Внезапното затопляне е шок за болното сърце

“Внезапното застудяване, както и последващото рязко затопляне на времето са истински шок за организма на сърдечноболните. Заради ниските температури тази зима се констатират почти два пъти повече инфаркти. При излизане от топло помещение на минусовите температури навън се получава рязко свиване на кръвоносните съдове, което вдига кръвното, а оттам и риска от сърдечен удар”, коментира за в. “Доктор” доц. д-р Сотир Марчев, директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по кардиология в Плевен.

- Разлика от повече от 30 градуса в температурите как се отразява на човешкия организъм и най-вече на сърцето, доц. Марчев?
- Тази зима вече изкарахме големи съвсем нездравословни температурни амплитуди. Не само в България, но и в САЩ данните сочат скок на инсултите и инфарктите през зимата. Починалите от инфаркти, спиране на сърцето и инсулти през зимата са с 26 до 36% повече, отколкото през лятото. За ролята на студа няма особени спорове. Според американските учени обаче има и други фактори.

Експертите проучили смъртните актове в 7 различни федерални щата с различен климат за периода 2005-2008 г. Оказало се, че увеличението на фаталните усложнения не зависи от климата, имало ги и в по-топлите райони. Учените нямат абсолютно точно обяснение за феномена. Предполагат обаче, че наред с по-студеното време влияние върху кръвообращението има нездравословният начин на живот, който хората водят през зимата. Те се хранят с по-малко пресни плодове и зеленчуци, употребяват по-тежки и мазни продукти. Освен това не се движат достатъчно.

Затова, укрепвайте организма си и кръвоносните съдове, за да издържите на тези природни аномалии - те ще продължат да се случват.

- Защо заради високо кръвно вече и ученици са пациенти на кардиолозите?
- Артериалната хипертония е болест на цивилизацията. Тя се появява в модерните времена, тогава, когато високият внос на сол в храната стана общодостъпен. Необходимо е да се подчертае, че приемът на сол е фактор, който довежда при хора с генетични мутации до манифестиране на артериална хипертония. Тя може обаче да не се прояви, ако приемането на сол не е голямо. Във всяко следващо поколение 

има все повече хипертоници

При поредното ново поколение кръвното налягане се повишава в по-млада възраст. Ако дядото е започнал да вдига кръвно на 50-годишна възраст, синът качва кръвно на 33, а внукът - на 18.

- Ако изобщо не добавяме сол, ще имаме ли перфектно кръвно?
- Животът е невъзможен без сол, но и прекаляването със сол е вредно. Буда 600 години преди Христос е казал, че верният път е средният. Двете крайности са еднакво далече от истината. Интервенциите, които намаляват употребата на сол спрямо сегашната практика у нас, ни удължават живота. Опитите да се ограничи абсолютно употребата на сол са смъртоносни.

- Готварска, морска, хималайска - има ли значение каква сол използваме?
- Всички изброени видове са все с над 90% натриев хлорид, т.е. еднакво нездравословни, ако ги употребяваме в наднормени количества. От тези два атома по-вредният е натрият, той е виновен за неблагоприятните ефекти на солта. При равни други условия, не може да се открои някоя по-полезна сол заради

сходното съдържание на натрий в тях

Така че използвайте тази, която ви е по-вкусна. Някои правят киселото зеле само с морска сол, но по-същественото от вида на солта е приетото количество. Като цяло готварската има предимството, че е йодирана, т.е. спомага срещу гуша.

- Вашето правило за здравословен живот кое е?
- Да пием поне по 1,5 литра вода. Обезводняването поражда много проблеми. Сгъстява урината и така благоприятства образуването на камъни в бъбреците, същото се случва и в жлъчката, по-сухата лигавица на червата улеснява образуването на язви. Най-течният орган в тялото е мозъкът и когато не пием достатъчно вода, ни боли глава. Проучване на американски учени установи и още нещо любопитно - пиенето на вода подобрява умствените процеси.

- Какво още помага на здравето?
- Да ядем много зеленчуци и плодове. Съвременните хора не сме се променили много съществено от предците си, значи и потребностите на организма са сходни. Първобитните хора обаче са се хранили основно с растителна храна, която е била по-достъпна. За добро здраве трябва да се ограничават животинските мазнини. Пак ще обърна внимание на начина на живот на предците - за да настигнат едно животно, е трябвало първо да изразходят огромна енергия, за да го настигнат, и след това да си набавят от него месото. А сега цялото усилие се изчерпва с плащането на касата в магазина. Това цивилизовано удобство обаче ни струва куп сърдечносъдови заболявания и фатално скъсяване на живота.


Люба МОМЧИЛОВА