Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! Днес обръщаме специално внимание на нещо, от което страдаме всички – някои по-качествено от други. Шумът! Има го навсякъде около нас, затова е важно да знаем не само до какви вреди може да доведе, но и как да се предпазим максимално от вредното му въздействие.

Времето, в което живеем, представлява комбинация от хипер динамика и бърз темп на високите технологии. Всичко това, малко или много, е свързано със създаване на шум. Вредата от шума пък вече е сигурна характеристика на модерния живот.

За съжаление, в повечето случаи в домовете ни, по време на работа, дори по време на отпуските ни, нежеланият шум влияе негативно върху качеството на нашия живот. Добре известно е, че силният шум може да нанесе дълготрайни вреди на здравето. Хората, които са изложени непрекъснато на високи шумови нива – например в дискотеки и на музикални концерти, може да страдат от загуба на слуха. Тя се дължи на увреждане на слуховата система следствие на звуци с висок интензитет. Такива

увреждания може да се причинят също и от фойерверки и изстрели от пистолет.

Важно е да знаете, че и извън тези високи шумови нива, шумът може да вреди. Дори и когато е умерен – от порядъка на 85 децибела – какъвто е звукът на алармата на часовника. Увреждането може да се получи обаче само ако сме изложени дълго време на този умерен шум.

Повишава налягането, намалява съня

Интересно обаче какво се случва с шума с нисък интензитет? Подобни звуци се произвеждат от пътния трафик и домашните електроуреди. Те не застрашават слуха ни директно, но могат да засегнат физическото и психическото ни здраве. Защото неопределеният шум повишава налягането, причинява умора, намалява съня, повишава стреса, влияе негативно на храносмилането и пречи на концентрацията. При хората, които живеят в райони с високи шумови стойности, като летища, например, рискът от хипертония е по-голям в сравнение с онези, които живеят далече от летищата.

Шумът води до активизиране на стрес механизмите в организма

Такава реакция обикновено е естествена и полезна, но когато се превърне в постоянно присъствие и е причинена от нежелан шум, може да навреди, както на физическото, така и на психическото здраве. Установено е, че в случаи, когато хората няма какво да направят срещу вредата от шума, те се демотивират. По-трудно решават проблемите си и по-лесно изоставят целите, които са си поставили.

Шумът атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм. А паразитният шум води до нарушения в обмяната на веществата, дейността на щитовидната жлеза, мозъка. Като цяло човек губи част от способностите си да запаметява, спада работоспособността. Като резултат от стреса заради излагането на продължителен шум и твърде висок звук се появява безсъние, апетитът намалява. Доказано е също, че шумът

може да доведе до язва, гастрит, различни психични заболявания

Шумът, който често не осъзнаваме като реален интензитет, влияе и на различни центрове в мозъка, а като следствие и на повечето системи в организма. Според официално публикувани данни за големите градове, при 30 от 100 души шумът е причина за преждевременно стареене и като резултат до скъсяване продължителността на живот с 8-12 години. По нормативите на СЗО за безопасен за здравето звук се счита този под 85 децибела (dB) в продължение на не повече от 8 часа за едно денонощие. Това обаче се посочва като максимално допустима горна граница. 

Как човешкото ухо възприема различните децибели?

25-30 децибела
Такова ниво на шум се счита за комфортно за човешкия слух. На практика това е нивото на естествения звуков фон, който би трябвало да ни заобикаля. Доминацията на този комфортен звуков фон е започнала постепенно да намалява (и най-сетне да изчезне) след появата на изкуствените замърсители на „звуковата атмосфера” – резултат основно на индустриалната революция и появата на големите градове.
За илюстрация на обичайния за живота звуков фон: шумът на листата в гората е 5-10 децибела, шумът на вятъра – 10-20 dB, шепотът 30-40 dB. Шумовете у дома са съответно: готвене – 35-42 dB, движение на асансьора – 34-42 dB, шумът на хладилника – 40-42 dB, на климатика – 45 dB.

60-80 децибела
Шумът в рамките на тези децибели, ако е с продължително действие, води до разстройства във вегетативната нервна система, но има негативни последици дори да сме изложени на него за кратко. Като илюстрация за шумове в този звуков диапазон, които съпътстват всекидневието ни, може да бъдат посочени пералнята (65-70 dB), прахосмукачката (70 dB), детският плач (78-80 dB), движението на автомобил (до 80 dB).
Силата на шума е субективно възприятие. Към него също така може да има известно привикване, т.е. на съзнателно ниво ние няма да го „забелязваме”, но последиците върху нервната ни система и здравето като цяло остават факт. Доказано е, че постоянното излагане на шума от транспортния трафик (около 65 dB) води с времето до влошаване и загуба на слуха. Уличният шум нарушава работата на центъра на слуха в главния мозък и влияе негативно на поведението ни.

90-110 децибела
Шумът с тази сила е мъчителен за възприемане и доста бързо води до влошаване на слуха. Установено е, че интензивното излагане на звукове в диапазона 95 dB и нагоре нарушават цялостно обмяната на веществата, като това включва витаминния, въглехидратния, белтъчния, водно-солевия баланс и този на холестерола в кръвта. При шум от 110 dB възниква т.нар. шумово опиянение и се появяват признаци на агресивност в поведението. Примери за шум в посочения обсег от децибели са звукът от мотоциклет и камион – 90 dB (между впрочем също на толкова е измерен и шумът от Ниагарския водопад), концерт и дискотека – 110-120 dB.

115-120 децибела
Това на практика е горният праг, който човек може да понесе. Но звуците с такава сила се възприемат най-вече като болка в ушите. Местата, където такъв шум е всекидневие, са летищата и жп гарите. Например при потегляне шумът от един влак е около 90 dB, а по време на движение достига и над 100 dB. На летищата положението е още по-лошо – дори на 1 км от излитащия или кацащия самолет шумът надминава 100 dB. В подземното метро шумът достига до 100 dB на станциите и 80-90 dB във вагоните по време на движение.
Слухът има свойството да реагира много бързо на такова ниво на шум. Според наблюденията, след 5-минутно излагане на звук със сила 110 dB слухът временно намалява с 8 dB.

140-150 децибела
Такъв шум е непоносим за хората. Той води до загуба на съзнание и най-често до спукване на тъпанчетата.

Над 180 децибела
Това ниво на звук е на практика смъртоносно. До него се доближава шумът от ударната вълна на свръхзвуков самолет - ок. 160 dB. А изригването на мощен вулкан лесно надвишава 180 dB.

Любопитни факти:

• Звукът с най-високи децибели, издаван от животинския свят, принадлежи на синия кит – 189 dB.
• Човешкото ухо може да чува звуци с честота между 16 и 20 000 херца (Hz). Под 16 Hz става дума за инфразвук, а над 20 000 – за ултразвук.
• Най-добра чувствителност ухото ни има към звуци в диапазона между 1000 и 4000 Hz.
• Макар да не можем да чуваме инфра- и ултразвуците, те са вредни за здравето ни, като степента на влияние зависят от честотата и времето на въздействие.
• По време на сън слухът ни се изостря с 10-14 dB.
• Опасността от сърдечносъдови заболявания се увеличава, ако по време на сън редовно сме изложени на шум над 50 dB. За да почнем да страдаме от безсъние обаче е достатъчно ниво от 40 dB, а за да станем постоянно раздразнителни – 35 dB.

Подготви Анелия ПОПОВА