Д-р Венелин Иванов: Миомата се среща при всяка трета жена

Д-р Венелин Иванов е специалист акушер-гинеколог в София. Защо е важно профилактирането на гинекологичните заболявания при жените и как трябва да се осъществява профилактиката, вижте в интервюто с д-р Иванов.

- Д-р Иванов, защо е важно жените да не отлагат профилактичните прегледи при акушер-гинеколога си?

- Защото всеки ден ние, специалистите, виждаме реалната ситуация. Защото гинекологичните заболявания, както доброкачествените (миома, ендометриоза, полипи), така и злокачествените (на първо място ракът на маточната шийка, на матката, на яйчниците) са много особени, тъй като протичат безсимптомно.

Или с т.нар. дискретни симптоми, на които жената дълго време не обръща внимание. И когато се появят първите оплаквания, вече е късно: заболяването е преминало в напреднал стадий и става много сложно за ефективно лечение. 

Затова, ако се правят редовни профилактични прегледи, те наистина могат да профилактират заболяванията, особено рака на маточната шийка.

- Как правилно се профилактира ракът на маточната шийка?

- По отношение на този вид рак има скринингова програма, която включва цитонамазка и колпоскопия. Ракът на маточната шийка има две страни - добра и лоша. Добрата е, че това е един от малкото тумори в човешкото тяло, който има дълъг процес на протичане.

Т.е. смята се, че от момента на заразяване с човешки папиломавирус (причината за рака на маточната шийка), до самата изява на заболяването, преминават 5, 6, 7 години. Това е дълъг процес. През този период заболяването преминава през предракови изменения на маточната шийка, които, запомнете, са 100% лечими.

Всъщност точно това е идеята на цитонамазката и колпоскопията - да се хванат тези предракови изменения на маточната шийка, когато са напълно лечими, а не самият рак. Затова апелираме за редовни профилактични прегледи, но и жените трябва да са по-стриктни, да са информирани. Това е въпрос и на обща здравна култура.

- В какво състояние, с какви оплаквания идват при вас жените?

- За съжаление, обикновено идват в запуснати стадии на болестта. Като на въпроса: кога за последно бяхте на профилактичен преглед, отговорът е: не помня, или пък - преди 5 години, преди 10 години... А това не изисква кой знае какво усилие. Поне веднъж в годината жените трябва да се сещат и да се подлагат на такъв преглед.

Д-р Венелин Иванов

- Вероятно това е лошата страна, както казахте по-горе - твърде закъснялото диагностициране?

- Да, така е. Обикновено като се говори колко са важни профилактичните прегледи, действително на първо място се визира ракът на шийката на матката 

От една страна, защото се среща много често, втори по честота при жените, с висока смъртност, особено в България. Но да не забравяме и другите заболявания. Миомата например се среща при всяка трета жена. Ендометриозата, както и полипите, също са много често срещани. При тези заболявания проблемът е друг - те засягат стерилитета.

А това обикновено води до репродуктивни неудачи при двойките, което също е много важно. И по отношение на тези заболявания също са важни редовните профилактични прегледи, защото ние най-често откриваме и миома, и полип на случаен профилактичен преглед. Гинекологичните заболявания при жената са особени, защото, както казах, протичат безсимптомно. 

- Въпреки безсимптомното протичане има ли все пак някакви първоначални признаци, които биха могли да подскажат, че се развива заболяване?

- При всяко гинекологично заболяване отчасти има такива признаци. Но когато говорим за рака на маточната шийка, симптомите започват с т.нар. контактно кървене, т.е. след полов акт. За съжаление, пак казвам, ако се появи такъв симптом, той вече говори за напреднал процес. 

Може да възникне генитално течение с кървене. Ако се появи и болка, тя вече е тотално късен симптом. Най-характерното е, че няма ранен типичен симптом.

Именно това успокоява жената, тя не посещава акушер-гинеколог, защото според нея е здрава, чувства се добре, защо да ходи на преглед, като й “няма нищо”. Това е нашата роля, да апелираме за редовни профилактични прегледи именно защото тези заболявания се безсимптомни. А цитонамазката и колпоскопията ще хванат измененията, когато още няма симптоми, когато болестта е в начална фаза. 

Така е и при рака на яйчника. И при него няма никакъв симптом. Да, той засяга по-възрастните жени в периода около менопаузата.

Но понеже в малкия таз има огромно пространство, затова и кистата, и туморът на яйчника могат да си растат, растат... Понякога достигат до големи размери, без жената да проявява някакви симптоми, които да я алармират.

Тя обикновено усеща дискомфорт, с който си живее, и то чисто заради анатомията. Тук не е като при мозъка например, който е затворена кутия и един такъв процес веднага дава сигнал. 

При миомите е същата ситуация, те достигат понякога огромни размери като при 8-месечна бременност. Жената обаче си живее и не изпитва нищо, освен някакъв дискомфорт. Дрехите започват да й умаляват, но тя не обръща внимание на това, докато някой гинеколог някъде не я диагностицира. В крайна сметка действително редовните профилактични прегледи вършат доста сериозна работа.

- Позволете един въпрос, зададен от читателка: конизацията е лечение, нали така, при предракови изменения? Може ли след тази процедура процесът да продължи да се развива?

- Много е важно защо се извършва конизация. Тук на първо място е компетентността на лекарите, но всъщност не е толкова сложно. Просто ние, специалистите, трябва да прочетем протоколите и да ги прилагаме правилно.

Пак ще уточня, че цитонамазката е скрининг, тя не поставя диагнозата. И вече на базата на цитонамазката, можем да проведем лечение, т.е., конизация.

Най-често 40-годишните страдат от миома

Ако цитонамазката е неблагоприятна, първото нещо, което трябва да се направи, е биопсия на маточната шийка, защото именно биопсията поставя диагнозата. Тя ни показва в каква степен е предраковото изменение - дали CIN1, CIN2 или CIN3.

Ако състоянието е стигнало степен CIN3, т.е. предраково изменение трета степен, тогава пристъпваме към конизация. След конизация има проследяване - обикновено през всеки 6 месеца трябва да се прави колпоскопия. Много е важно също така какъв е резултатът от конизацията. Т.е. каква диагноза е поставил патоанатомът на конуса от маточната шийка. 

За вашата читателка ще кажа да не се притеснява, щом е лекувана чрез конизация. Става дума за предрак, а той, както вече два пъти отбелязвам, е 100% лечим. Просто се налагат по-чести проследявания. 

- Д-р Иванов, няма начин да не ви попитам забавиха ли се консултациите, прегледите, лечението при вашите пациентки заради коронакризата?

- Имаше известен отлив при жени, на които им предстояха планови гинекологични интервенции, както и отлагане на прегледи и консултации, но в много малка степен. Пример за това, че профилактичните прегледи вършат работа, са развитите страни. 

Например в Австралия ракът на маточната шийка буквално е пред изкореняване именно заради Националната им програма за скрининг. Т.е. профилактичните прегледи, ваксинациите, които при тях са задължителни, са довели до този резултат. В скандинавските страни също следват този метод. 

Откакто има медицина, е ясно, че профилактиката, превенцията е най-доброто лечение. И сега, през 2020 година, пак сме на това мнение. Нещата са ясни, но е време да се осъзнае, че профилактиката и превенцията наистина са много значими, особено по отношение на заболяванията, за които говорим. Уверявам ви, че е така, защото всеки ден се сблъскваме с реалната ситуация.

Нашите пациенти трябва да са информирани, да придобият здравна култура, да им свети лампичката, че е нужно да посещават гинеколог поне веднъж в годината.

Яна БОЯДЖИЕВА