Продължаваме разговора от предния брой с лекарите д-р Светлана Спасова и д-р Златко Димитров, които обясняват причините за различните видове алергии, как се лекуват те и защо е важно навреме да се потърси специализирана помощ.
Визитка♦ Д-р Светлана Спасова завършва Медицинския университет в Плевен през 1999 г. Специалностите Спешна медицина и Клинична алергология придобива през 2007 г. и 2020 г. Д-р Златко Димитров е завършил Медицинския факултет на Тракийски университет в Стара Загора през 2003 г. През 2010 придобива специалност по детски болести, а през 2013 г. - Клинична алергология. Двамата имат богат опит в областта на детската медицина и алергологията. Професионалните им интереси са насочени към хранителната алергия, респираторната алергия, алергичен ринит, бронхиална астма, функционално изследване на дишането, кожно-алергично тестуване, съвременна диагностика на хранителна алергия и провокационни тестове. |
- Започва слънчевата алергия. Само като се пазим от атмосферните условия ли можем по някакъв начин да ги преодолеем? Или има и кремове, лекарства?
- Трябва да ги различаваме. Някой път имаме слънчева уртикария, която е много рядка, а в други случаи - фоточувствителност. Т.е. организмът може да излъчва или да бъде покрит с някакви вещества и фактически да стимулира слънцето. Така че трябва да ограничим от една страна приема на тези медикаменти, които могат да предизвикат слънцето или приложението на определени вещества върху кожата, чрез козметични продукти, съдържащи висок фактор и евентуален прием на антихистамини при слънчева уртикария за по-дълго време. В някои случаи се прилага и СЛИТ - суплингвална имунотерапия, при която се използва малка доза алерген. Освен нея има и субкутанна имунотерапия, при която приложението е чрез подкожни инжекции.
- Само чрез преглед при лекар ли се установява разликата между двете?
- Да, малко по-трудно е да се диференцира точно състоянието. Всъщност едно от основните правила в алергологията е избягване на причината. Независимо дали това е дихателен, алерген, хранителен, медикаментозен или физикален фактор - студ или слънце. При фотосенсибилизацията някои вещества върху кожата в съчетание с ултравиолетова светлина водят до поява на алергени в кожата, а те пък водят до проявената реакция. Ние се опитваме да направим така, че пациентите да живеят максимално естествено. Да могат пак да се излагат на слънце с правилната защита, с правилното време за експозиция или съответно да се обличат добре през зимата. Обяснявам им каква противоалергична защита могат да предприемат. Но златното правило е, че колкото по-малко действа този фактор, когато говорим за физикална уртикария, толкова е по-добре за намаляване на тежестта на реакциите.
- А какви са тези вещества, които могат да ги предизвикат?
- Дори слънцезащитни кремове могат да го предизвикат, когато са с по-ниско качество. Да не забравят нашите пациенти, че приемът на определени лекарства през устата също може да доведе такъв тип реакция. Някои антибиотици от определени групи, някои обезболяващи средства също могат да доведат до такава фотосенсибилизация. Спектърът на вещества е доста широк.
- На какво се дължи атопичният дерматит? Има ли някаква връзка с хранителна алергия? Вродено ли е? Изобщо, как човек да познае, че детето му има атопичен дерматит?
- Официалната статистика сочи, че 20% от децата са с това заболяване. Има няколко теории за появата му. Хигиенната теория е много стара. При нея на първо място се поставя отдалечаването на хората от всичко естествено. Т.е. от контакта с фермата, с мръсотията, с калта, ако искате. И замяната на тази среда с една изключително стерилна такава, в която някои родители се опитват да осигурят идеални условия, всичко да е почистено с дезинфектант, да няма детето контакт с опасни причинители.
Това води до сработване на имунната система в друга посока. Т.е. не към бактериални и паразитни болести, които слава Богу са много редки, а в посока на изместване към THH 2 имунен отговор или Хуморален имунен отговор с производството на антитела към съответни алергени, понеже вече не се активира другият дял на имунната система. Но както казах, това е стара теория. Друга теория е тази на така наречената бариерна дисфункция
През последните десетилетия са синтезирани над 500 000 нови химически субстанции. Огромен брой. Как действат те върху кожата? Естествено, негативно. Това са имолиенти, детергенти, дезинфектанти, агресивни субстанции с повече киселинност, това са иритативни реакции, които водят до възпаление на кожата. И тази дисфункция на кожата е в основата на един много сложен механизъм. Както самите алергени проникват през нея, когато тя е с нарушена цялост, така и самата тя включва определени фактори на възпалението, които поддържат тази реакция. Факторите на средата са предпоставка за по-голямата честота на това заболяване. Отделно самата имунна система, активирайки се, води до самоподдържане на този процес. Т.е. това е един кръг, в който се върти имунният отговор.
Д-р Светлана Спасова и д-р Златко Димитров
- Доколкото разбирам, атопичният дерматит не се лекува, може само да се овладява. Така ли е?
- Има различни методи на подход при това заболяване. Най-разпространеният метод, и той е за повечето пациенти с леки до среднотежки форми, е редовното приложение на емолиентно хидратиращо лечение, което има за цел да възстанови интегритета на кожата. И реактивен подход, което значи, че когато има възпаление, тогава се прилагат противовъзпалителни медикаменти, които биват различни видове, левкотриенови антагонисти, кортикостероиди локални. Самите кортикостероиди се подразделят в различна степен на сила.
При пациенти с чести обостряния има схеми на продължително приложение на противовъзпалителни медикаменти
Това е така нареченият проактивен подход - ние не чакаме да се възпали кожата, защото знаем, че много висока е вероятността съвсем скоро да се обостри. През последните години навлизат и някои молекули, които имат за цел да инхибират (потиснат) имунния отговор на определено ниво. Това са джак-инхибиторите, те се прилагат в нашата страна. Това са медикаменти, така наречената биологична терапия, която също вече е достъпна в страната за дълготраен контрол на болестта, на тежките и често рецидивиращи форми. Важно е да се знае още, че се поема от здравната каса – т.е. за пациента е безплатно това лечение.
- Споменахте кортикостероиди, не е ли вредна дълготрайната им употреба?
- Не сме споменавали дълготрайната употреба. Да, човек когато има някакъв проблем се маже или пие съответно. Това, което казах е проактивно лечение с продължително приложение на противовъзпалително, но под противовъзпалително нямахме предвид калциневриновите инхибитори. Това е една група, която има противовъзпалителен ефект, но това не са кортикостероиди. Въпреки, че кортикостероидите имат своето място в лечението на атопичния дерматит, когато биват прилагани своевременно с правилната продължителност, правилната доза с правилен избор на медикамента. Тоест, това е един много, много важен елемент от лечението на атопичния дерматит. И не трябва да ги ползваме дълго, но когато се налага...
- Една млада дама никога няма да пие кортикостероиди, след като знае, че от тях се напълнява.
- Когато има проблем, ще го пие. Бихме искали да се фокусираме върху това, че ние говорим за локални кортикостероиди, тоест, за кортикостероиди, които се намазват върху кожата, говоря за по-съвремените от тях с пренебрежимо ниска системна бионаличност. На практика, концентрациите не водят до никакви нежелани реакции.
- Един любим въпрос на антиваксерите. Отключват ли алергии ваксините?
- Редно е, когато се дава мнение по такъв изключително важен въпрос, да се вземат научните доказателства. Ние в момента не разполагаме с данни, които да сочат, че ваксинопрофилактиката може да причини по-висока честота на атопичен дерматит. Аз говоря принципно за всякакви видове алергии. Защо споменах атопичния дерматит или хранителната алергия? Защото всъщност тяхната поява най-често е в кърмаческа възраст - периодът, в който имунизационният календар е най-интензивен
Това означава, че през първата годинка се прилагат най-много ваксини. Логично е да си поставим въпроса не са ли свързани тези ваксини с появата на атопичен дерматит, хранителната алергия, понеже другите алергични болести, говоря за атопичната бронхиална астма, а не за неалергичната, се появят малко по-късно - към 4-5 годишна възраст. Това, което тревожи родителите са ваксините и появата на атопичния дерматит и хранителната алергия именно в този период. Но нямаме научни доказателства, че ваксините водят до по-висока честота на тези болести.
- Когато се появи алергия, вашите колеги казват първо „махнете домашния любимец“. Не трябва ли да се направят все пак някакви по-подробни тестове, защото това е стрес за всички страни и може да причини и емоционална травма за едно дете?
- Първо, трябва да се консултират с алерголог, преди да махнат домашния любимец. Хубаво е да се направят тестове. Естествено, ние оценяваме, когато хората са привързани и предлагаме алтернатива. Да, и за това нещо има имунотерапия, така че не трябва да се бърза. За повечето домашни любимци можем да предложим алтернатива, вместо да ги изведат от дома. Домашният любимец е член на семейството. С лека ръка не бих посъветвал мой пациент да се раздели с кучето или с котката си, ако има алтернативен подход. Какво имам предвид? Първо, не е факт, че домашният любимец е причина за страданията на конкретния пациент. Ние го доказваме чрез консултацията с алерголог.
Понякога се налага да мине месец и повече, тоест да изведем животното от жилището, после пак да има контакт с него за определен период, за да видим дали симптомите ще изчезнат или ще се усилят. Алергологията не предполага само извършване на определен тест, а наистина индивидуален подход при всеки един случай и при всеки един пациент. И най-радостното е, че имаме имунотерапия при тези пациенти, които не виждат никакъв друг вариант, освен да продължават ежедневния контакт с животното.
- Напоследък отвсякъде ни заливат реклами за пробиотици, които са едва ли не универсален боец, помагат за всичко. Какво ви е мнението за тях?
-Те имат своето място, могат да подпомагнат, обаче не са основното лечение на алергичните заболявания. Правят се изследвания с тази цел, но все още не може да разчитаме само на пробиотика като лечение за алергично заболяване. Има редица проучвания, но те са фокусирани върху определени болести, например атопичният дерматит, възпалителните чревни заболявания, при които смятат, че модулирането на чревната флора може да намали тежестта и дори да редуцира риска от поява. Но приемането на пробиотици като масов подход не трябва да бъде пропагандирано
Трябва да видим пациентът в рискова група ли е, как е роден, как се е хранил след раждането...Имаме и методите за анализ на чревнатата флора, има ли дисбиоза или няма. Съществуват и редица други вещества, които освен пробиотиците подпомагат нормализирането на флората. Тук отново говорим за персонализирана медицина. Няма лекарство, което е подходящо за всички пациенти.
- Ако двамата родители имат някакви алергии, вероятността за детето да притежава и двете или поне едната е много голяма. Какъв съвет бихте дали? Първо да се роди по естествен начин и после? Трябва ли непременно да се храни с екологични продукти? Трябва ли да е в стерилна среда или да има достъп до микроби и до алергени? Да му се разреши ли контакт веднага с домашен любимец и така нататък? Има ли някакви универсални насоки поне?
- Универсална формула няма за всекиго, наистина. Много е индивидуално, но ако се ограничи детето от всички неща, това е извън хигенната теория, която допреди малко обяснявахме, и хигенната хипотеза. Всяко едно нещо както може да помогне, така може и да навреди. Зависи от дозата. Ако трябва да резюмираме, това, което трябва да направят бъдещите родители, най-вече бъдещата майка да води здравословен живот, да има възможност за естествено раждане и след това за кърмене
Това са съвсем прости неща и както казва народът “Много хубаво не е на хубаво”. Какво означава стерилна среда? Това означава нанасянето на всички вредни вещества от препаратите в големи количества по всички повърхности, което води точно до увеличения риск чрез тази бариерна хипотеза. Тук не коментираме, че извън някаква нормална чистота трябва да се отглежда детето, но определено не бива да се прекалява с почистващите средства и с дезинфектанти. В никакъв случай.
Магдалена ГИГОВА
