Алкално-киселинният баланс е ключов за здравето

Алкално-киселинният баланс (рН) е ключов за здравето на организма. рН показва отношението между отрицателно и положително заредените въглеродни йони в тялото.

Скалата, която измерва рН е от 1 до 14, като 1 е най-високата киселинност, малко над 7 е нормата, а 14 е най-високата алкалност на организма. Здравият организъм има рН между 7,35 и 7,45.

При по-високи или по-ниски стойности е налице дисбаланс. Тогава човек се чувства уморен, страда от главоболие, безсъние, проблеми със храносмилането и старее по-бързо.  За да настъпи отново алкално-киселинен баланс, кръвта отнема вещества от структурите на тялото, от което настъпват дефицити и се отключват различни заболявания.

Само при алкално-киселинен баланс на тялото се осигурява достатъчно кислород за всички органи и системи.

Този баланс е условие и за нормалното протичане на ензимните процеси в организма и за цялостния метаболизъм. При голяма киселинност настъпва хипоксия в клетките (липса на кислород), а при тези условия може да съществуват и да се размножават само раковите клетки. 

Изследване за рН се прави чрез апарат за кръвно-газов анализ, който показва парциалното налягане на въглеродния диоксид и на кислорода в кръвта. Така може да се регистрират обективно патологичните състояния алкалоза и ацидоза, свързани с алкално-киселинния дисбаланс.

Дълго време организмът успява да компенсира този дисбаланс преди да настъпи алкалоза или ацидоза. Тези състояния, от своя страна, когато останат некомпенсирани дълго време, водят до тежки заболявания, между които сърдечносъдови и ракови, диабет, бъбречнокаменна болест, чернодробна недостатъчност. 

Изследването с апарат за кръвно-газов анализ се прави задължително в реанимациите – при интоксикация, кома, дихателна недостатъчност, при лечение с диуретици и кортикостероиди.  

Поради ежедневната употреба на месо и млечни продукти от съвременния човек по-често се среща понижено рН (силна киселинност) на кръвта, при която настъпва ацидоза. Тя благоприятства бързото размножаване на вируси, 
бактерии и гъбички в организма, с което затруднява работата на имунната система.

За да компенсира киселинността на кръвта и за да я алкализира до нормални граници, организмът вади калций от костите. А пък загубата на костната плътност води до остеопороза. Ацидозата е причина и за респираторни заболявания (бронхиална астма, ХОББ), тъй като се повишава парциалното налягане на въглеродния диоксид.  
Алкалоза се наблюдава при повишено рН (повишена алкалност на кръвта).

Тя също води до респираторни и метаболитни нарушения. Респираторната алкалоза настъпва с понижение на парциалното налягане на въглеродния диоксид, при което може да се развие пневмония. Затова внимателно с пиенето на алкализиращи води.

Стресът също дисбалансира рН 

С напредване на възрастта и с наличието на хронични заболявания причина за алкално-киселинния дисбаланс може да е приемът на медикаменти. 

За поддържане на алкално-киселинния баланс помага балансираният хранителен режим, ежедневното движение и разходките на чист въздух сред природата. 

Здравословно хранене - лъгали ли са ни за мазнините?

Повишената киселинност може да се дължи на високопротеинно хранене, на прием на пържени храни, млечни, ядки, хлебни изделия, алкохол, кафе, чай, шоколад. Но тя може да се повлияе чрез включване на алкализиращи храни в менюто – голямо разнообразие от зеленчуци плюс плодове като лимони, авокадо, домати. Алкализират обаче единствено свежите, необработени зеленчуци, неподложени на термична обработка и консервиране.

Консервантите също подкиселяват организма. Приемът на алкална минерална вода влияе за връщането на баланса. Но не бива и да се прекалява с нея.

При движение се засилват обменните процеси в организма и оксидирането на клетките (снабдяването им с кислород) става по-интензивно. Затова физическото натоварване е изключително полезно, особено за съвременния обездвижен човек. 

Дали храната е алкална или киселинна, се определя от минералното й съдържание. Алкалните храни съдържат повече калий, натрий, магнезий, калций и желязо. А киселинните са с повече фосфор, сяра, хлор, йод и манган. Разбира се, и киселинните минерали са нужни за обменните процеси на организма. Правилото е да приемаме 60% алкализиращи храни и напитки и 40% киселиннообразуващи. 

Алкализиращи храни Лимони, цвекло, броколи, зеле, моркови, карфиол, целина, зелена салата, салата айсберг, спанак, краставици, патладжани, чесън, брюкселско зеле, алабаш, маруля, гъби, лук, пащърнак, чушки, тиква, тиквички, репички, бяла и черна ряпа, морски водорасли, сладки картофи, обикновени картофи (само варени), домати, аспержи.  Ябълка, кайсия, авокадо, банани, горски плодове, пъпеши, череши, пресен кокос, касис, смокини, грозде, грейпфрути, дини, праскови, мандарини, манго, нектарини, нар, портокали, круши, ананаси, стафиди, малини, ягоди, сливи. Кестени, просо, тофу (ферментирало), люти чушки, канела, къри, джинджифил, мисо, горчица, морска сол.

 

Подкиселяващи храни Царевица, леща, грах, фасул, маслини, картофи (пържени), боровинки, касис, консервирани или преработени плодове, ечемик, овесени трици, пшенични трици, хляб, царевично нишесте, крекери, брашно от пшеница, от коноп, макарони, юфка, овесена каша, киноа, бял и кафяв ориз, ръж, спагети, пшеничен зародиш, сирене, сладолед, кисело и прясно мляко, кашкавал, кашу, фъстъци, бадеми, орехи. Бекон, месо, яйца, риба, миди, морски дарове, колбаси, подсладители (рожков, царевичен сироп, захар), шоколад, олио, ленено масло, конопено масло, свинска мас, зехтин, шафраново масло, сусамово масло, кетчуп, майонеза, какао, кафе, алкохол, безалкохолни напитки, оцет, бира, тютюн.