Защо някои хора се напиват по-бързо от други?

Специалистите дават ясно обяснение на този процес. Съдържащият се в алкохолните напитки спирт се всмуква от кръвта и уврежда еритроцитите – те се слепват помежду си. Тези минитромби с потока кръв отиват в мозъка, като предизвикват кислороден глад и гибел на мозъчни клетки. Нарушава се нормалната работа на мозъчната кора, затова човек се държи неадекватно. Действително процесът на опиянение при различните хора протича по различен начин. При едни на първо място страда тилната част от мозъка – вестибуларният апарат и те започват да губят равновесие.

При други се разрушава т.нар. „нравствен” център. За такива хора казват: „той прави така само когато е пиян, ако е трезвен никога не би се държал по този начин”. При трети страда паметта, когато на сутринта той не може да си спомни нито къде е бил, нито какво е правил, нито с кого е пил. Молекулите на етиловия спирт са със съвсем малки размери, поради което той лесно се смесва с водата и бързо се разтваря в мазнините. Затова алкохолът леко преодолява биологичните мембрани и се усвоява чрез устната лигавица. Още с постъпването си в организма алкохолът започва да се разлага и под действието на ферментите се превръща във вода и въглеродна киселина. Основната маса от спиртната напитка се преработва в черния дроб като само 2 до 5% се отделят в чист вид през бъбреците, потните жлези и белия дроб. От съотношението на тези два процеса – постъпването на спирта в организма и неговото разрушаване – зависи съдържанието на алкохол в кръвта и съответно неговото опияняващо действие върху мозъка. Имайте предвид, че колкото повече е мускулната маса и по-малко  са мастните тъкани в организма, толкова по-слабо е действието на алкохола върху мозъка.

По принцип по-едрите мускулести хора се напиват по-бавно – те имат повече кръв, което понижава концентрацията на алкохола. Освен това техният черен дроб е по-голям, което повишава неговата дезинтоксикационна функция. Алкохолът се усвоява особено бързо на гладен стомах. Степента на опиянение силно зависи и от емоционалното състояние на човека. От една страна, отрицателните емоции (тъга, потиснатост) сякаш ускоряват усвояването и засилват опиянението. От друга страна, обаче – много силните преживявания (гняв или голяма радост) имат точно обратния ефект. Не е достатъчно ясно защо е така. Може само да се предполага, че силните емоции предизвикват рязко стесняване на кръвоносните съдове в областта на стомаха и червата. В резултат на това преминава по-малко кръв и съответно се забавя и постъпването на алкохол. Ако алкохолната напитка се разреди в по-голяма степен, алкохолът постъпва по-бавно в кръвта и повечето от него се разрушава, преди да стигне до мозъка. Но ако пиете едновременно например водка с бира, стомашната и чревната лигавица се дразнят, притокът на кръв се засилва и скоростта на усвояване нараства. 

От физиологична гледна точка жените са по-чувствителни към спиртните напитки. Има значение и възрастта, защото в организма на по-възрастните има по-малко течности, което означава, че алкохолът в тяхната кръв е по-концентриран. Освен това с течение на годините се засилва чувствителността на клетките към спиртните напитки. Това обаче не означава, че най- младите могат и трябва да пият повече. Изследвания показват, че многото алкохол се отразява крайно разрушително на техния мозък, защото той продължава да се развива. И не на последно място, особеностите на генома пречат на много азиатци да се справят с напиването. Тук основният проблем е не толкова алкохолът, колкото токсичният продукт ацеталдехид, получен след усвояването на алкохола. Той е доста по-токсичен и предизвиква силно главоболие, прилошаване, учестено сърцебиене. Между другото, такъв „слаб” ген има и у някои представители на бялата раса. 


Яна БОЯДЖИЕВА