната тъкан, необходими за захранване на критични тъкани в тялото. Това води до ниски нива на глюкоза, мастни киселини и други метаболити в кръвта, наподобяващи бързо подобно състояние.
Спадът в нивата на метаболитите в кръвта сигнализира на мозъка, че тъканите са лишени от енергия. Когато мозъкът възприеме това състояние, провокира хормонални промени, които водят до глад и копнеж за високоенергийни храни, като тези с високо съдържание на гликемичен индекс.
Както вече споменахме, консумацията на храни с висок гликемичен товар води до натрупването им под формата на мазнини. Обръщайки се към научната основа на CIM, д-р Лудвиг казва: „Има сериозни доказателства за някои от тези стъпки. Например при животни е категорично доказано, че калориите не са с еднаква тежест и че затлъстяването може да се развие, без увеличен прием на храна. Все още няма доказателства за тази възможност при хората“.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
