120 души са спасени с трансплантации през 2014-а!

Д-р Марияна Симеонова: Ако болният не е лекуван правилно, не може да бъде донор

120 души са спасени с трансплантации през 2014-а!
Директорът на Изпълнителната дирекция по трансплантации д-р Марияна Симеoнова обобщи резултатите от работата на координаторите по донорство в страната през 2014 г. и извършените трансплантации. Тя сподели организационните и медицински проблеми в донорството и трансплантациите и благодари на всички хора, които имат принос за тази благородна дейност.

Колко българи са спасени чрез трансплантация на органи от пациенти в мозъчна смърт тази година?
- Те са 80, като от един донор в мозъчна смърт се спасява животът на четирима души. Отделно от живи донори имаме още 20 пациенти, трансплантирани в Александровска болница и в “Света Марина” във Варна. Други 20 са трансплантирани в чужбина за панкреас и бъбрек. Налага се в чужбина да се трансплантират пациенти с антитела. Ние имаме специалистите, но нямаме апаратурата, организацията и средствата за подобен тип трансплантации. Сигурна съм обаче, че и това ще се случи скоро. 

Координаторите по донорство - анестезиолози и реаниматори - доказаха, че те не са виновни за малкото донорски ситуации в предишни години. Идентифицирахме много организационни проблеми в болниците. Колегите ни не бяха подпомагани, липсваха лаборатории, в които да се извършат задължителните изследвания. В крайна сметка през годината тези проблеми намериха решение, директорите на болниците ни съдействаха. Но всичко започва от координаторите по донорство. Трябва да им благодарим, защото те се трудят понякога денонощно. Те първи установяват, че потенциалният донор е в мозъчна смърт. Ако колегата вече е бил дежурен, той продължава работа, докато не свърши донорската ситуация. Това може да отнеме 48 часа, понякога и повече. Това е сериозно физическо и психическо натоварване. Наистина най-голяма е травмата за близките на донора,

но колегите също преживяват тежко този момент

Те са до близките и питат за разрешение да се експлантират органите на починалия и така да бъдат спасени други болни. Дни наред след това нашите колеги не могат да се усмихнат дори на децата си, защото донорската ситуация е нещо изключително тежко.

Трябва да благодарим и на останалите колеги, ангажирани в трансплантациите и следтрансплантационния период. Общо екипът наброява около 50 души.

- Как може да разсеете подозренията за нередности в донорските ситуации?
- Всичко се прави по строги правила. Процесът стартира с идентифициране на потенциален донор. В хода на лечението му се установява мозъчната смърт. На практика, ако пациентът не е лекуван правилно при тежък мозъчен кръвоизлив или при тежка мозъчно-черепна травма, той не може да бъде и донор, тъй като органите ще се увредят. Това разбива мита, че ако пациент е потенциален донор, няма да бъде лекуван адекватно. 

Самото доказване на мозъчната смърт отнема часове

Прави се по протокол, повтарят се изследванията. В комисията участват специалисти от различни области на медицината и на практика грешка не може да стане. 

- Разкажете за конкретна донорска ситуация в последните дни?
- Беше установена мозъчна смърт на 37-годишна жена в МБАЛ - Бургас. За съжаление, за сърцето не се намери подходящ реципиент, защото в България повечето чакащи за сърце са мъже и размерът не отговаряше. Свързахме се с “Евротрансплант”. В този случай за сърцето дойде екип от Виена. То вече е трансплантирано и пациентът е добре.

- За първи път ли се изпраща българско сърце в чужбина по линията на “Евротрансплант”?
- Не, за втори път. Първото сърце беше трансплантирано в Словения. 

- Къде се трансплантираха черният дроб и бъбреците на жената от Бургас?
- В болница “Лозенец”. Преди да излети екипът обаче, внезапно се появи мъгла. В 3 ч. през нощта при поредния разговор с военновъздушните сили, на които благодаря, че са винаги до нас и реагират много бързо, взехме решение да не чакат излитане на самолет, а да тръгнат с реаномобил от София за Бургас. Тези хора са експлантирали органите и отново са пътували, за да стигнат в трансплантационния център - в случая университетска болница “Лозенец”. Всичко това е много натоварващо. Колегите във всички етапи - от донорската ситуация до трансплантацията, дремват само по няколко минути в денонощието, но вършат прекрасна работа. 

- Продължава ли да не се заплаща на болницата за поддържането на донора, ако не се реализира трансплантация?
- Не, разходите по поддържането и изследванията, които са много на брой и доста скъпи, се възстановяват на болничното заведение след отчет. Парите се отпускат от Министерството на здравеопазването. Не е редно да не се заплаща на болницата дори когато донорската ситуация не завърши с трансплантация поради отказ на роднините или по медицински причини, например

когато по време на транспорт сърцето спре

Това винаги може да се случи, но колегите са си свършили работата и трудът им трябва да се заплати.

- Решен ли е проблемът с кръстосаното донорство?
- В момента се изготвя база данни за живо донорство по регистри, както се прави обменът на органи в “Евротрансплант”. Така ще може хора от различни европейски държави, които имат съвместимост, да могат да си разменят донорите, за да не чакат с години. За да стане факт всичко това, ни трябва време за подготовка. Виждате, че с новото ръководство на МЗ се работи много оперативно. За една седмица стана факт Наредбата за лечение в чужбина, с която ще спестим чакането на хората и дискриминацията. От една страна, по закон те имат право да се лекуват, от друга, трябва да събират по 30 000 евро допълнително. Това е изключително трудно. Така че стъпка по стъпка ще решим и въпроса с кръстосаното донорство.  


Мара КАЛЧЕВА

Коментари

Д Димитров 09.01.2015 13:28

Д-р Симеонова промени системата, затова трансплантациите за 1г. се увеличиха в пъти. Това се знае от всички които следят темата за трансплантациите. Тя е и най-успешния ръководител на ИАТ.